ВДО`ВСТВУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Рядко. Вдовувам.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВДОВУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Живея като вдовец или вдовица, намирам се в положение на вдовец или вдовица; вдовея.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДОВУ`ВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вдовувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДО`ВЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Вдовство. И моето сърце претърпя дълги и горчиви часове на вдовчество: душата ми дълго време се наскита в пространството на отчаянието. Ст. Ботьов, К (превод), 133.
ВДРАЖА`. вж. вдражавам.
ВДРАЖА`ВАМ, -аш, несв.; вдража`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., непрех. Остар. Вдражавам се (Ст. Младенов, БТР), вдражавам се, вдража се страд.
ВДРАЖА`ВАМ СЕ несв.; вдража` се св., непрех. Остар. Ставам драг, мил, понравям се на някого. При всички тия свои добрини и достойнства Добре не можа да ся вдражи и да угоди нито на попа, нито на общината. Й. Груев, КН 4 (превод), 9. След това децемвирите трябувало да си оставят длъжността, но тям ся вдражила неограничената власт и тии зели да управляват своеволно. ВИ, 46.
ВДРАЖА`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вдражавам и от вдражавам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДРОБЯ`. Вж. вдробявам.
ВДРОБЯ`ВАМ, -аш, несв.; вдробя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Дробя, надробявам едно нещо в друго, вдробявам се, вдробя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДРОБЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вдробявам и от вдробявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДРУ`ГИДЕН нареч. В деня след утрешния. — Ами ти, Стефо, кога мислиш да се върнеш в четата ..? — Утре съм тука. Заради пушката. А може и вдругиден да остана. Без пушка нема да се върна. Д. Талев, И, 86. — Ние ще сключим още утре договор и ремонтът ще започне вдругиден. Д. Добревски, БКН, 51. а) В конструкция с други нареч.: днес…, утре…, вдругиден… При изреждане на различни обстоятелства или на последователно извършвани действия. Днес за околийско партийно събрание, утре за окръжно, вдругиден за посрещане на някой големец от София, бай Димо беше все по пътищата. Й. Йовков, ПГ, 104. Днес болна, утре нещо шие, вдругиден не знам какво си, по едно време като се чу, че добила дете. Чудомир, Избр. пр, 89. б) Днес, утре, вдругиден. За означаване, че някакво действие трябва да се извърши колкото е възможно по-скоро. Панайотка трябва да се ожени! Днес, утре, вдругиден… бързо, бързо, бързо. Д. Немиров, Б, 98.
— Друга (разг.) форма: дру`гиден.
ВДУ`ХАМ. Вж. вдухвам.
ВДУ`ХВАМ, -аш, несв.; вду`хам, -аш и вду`хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вду`хнат, св., прех. Чрез духане вкарвам вътре в нещо въздух, прахообразно вещество и др. под. Едновременно с вливането на кръвта се прилагало изкуствено дишане с апарати, които вдухвали въздух в белите дробове. Св. Славчев, ЖББ, 12. Представете си тесто, в което вдухвате въздух. Образуват се шупли, нали? Ст. Волев, МС, 184. Вдухвам нишадър в гърлото на детето. вдухвам се, вдухам се, вдухна се страд.
ВДУ`ХВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вдухвам и от вдухвам се. Върху малкото животно бяха направени всякакви масажи, поливания, вдухвания на кислород, но то остана неподвижно… Ст. Волев, МС, 34-35.
ВДУ`ХНА. Вж. вдухвам.
ВДЪ`ВКАМ СЕ. Вж. вдъвквам се.
ВДЪ`ВКВАМ СЕ, -аш се, несв.; вдъ`вкам се, -аш се и вдъ`вча се, -еш се, мин. св. вдъ`вках се, св., непрех. Диал. Ставам неприятен за дъвкане. „Сбърках ли нещо, Боже, и ме предупреждаваш?“ Вдъвка се залъкът в устата й. М. Яворски, ХСП, 85. — Медът има това свойство, щото повече може да са яде, по` не са усеща натъртванието на мазнината, по` не са вдъвква на човек. З. Стоянов, ЗБВ III, 179.
ВДЪ`ВКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вдъвквам се.
ВДЪ`ВЧА СЕ. Вж. вдъвквам се.
ВДЪЛБА`ВАМ, -аш, несв; вдълба`я, -а`еш, мин. св. вдълба`х, св., прех. 1. Правя вдлъбнатина в нещо, върху някаква повърхност. Най-напред в края на тояжката Самуил вдълба място, където да върже ремъка. А. Дончев, СВС, 147. Нозете ни в груби туристически обуща оставят отпечатъци по прясно навалелия сняг .. Всеки вдълбава по-дълбоко следите на предидущия. Бл. Димитрова, Лав., 17. На камъка, де с теб стоях, / там де се сливат две пътеки, / аз имената с нож вдълбах — / един до друг да сме навеки. Н. Зидаров, НС, 87.
2. Вбивам в дърво и др. (обикн. за украса) метални частици, кост и др. И настлах подовете с кипарисни дъсчици от Лебанон — и вдълбаха майстори .. в дървото кост, седеф и метали. Н. Райнов, БЛ, 145. // Врязвам букви, знаци, образи и др. в дърво, камък и др. И изряза един след друг три кръга. Наглед те отделяха дръжката на тояжката, ала в същност бяха първите знаци на Самуиловата азбука, които неизменно всеки ден той вдълбаваше в кората. А. Дончев, СВС, 147.
