Сьч. IV, 128.
Вдигам гири. Жарг. Бурно реагирам в израз на недоволство от нещо; възмущавам се, карам се. Шефът ми е голям мърморко — все ще намери да вдига гири за нещо.
Вдигам и слагам някого. Разг. Непрекъснато говоря за някого, като го представям било в лоша, било в добра светлина в зависимост от мнението, което имам за него. И за Наполеон, когото немските патриоти вдигат и слагат като тиранин, той [Гьоте] има само почит, прекланяйки се пред гения му. М. Арнаудов, Г, 38. Да се вдигат и слагат той [Стоянов] и Друмев заради погрешните си стъпки на общественото поле като .. безчестни интриганти е било печално увлечение. М. Арнаудов, БКД, 185.
Вдигам се / вдигна се на <бойна> нога. Книж. 1. Воен. Привеждам се в бойна готовност, мобилизирам се за незабавно действие. От село Бистрица войската се връща насам и ни обгражда. Веднага се вдигнали на бойна нога, но не могли да се изтеглят. Ж. Колев и др., ЧБП, 34. 2. Заемам се бързо, енергично за работа, мобилизирам се за действие, работа.
Вдигам се /* вдигна се на крак. Разг. Пристъпвам към енергични действия, към борба или работа. Из улиците на селото се зачу изведнъж злокобен грак. — Кооперацията обрана! — понесе се от уста на уста и селото се вдигна на крак. Ст. Даскалов, БМ, 30. Цяла София се е вдигнала на крак, начело със студентите. Т. Влайков, Съч. III, 66.
Вдигам се / вдигна на крака. Разг.; Вдигам се / вдигна се от легло<то>. Възстановявам здравето си след тежко боледуване; оздравявам. Иван се влачи пет-шест дни из стаята и се поправи. И щом той се вдигна от леглото, падна Петето. Разохка се то, пламна, гърлото го заболя. Г. Караславов, Тат., 230.
Вдигам се на голямо (нависоко). Диал. Придавам си важност, отнасям се надменно, надуто, с пренебрежение към някого; големея се, гордея, надувам се, перча се. Белиловци не бяха богати хора… но живееха нашироко — все облечени, все нахранени .., гражданееха се, дигаха се нависоко. И. Волен, МДС, 11. Не дигай се на големо, Йовано мамина, / ке ми паднеш на колено, Йовано мамина. Нар. пес., СбНУ X, 97.
Вдигам си / вдигна си консулите. Разг. 1. Скъсвам всякакви отношения с някого, нещо. 2. Махам се от някъде, напускам някое място.
Вдигам си / вдигна си парцалите (дърмите, партушините, партакешите, багатериите, чуковете). Разг. Махам се от някъде, напускам някое място. — Смисли за мене… Че ми иде да си дигна парцалите и да си вървя у бащини. Н. Хайтов ПЗ, 69. — Чу ли? — пристъпи към нея Манол. — Дигай си дърмите и да те няма. Аз си познавам сина. В. Ченков, СНД, 107. — Ще спим в хола, няма да ти пречим — продължи леля Дешка. — Пък на втори или трети декември, като мине преброяването, ще си дигнем партушините. П. Незнакомов, СНП, 68. Подир една-две недели и аз ще си вдигам чуковете оттука. А. Каралийчев, ТР, 6.
Вдигам си / вдигна си ризата на прът. Диал. За жена — започвам да водя разпуснат, безпътен живот. — Според мене да оставят тая Милка свободна. Защо да я насилват непременно да се венчава? — каза Кандов .. — Ама как свободна? Да си вдигне ризата на прът ли? Ив. Вазов, Съч. XXII, 135.
Вдигам сянка по-голяма от боя си. Диал. Имам високо мнение за себе си; надценявам се.
Вдигат ми се / вдигнат ми се акциите. Разг. Добивам по-голямо самочувствие от отправени към мене хвалби, похвали.
Вдигнал си главата като свиня. Диал. Разсърдил се, ядосал се.
Вдигнал съм се нагоре с гъза. Разг. Грубо. Без причина съм сърдит, с лошо настроение съм.
Не вдигам / вдигна глава<та си> от нещо; не мога да вдигна глава<та си>. Разг. Прекалено съм зает, имам много работа. — Всички работят от тъмно до тъмно, работят, глава не дигат! П. Стъпов, ЖСИ, 140. — И работа има за сички… С Благоя и Стоичко глава не можем да дигнем. Имаме и двама чираци. Д. Талев, ПК, 848.
Не вдигам / вдигна и пръст<а си> за някого или за нещо; не вдигам / вдигна и малкия си пръст за някого или нещо. Разг. Не полагам ни най-малко усилие да предприема, да извърша нещо, обикн. в полза на някого или за нещо. — Сега вече бабата е по-мила! — … тая дето и пръст не е вдигнала за него, тя сега се слуша. Т. Влайков, Съч. I, 274.
Не вдигам / вдигна очи<те си>. 1. От някого или нещо. Непрекъснато, продължително гледам някого или нещо, обикн. защото ми харесва или за да го наблюдавам, следя какво прави или какво става. Вечер, като си легне Райка, тя седне до главата й, па си не дига очите от нея и по цяла нощ не заспива. Т. Влайков, ДСУ I, 41. 2. От нещо. Занимавам се продължително, много време с нещо; чета, уча и др. почти непрекъснато. Той все не вдига очи от книгата си… Т. Влайков, Пр. I, 318.
Не си вдигай краката, че нямам петало да те кова. Диал. Ирон. 1. Казва се на човек, който се готви да отиде някъде с другите. 2. Казва се на човек, който е сиромах, а се мери с богатите.
Откъснал краставица, вдигнала му се плюскавица. Диал. Пренебр. За човек, който от малка, лека работа пострадва.
<Та> дим (пушек) <ще> се вдига. Разг. За нещо, което се извършва или работи с голям размах и сила. — Ха, да ни е честита, Райчо… Бре, работят тия синковци, та дим се дига. Г. Караславов, Избр. съч. II, 418.
— Друга (остар.) форма: дви`гам.
ВДИ`ГАНЕ и (разг.) ди`гане ср. Отгл. същ. от вдигам и от вдигам се, от дигам и от дигам се. Павел и Варвара отговориха с вдигане на юмрук — бойния поздрав на комунистите. Д. Димов, Т, 696. Командата се строяваше сутрин за вдигане на знамето.
