1. Полагам усилия нещо да стане бързо; работя напрегнато, припряно. — Каквото и да е, но ти идва отръки — продължи Златан. — Което е право — бързо пипаш. Докато сме двамата тука, мисля аз, много ще дигат другите пара да ни стигнат. П. Вежинов, ВР, 78. 2. Реагирам буйно; викам, карам се. — Я стига си дрънкала! И ти не си цвете за мирисане!… Кое време е вече?… Да те остави челяк, до сабаля ще дигаш пара! Б. Несторов, АР, 275. — Пак нищо няма да направиш, затова ме е яд! — сърдеше се тя. — Как? — дигна пара Ванчо и скочи от стола като подхвърлен от пружина. П. Велков, СДН, 397.
Вдигам / вдигна рамене. Разг. 1. Давам да се разбере, че не зная нещо, за което ме питат или изразявам недоумение (обикн. придружено със съответния жест). И все пак — пожар! Отде? Тоя въпрос не му даваше мира. Той сподели всичко с Ана и с главния си асистент д-р Тимко, но и двамата вдигаха рамене. Ст. Волев, МС, 10. Те потърсиха и Искра, но момичето беше изчезнало. Попитаха у съседите, надникнаха у някои роднини, но хората дигаха рамене — никой от снощи не беше я виждал. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 215. 2. Изразявам равнодушие, нехаене към нещо или незаинтересованост към някого. Много хора молих да ми помогнат, но всички си гледат своята работа и вдигат рамене.
Вдигам / вдигна ръка1. Разг. 1. Гласувам (със съответния жест) за (или против) някого или нещо. — Ах, да — каза той, — и ти гласува против мене. Видях те как вдигаш ръка. — Аз и сега бих вдигнала ръка — каза Людмила — Ти леко се отърва. А. Гуляшки, СВ, 63. — Трябва да гласувате с чиста съвест. Може някой да не е съгласен с мене, нека да не вдига ръка. И. Петров, МВ, 65. 2. В клас, на събрание и др. — давам знак с ръка, че искам да говоря. Тя никога не вдигаше ръка. Когато произнасях името й да разкаже урока, Василка се изправяше, потрепваше с мигли, прокашляше се и започваше да реди дума по дума така сладко и безгрешно, че ми се искаше да я слушам до края на часа. Кр. Григоров, ОНУ, 142. С отговорите си ме учудиха и второкласниците. Дори Шукра, която досега нито веднъж не беше вдигала ръка, днес упорито почти не я снемаше. Л. Александрова, ИЕЩ, 270.
Вдигам / вдигна ръка2. Обикн. срещу (против, на, въз, по) някого. 1. Разг. Замахвам, посягам да ударя или удрям, бия някого. — Ти нема за добро да си дошъл, — викаше Божан. И ръка ще вдигаш, а! Разбойник, хайдутин! Елин Пелин, Съч. III, 59. Сега, като поизрастнаха децата, по-друго е, ама когато бехме по-млади, той и ръка дигаше по мене. Ще те прикотка, когато му е кеф, а после — през очите. Д. Талев, ПК, 495. 2. Опълчвам се срещу някого или нещо, боря се с оръжие в ръка срещу някого или нещо. Да не сте от ония разбойници, дето са вдигнали ръка срещу царя и отечеството? Л. Стоянов, X, 137. Тия хора бяха братя с хората в долината и с хората от всичките български земи .., не искаха да вдигнат ръка против братята си. А. Дончев, ВР, 280.
Вдигам / вдигна ръце (ръка<та си>). Разг. 1. От някого. Преставам да полагам усилия, за да поправя или вразумя някого. — Другари, Цонка е непоправима… Вдигам ръце от нея. А. Мандаджиев, ОШ, 81. 2. От някого или от нещо. Преставам да се интересувам от някого или от нещо или да се грижа за някого или нещо. — Не бой се ма! — .. — Не съм умрел за тебе! Аз от жени съм ръце дигнал! Ст. Даскалов, ЕС, 48. Тъй или инак, тя имала вече трима сина и две дъщери и бай Коце се погрижил да се изженят и омъжат, дал им по парче земя и дигнал ръка от тях. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 362. Ако Бог е дигнал ръката си от България, няма да я спаси ни Тертеровият извеян син, ни Андрониковите палисветовци. Ив. Вазов, Съч. XIV, 69. На какво ще се смеем? Дигнал е Господ ръце от нас, захвърлил ни е дяволът в това безводно равнище, живеем по милост чокойска, от ден за ден. А. Гуляшки, СВ, 139-140.
Вдигам / вдигна ръце<те си>. 1. Предавам се на противника, преставам да се съпротивлявам. На стражарите той и по-рано гледаше като на разпасана службашка команда .., но сега, в тези тежки дни на изпитания и тревоги, той ги смяташе за крайно несигурни чорбари, които при първата пукотевица щяха да дигнат ръце. Г. Караславов, ОХ IV, 517. 2. Прекъсвам усилията, надпреварата, борбата за нещо. — Много пионери мислят .., че втори отряд няма да отстъпи никому триъгълното знаменце на първенството. А какво значи това? Капитулация. Те вдигат преждевременно ръцете си, преждевременно се предават. Цв. Ангелов, ЧД, 205. Нямаше защо / да вдигаме ръце, / да изостанем. Н. Вапцаров, Избр. ст., 1946, 85.
Вдигам / вдигна чаша (наздравица, тост) за някого или за нещо. Пия, като обикн. изказвам пожелание за нещо. Капитанът вдигна чаша за щастливото ни пристигане. Г. Белев, КВА, 341. — Щом стане дума за братушките, веднага ми се приисква да вдигна тост в тяхна чест. А. Гуляшки, МТС, 296. Ще си похапнем, ще обърнем няколко чаши от пенливото манастирско, па за дълъг живот на царя и наздравица ще вдигнем. Ст. Загорчинов, ДП, 371.
Вдигам / вдигна чаша <та> (чаши<те>, чашка<та>). Разг. Пия спиртно питие. Той вдигаше чашката [ракия] и с лютата течност лекуваше раната си, притъпяваше мъката си, която го гореше. Д. Спространов, С, 159. Келнерите бързо донесоха приготвеното изстудено вино и наляха чашите.. — Пийте и вижте какъв елексир се ражда.. — Чудо, чудо! — казаха другите и вдигнаха чашите. Елин Пелин,
