МАЛЕ. Вж. мала1.
МАЛЕБЙ, мн. -та, ср. 1. Само ед. Вид варен ориенталски крем от нишесте, полят с плодов сироп. Търговци на сергии предлагаха евтината си стока — чехли и пъстри платове, плодове и ориенталски сладкиши
— баклава, кадаиф и малеби. Д. Спростра-нов, ОП, 202. Въпреки молитвите на Кос-тадинка, .., Бехчет не дойде тоя ден .. Напусто бе разточила баница младата жена, напразно бе варила малеби. А. Христофо-
ов, А, 49.
. Количеството от този крем, който се вмества в една порция. В кафенето на Кю-чюк Молла той заръча на всички по едно малеби. Ст. Сивриев, ПВ, 141-142.
— От тур. mâchai lebi.
МАЛЕБИДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. В миналото — човек, който приготвя и продава малеби (в 1 знач.). Един мале-биджия се провикна, .. и подкани подранилите люде да се насладят и стоплят със салепа му. Д. Спространов, С, 331.
МАЛЁЕ МИ1, мин. св. мал я ми, несв., непрех. Диал. Струва ми се, вижда ми се, че нещо е малко, недостатъчно. Свечеряваше, а рибата бе малко .. — Има ли улов за гощавката? — Бих го угостил аз, ама де! Дано кост ги задави.. Все плюскат, все им ма-лее. М. Смилова, ДСВ, 9. Свекър Дудени говори: / „Снао Дудено убава, /защо със длака прибиваш / ту бледа, синя-зелена — / дали ти двори теснеят, / дали ти дари малеят, / дали ти рода множее / или ти либе грознее?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 387.
МАЛЕЕ МИ2, мин. св. маля ми, несв., непрех. Диал. Отава ми зле; прилошава ми, прима-лява ми.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАЛЕЙН м. Биол. Биологичен препарат за установяване на болестта шап по ко-питните животни. Откриването на сапните [шапните] коне става, като се капне в окото им специален препарат малеин. НТМ, 1961, кн. 9, 26. Впоследствие бе открит ма-леинът, създадени бяха серологичните методи .., които позволиха сигурната диагностика при сапа [шапа], а с това и окончателното изкореняване на тази болест в много страни. Пр, 1952, кн. 6, 83.
— От лаг. malleus, 'шап'.
МАЛЕИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Който се отнася до малеин. Малеинови смоли.
МАЛЕН, -а, -о, мн. -и и -лна, -лно, мн. -лни, прил. Диал. 1. Малък; мал и, мал1. Дека най-де тай хубава мома. /.., /хайде, Мильо, мене да я дадеш! / ..: / — Фала тебе, будиншки аянин, / още йе малена, малена / майце галена. Нар. пес., СбНУ XLIII, 244-245. Кога бех пусто мале но, / та си бех у них ратайче, / пм си се болно поболех, / та си понуда пот-расих, / понуда пресно ми млеко. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 57. Сън сънува Будинска кралица, /... /над Будин се небе раздвоило, / ситни дзвезди по Будин паднали, / ясен месец у езеро паднал, / влахци са влашком побег-нали / и по них две дзвезди малени. Нар. пес., СбНУ XLIII, 342. Я си найдах, .. / Бон-кината мална стовна. Нар. пес., СбНУ XLVII, 74.
2. За пръстен — който е предназначен за малкия пръст на ръката. Та улови [добър юнак] сури елен, / та му изби златни роги, / та ги носи при златаре / да му леят двойно, тройно, / двойно, тройно вити гривни, / вити гривни, мален пръстен. Нар. пес., СбВСтТ, 8. Годежници са йо назе/и от Голема Слатина. Голема мена донела / двой вити гривни позлатени / и мален пръстен за ръка." Нар. пес., СбВСтТ, 472.
МАЛЕНДИ, -нда, -ндо, мн. -нди, прил. Диал. Умал. от мален (в 1 знач.); мъничък, маленки, малечки, малечък. Девойчице, драга любичи-це, /любил бих те, ала си малечко. /— Мален-до е зърно бисерово, / маленда е птица препя-рица! Нар. пес., Н. Геров, РБЯIII, 46.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАЛЕНКИ, -нка, -нко, мн. -нки, прил. Диал. Умал. от мален (в 1 знач.); мъничък, малечък, маленди, малечки. Кара Ильо, .., жънел с булката си Цона, с майка си Стана и с по-маленкия си брат Станко в Сухия дол. П. Япов, ГД, 26. Като наловят няколко мухи, те [лястовичките] тоз час, бързом назад, че в гнездата си, .. и хранят мален-ките си пиленца. Пч, 1871, кн. 3, 36. Чарши-ане му думаа: / „Детенце мило, маленко, / не язди коня напреко.“ СбНУ XLIV, 74.
МАЛЕНКОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. Книж. 1. Отвл. същ. от маленки. Той [бисерът] бил някога обикновена капка вода, паднала из облак в морето; тя кротко разгледвала маленкостта си наспротив величината морска; но бог й помогнал: една мида я глътнала и тя станала на бисер. А. Начев, ПЖЧ (превод), 13. Жукът молил орела да не погубва [заека] молебника му и го заклевал във великаго Диа, за да не презира маленкостта му. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 7.
2. Незначителност, нищожност. Не се под-воих да си тръгна и аз съвременно, ..; защото освен несравнената моя маленкост спрямо богатата онази мома, състанвание-то й само с едного не я докачаше. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 108.
3. Обикн. мн. Дребнавост (в 3 знач.). Редакцията на „Дунавска зора“ прие от сръбска страна някои писма, с които й направиха забележка върху вместената в 29-ий брой на листа ни статия от Врана, прописва-щиц ни някои нелепости и маленкости. ДЗ, 1868, бр. 33, 1206.
МАЛЕЧКИ, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Мъничък; маленди, малечък, маленки. — Я погледай нагоре, чедо мое — казал еднъж на малечкия Пенча баща му. Пч, 1871, кн. 3, 36.
МАЛЕЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал.
