цвят, използуван за изработване на украшения, облицовки на колони, вази и други изделия или като суровина за получаване на мед. Като следотърсачи древните рудари са търсили и откривали медта по окислените на повърхността сулфиди — ярко оцветените в синьо и зелено малахит и азурит. Р. Димитров, РЗН, 33. Разтвореният в течащите природни води меден сулфат се просмуква в по-ниско лежащите слоеве на находищата и влиза във взаимодействие с първичните минерали, в резултат на което се получават нови медни съединения — минералите халкозин, ковелин, малахит, азурит и други. Ц. Цветков, М, 31. Из главните .. врата, между две колони от малахит се влазяше по стълба от дялан камък в долния кат. Ив. Вазов, Съч. XIV, 35. На двора под столетника орех, върху зелената като малахит трева, постлаха едно китено халище, наредиха възглавници. А. Карал ийчев, ПГ, 125.
МАЛАХИТОВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до малахит, съдържа или представлява малахит. Малахитов цвят. Малахитови следи. Малахитово находище.
2. Който е направен от малахит или е облицован с малахит. Влязохме в историческата малахитова зала на Зимния дворец с позлатени огромни колони от уралски малахит. А. Карал ийчев, С, 125. Той [Хилвуд] стоеше до портика на една църква, облегнат на малахитова колона. Ст. Загорчинов, ЛСС, 41 .В една висока къща с малахитови стълпове обаче беше оживено, имаше шум. Ив. Вазов, ЛВ, 35.
3. Прен. Който е с яркозелен цвят като малахит. Всред малахитовата зеленина на лозята, напръскани със син камък, се гушеха ярко боядисани вили. Д. Димов, Т, 336. В походката, върху цялото им същество стои тоя неизлечим печат, който само войната може да сложи, както вековете слагат благородната малахитова плесен върху бронзовите статуи Й. Йовков, Разк. III, 199.
МАЛАЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от малак (в 1 знач.); биволче1. Катя изтича вкъщи и се затвори при останалото самичко в плява новородено малаче .. и навря къдравата си главица под меката шия на черното малко добиче. Н. Каралиева, Н, 130. Около нея [биволицата] се умилкваше малко няколко месечно малаче. Гр. Угаров, ПСЗ, 414. Дойчин и Мита отидоха до плетениците, в които нощно време затваряха малките телета и малачета, разгледаха ги и навлязоха в гората. К. Петканов, ЗлЗ, 228. Сухата биволица по-добро малаче отхраня. П. Р. Славейков, БП II, 136.
МАЛАЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. гальов. от малаче. — Татко, искам да ми купиш и едно малаченце\ К. Петканов, ЗлЗ, 153.
МАЛАЧЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на малак, малаче или от малак, малаче. Суровите кожи се подразделят по своя произход на няколко групи: 1) кожи от едър рогат добитък: говежди, телешки, биволски и малачешки. Ст. Младенов и др., ОТК, 15. За спортни, както и за работни и военни обувки намира голямо приложение говеждият и малачешкият юфт Т. Цветков и др., ТОП, 124. Малачешки рев. Малачешки косъм.
2. За ястие, хранителен продукт — който е приготвен от месото на малак, малаче. Ма-лачешка шунка.
МАЛАЧКА ж. Диал. Биволица. — Да имат милиони и да вземат по осем лева билет за кино. Стипци! И тя, повлеканата с повле-кана, на едната й страна пудра, пудра чак и по ушите, а другата сякаш я е близала пър-вескиня малачка. Чудомир, Избр. пр, 183. — Какво му е курортното толкова, ма, сестро? Малачките ли и говедата, дето дигат пушилката заран и вечер, или болести няма из него? Чудомир, Избр. пр, 206.
МАЛГАШИ мн., ед (рядко) малгаш, м.
1. Само мн. Основно народностно население на о. Мадагаскар. Голяма част от населението на о-в Мадагаскар, наречено малга-ши, е от жълтата раса. То се е преселило тук от източната част на Азия. Геогр. V, кл, 1965, 72. Както свидетелствуват първите френски пътешественици, малгаши-те били „кротък“, гостоприемен народ. ВН, 1960, бр. 2696,4.
2. Мъж от това население.
— От фр. malgaches.
МАЛГАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до малгаши или е Характерен за малгаши. Най-хубавата сграда в столицата [на Мадагаскар] бил кралският дворец, построен в малгашки стил. ВН, 1960, бр. 2696, 4. Малгашки език.
2. Който се състои от малгаши. С течение на времето се образувал малгашкият народ, въпреки все още съществуващите в отделните части на острова езикови и расови различия. ВН, 1960, бр. 2696, 4.
МАЛДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал,
1. Иманяр. Предпочитаха иманярите да намерят една делва с махмудии, .., отколкото да се лутат из сложните и опасни лабиринти на анадолския малджия К. Калчев, ПИЖ, 43. Понеже Трапезица не е била забранена от турците, както Царевец, там разрушението е ставало свободно и от турци и от българи, а Иречек на 1878 годш на намерил почвата продупчена от малд-жиите, които са дирили ноще имане... Ив. Вазов, Съч. XVII, 174.
2. Мъж, който търси жена с голяма зестра; зестраджия (Л. Андрейчин и др., БТР,).
— От араб, през тур. malci.
МАЛДОН, мн. няма, м. Спец. Неправилно раздаване на карти при игра.
— Фр. maldonne. — От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973. *
