от долу на горе и се приглажда грубо. В. Брънеков и др., СД, 184. Нахвърляната мазилка се изравнява грубо с мастар или ма-ламашка. М. Томова, ТТЖ (превод), 138.
МАЛАМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Златен. Само пръстите ù [на Елена], които лежаха на скута, бързо-бързо диплеха и раздипляха наметката. На бези-мения пръст на лявата ръка светеше оня маламен пръстен. който Събо искаше да ù върне в станяницата. Ст. Загорчинов, ДП, 285. Ой ладо, ладо, момиче младо. / Стегни, извади маламен пръстен. Нар. пес., СбВСтТ, 48. Над мен стоят три божи ангела: / адина е със сребърен чомбас, / .. / третия е със маламна глава. Нар. пес., СбНУ VI, 57. Израсло чудно дърво, / чудно дърво у рай божи, / с&амо дебел позлатена, / стеблата mv посребрени, / шумата му ма-ламена. Нар. пес., СбНУ XLIII, 486-487.
МАЛАМО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Злато. Гиздилата хи от сребро и маламо. БД, 1,109.
— От гр. |Ш?,сфа.
МАЛАМОСАМ. Вж. маламосвам и маламосувам.
МАЛАМОСВАМ, -аш, несв.; маламосам, -аш, св., прех. Диал. 1. Покривам нещо с тънък пласт злато; позлатявам, маламосувам.
2. Правя нещо да стане златно; маламосувам. маламосвам се, маламосам се страд. МАЛАМОСВАМ СЕ несв ; маламосам се св., непрех. Диал. Ставам златен; позлатявам се. Ръки му ся посребриха, / скути му ся позлатиха, / брада му ся маламоса. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 45.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАЛАМОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от маламосвам и от маламосвам се; позлатяване, маламосуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАЛАМОСУВАМ, -аш, несв. (остар.); маламосам, -аш, се., прех. Диал. Маламосвам. маламосувам се, маламосам се страд.. МАЛАМОСУВАМ СЕ несв.; маламосам се
св., непрех. Маламосвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАЛАМОСУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от маламосувам и от маламосувам се; позлатяване, маламосване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАЛАРИЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. Маларичен (в 1, 2 и 3 знач.). Когато малариен комар, заразен с плазмодий, убоде човек, заедно със слюнката си внася и паразита и човек се разболява от малария. Зо-ол. VII кл, 1965, 56-57. Малариен пигмент. Малариен пристъп. Маларийна кома.
О Малариен плазмодий. Едноклетъчно животно, което паразитира в тялото на човека и в някои видове комари; маларичен плазмодий. Plasmodium malarica.
МАЛАРИЧЕН, -чна, чно, мн. -чни, прил.
1. Който се отнася до малария или е свързан с малария; малариен. — Там сигурно е много жежко, има комари — и без да ще Шишманя инстинктивно потрепера. Първото лято като войник в Беломорието той прекара тежка и мъчителна маларична треска. В. Неш-ков, Н, 328. Маларичен пристъп.
2. Който предизвиква малария; малариен. Цели седмици вестниците в страната писаха за идването на професор Мартинов в България и за изследванията, които щеше да предприеме той върху маларичния комар във видинското крайбрежие. Д. Кал-фов, Избр. разк., 58. По-опасни са обаче облаците маларични комари и други насекоми, които превръщат живота на пътешествениците в истински ад. К, 1963, кн. 9, 43. Когато лежеше вече, горен от южно-то слънце и разтърсван от вляната в жилите му маларична отрова — ..е паметта му заставаше мил, гальовен спомен. Г. Рай-чев, Избр. съч. II, 42.
3. Който с вида си показва, издава признаци на заболяване от малария; малариен. По сенчестите места на тротоара дремеха нечисти хамали с жълти маларични лица. Д. Димов, Т, 332.
4. Прен. Който по вид, по цвят на лицето напомня, наподобява болен от малария. И ето, видях Векилов. Той беше, .., слаб, маларичен тип, с бледожълта, набръчкана кожа на лицето. К. Калчев, ДНГ, 56.
5. Като същ. Болен от малария. Почти всички бяха маларични, а туберкулозата беше сграбчила над сто души — повечето младежи и моми. Г. Караславов, Избр. съч. I, 185. На леглото / маларичен / се унесъл в тежък сън. В. Марковски, Избр. пр И, 54.
О Маларичен плазмодий. Малариен плаз-модий. Те [маларичните комари] са вредни като преносители на маларията по човека, защото в тях преминава един етап от развитието си маларийният плазмодий. ВН, 1961, бр. 3066, 4.
МАЛАРИЧНО нареч. Рядко. Както при болестта малария. Той се тресеше маларично.
МАЛАРИЯ ж. Мед. Остро инфекциозно заболяване, причинявано от плазмодии, пренасяни от заразени комари, което се характеризира с периодично повтарящо се повишаване на температурата и трескави пристъпи. Маларията е тежка болест, която в миналото вземаше много жертви. Зоол. VII кл, 1965, 11. Ние трябваше да се борим и с маларията, която по онова време вилнееше из мочурите, през които се прекарваха трасетата. Г. Белев, КВА, 279. Тропична-пга малария, донесена по тия места от сенегалски войници, го беше превърнала в скелет. Д. Димов, Т, 319. Скрита малария.
— Лат. inalaria.
МАЛАХЙТ м. Геол. Минерал от групата на карбонатите СиС03(0Н)2 с ярко зелен
