2. Който се състои от малайци. Други автори считат, че в този исторически период тунгуски племена са заселили само северните части на страната [Корея], докато на юг е станало заселване на Корейския п-в от малайски племена. Г. Костов и др., К, 96. Редом с китайците живее и компактна маса от местното малайско население. П. Вежи-нов, ДМ, 92.
3. Който е на малайци или е характерен за малайци. Малайски бит. Малайско облекло. О Малайска мечка. Мечка, която живее в горите на Югоизточна Азия и се отличава с рядък и къс черен косъм, жълто подковообразно петно на гърдите и широка сплесната жълтеникава глава. Ursus malajanus. Иска ни се да открием нови и непознати светове, където за пръв път стъпва човешки крак.. Ще ни се вече да ловим по-големи зверове: тигри, слонове, малайски мечки, птицечовки. П. Незнакомое, МА, 51. Малайски език Езикозн. Език от групата на индонезийските езици, който се говори като официален в Малайзия. По телевизията има предавания на четири езика — малайски, китайски, тамилски и английски. Т. Кюранов, АП, 181.
МАЛАК, -мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Малкото на биволица; малаче, бивол-че (Н. Геров, РБЯ III).
2. Млад бивол (Вл. Георгиев и др., БЕР 3).
— Тур. malak.
МАЛАКИНЯ ж. Диал. Млада биволица, която още не е имала малки (не се е телила). Малакинята ни се гони и ще има малаченце. БД 1,108.
МАЛАКОВ м. Малакоф. Облечена в бял копринен фистан, натеглен на обръчен мала-ков, обута в бели, атлазени половин чепички, с погледи в земя потопени, булката стъпи на църковни порти. Сг. Заимов, МIII, 348. Мала-ковите на Таила и Зарафина са по-малки от малакова на внучката им.Д. Немиров, Б, 21. Да се изпълнят и последните две празни ниши под емайловите портрети, портрети на едри мъже с тежки лица на лихвари, .., на охранени жени, пребрадени с копринени кърпи, наконтени с нурки или облечени с малакови. Ем. Станев, ИК III, 106. — Облякъл я в джам-фезен малаков и в масър, а от три години и половина, кажи, не може да ми плати осемстотин и шейсет и един грош пари. Ив. Вазов, Съч. VIII, 4.
МАЛАКОЗООЛОГИЯ, мн. няма, ж. Зоол. Дял от зоологията, който изучава мекотелите; малакология.
— Отгр. paXaxoq 'мек'+ зоология.
МАЛАКОЛОГ, мн. -зи, м. Зоол. Специалист по малакология В най-ново време в изучаването на нашата фауна вземат участие световноизвестни хидробиолози и ма-лаколози.
МАЛАКОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Зоол.
Малакозоология.
— Отгр. раХахо"; + -логия.
МАЛАКОФ м. 1. През 19 в. — вид женска рокля с подплата, полата на която е опъната на обръч, за да бъде издута във форма на камбана; кринолин. Беше неделя, тя [Ния] беше, облекла розов копринен малакоф. Д. Талев, ЖС, 221. Малакофгът, .., подносен в Париж през Кримската война, пристигна в Сопот след 15 години. Ив. Вазов, ДЮ, 101. Това, което беше почти сляло в едно къщата с дюкяна и дюкяна с еснафа, .., понесе първия удар от тия елегантни обувки, .., додето чужди ръце, а негли и наши, го натруфят с малакофите, шапките, батистите и пр. на европейската фабрикация. Сг. Чилингиров, ХНН, 147. • Обр. — Да стана още отсега роб на някой шарен малакоф? Ив. Вазов, Съч. VIII, 22.
2. Подплатата към полата на тази рокля. Там, провесена на малакофа си, съхнеше на слънце и меланхолически се полюляваше праната рокля. Ив. Вазов, Съч. VIII, 31.
3. Диал. Тънък обръч, който се поставя в полата на тази рокля (Т. Панчев, РБЯд).
4. Остар. Широка долна женска дреха от кръста надолу, обикн. украсена с шевица или тантела; фуста. Като говорим за женските долни дрехи, ний особено сме длъжни да кажем за малакофите и за корсетите — враговете на здравието и на красотата. Лет., 1876,
105.
— Рум. ша1акоТ от фр. собств. — Друга форма: малаков.
МАЛАКСАВАМ, -аш, несв.\ малаксам, -
аш, св., непрех. Остар. и диал. Малаксвам. Тя [религията] не подлежи само на разума, защото там, гдето той малаксава и става неспособен — дохожда до границата си, то тогава ся захваща вярата. 3. Петров и др., ЧБ (превод), II.
МАЛАКСАМ. Вж. малаксавам, малаксвам.
МАЛАКСВАМ, -аш, несв.; малаксам, -аш, св., непрех. Остар. и диал. 1. Става ми зле, прилошава ми, обикн. от преумора; малаксавам. Човеко ми грабна вилата, па зе да ги [змейовете] пъди, а они още повече налете-ха, па на, така, отгоре му, като гарвани на мърша! Он би, би, па малакса, та падна! М. Георгиев, Избр. разк., 167.
2. За части от тялото на човек или животно, птица — отмалявам. Нозе кат им [на петлите] уморят, / те с крила се бият; /.. Кат им малаксат и крила, / тогда удрят с гърди. Кр. Пишурка, К, 10.
— От гр. раХа^со; раХаааеа).
МАЛАКСВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от малаксвам.
— От Н.Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАЛАМАШКА ж. Спец. Гладко рендосана дъсчица с дръжка, употребявана в зидарството за подравняване на прясна мазилка. Чрез вълнообразни движения с маламаш-ка разтворът се притиска към стената
