МАЛА междум. Диал. Ех, че. — Да посядаме синки връх дъската и да се пуснем заведнъжд, мала джумбюш да стане. Ил. Блъсков, СК, 47. — Да ми са сега няколко кисели краставици, я една втасала зелка, че да й приседне, мала щях добър махмурлук да разваля. Лил., 1884, кн. 7, 12. Имаше един Янаки,.., мала пък гърлест челяк беше! то като запееше в черква, че са цепяше кубето на черквата. Г, 1863, бр. 38.
МАЛА1, зват. мале, ж. Х.Диал. Майка; майна, майча, мая2, макя, мамка1.
2. Като междум. Разг. В зват. падеж, често удължено и в съчет. с друго междум. или самостоятелно. За изразяване на болка, страх, отчаяние, мъка и под. —Лош сън сънувах една нощ, казвам на мама: „Мале, така и така“. И. Радичков, СР, 67-68. Мама не му даде ракия и той си излезе разсърден. Тогава сестра ми се нахвърли срещу мама: — Защо не му наля мари, мале? Цяла нощ ще ми пъшка. К. Калчев, ПИЖ, 111. Мале, мила майчице, / златна моя сенчице, / господ, мамо, да ти дава / да ми бъдеш жива, здрава. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 313. — Митю, ти ли си, мале? — помръднаха устните и пръстите й. М. Яворски, ХСП, 393. Отвътре на шарампола бяха опрени пушките — мале мила, колко много пушки имали котленци! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 627.
МАЛА2 ж. Диал. Мистрия.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.
МАЛАГА ж. Спец. Вид гъсто десертно ликьорно вино с голямо съдържание на захар, с шоколадов цвят и вкус на карамел. Водачът ми се беше разплакал над една препечена люта чушка и не се успокои, докапю не му дадох да поплакне гърлото си с малко от станимаш-ката малага, кояпю носех в манерката. Н. Хайтов, ПП, 83. — Ще ви дам една дамаджана червено винце за домашна употреба, та да разберете какво е нашенско производство — туй июмпански, малаги, борда, лакрими крис-пш и не знам какви си други прочути вина са нищо пред моето собствено производство! Г. Караславов, Избр. съч. II, 173. Приготвянето на прочутите вина „Малага“, „Херес“, „Мадейра“, „Марсала“ и др. е свързано и с прибавка и на сгъстен гроздов сок. М. Киров, ТК, 13.
— От иси. собств.
МАЛАДЕЦ, мн. -дци, м. 1. О стар. Обикн. в обръщение. Употребява се за похвала или изразяване на възхищение от някой, който е проявил смелост или се е държал достойно; юнак. Никола наблюдава движението на веригите и изпада в истински възторг. — Господи! — говори той
— какви момчета} Маладци! Вървят си, вървят си тъй... Й. Йовков, Разк. I, 78-79.
— А сега, маладци, стегнете се и подканете всички младежи и ученици от околните села. Да ги видя след три дни на Бузлуджа.
В. Геновска, СГ, 297. Един ден го похвали явно пред взвода за някоя добре изпълнена поръчка. — Браво, Вълко, ти си маладец. Ив. Вазов, Съч. VI, 118.
2. Остар. Млад човек; младеж. Щом потеглял да върви за към къшлата и заспивал прав, .. „Оставете ме свободен една нощ, казал един маладец; аз ще да го опаря“. 3. Стоянов, ЗБВ I, 35.
— Рус. молодец.
МАЛАЕЦ, мн. -айци, м. 1. Само мн. Група родствени народи, населяващи Малайзия и част от Индонезия, свързани с общ произход, религия, език и култура.
2. Мъж, който произхожда от тези народи. Нашият шофьор — малаец умело вкара голямата кола в теснината сред няколко други и ние слизаме. Т. Кюранов, АП, 180. В Сингапур, казваха по-стари моряци, имало едно заведение, .. А по масите — моряци, офицери. От всякакви народности, от всякакви флоти. И военни и търговски. Малайци, японци, китайци, европейци, американци — всичко е представено. П. Спасов, ХлХ, 313. В антропологично отношение малайците се отнасят към южноазиатск-ия тип на монголоидната раса. А Заселването на Индонезия с малайци е започнало още през първите векове на новата ера.
МАЛАИ, -аят, -ая, мн. -аи, м. Диал.
1. Само ед. Царевично брашно. Тежка беше зимата тази година.. Жените тръгваха привечер нагоре към „Църковната“ да изпросят от роднини кринче брашно или ма-лай за качамак. Кл. Цачев, ГЗ, 18. Спомни си .., цвета на малая в чувалите с кръпки и неспирния сипкав прах, веещ от тъмните храсти. Д. Цончев, ЛМ, 7. Някога Цачето крала малай от Гендьови и яла голям бой за това. Д. Немиров, Б, 12.
2; Печен в тава кукурузник; просеник.
— Брашното, рекох, бива ли го? По-добро ли е от крушунското? — повиши глас Ос-теня. — Брашно като брашно; какво искаш да е. — Това май е по-бяло, пд ще носи малай. Кл. Цачев, ГЗ, 25.
3. Каша от царевично брашно за щавене на кожи (Л. Андрейчин и др., БТР).
— От рум. таЫ.
МАЛАЙКА ж. Жена от народите, населяващи Малайзия и част от Индонезия. Нашият [Сотир] взел да предлага фъстъци и швепс на съседката си малайка. Малайката се оказала изключително мила и отворена жена. Й. Попов, ПЧ, 24.
МАЛАЙСКИ, а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до Малайзия или до малаец. В ботаническата градина в Рио посетителят може да види малайски черен пипер или мадагаскарското дърво равенала. Св. Минков, ДА, 11. В острова живеят племена от явно африкански произход, но там има също тъй и племена, каквото е например племето Хова, чийто произход е .. малайски. ПН, 1934, кн. 3, 42. Малайска култура. Малайска раса.
