и преводи. Ч, 1875, бр. 14, 651.
МАЛ
94
мАкя
МАКЯ ж. Диал. Майка (в 1 и 7 знач.); майна, майча, мала1, мама1, мая<a name="footnote1"></a><a href="#bookmark1">1</a>. — Ега те закопае макя ти! Дано ви господ убие... Мира нямам. Жената беше устата. П. Велков, СДН, 409. — Мене оня ден ми грабна [вятърът] шамията, та чак у Вутови на колата на климията! .. — Мълче, мари! — окна баща й [на Дуда], — тоя вятър едно време ме ожени за макя ти! Елин Пелин, Съч. V, 106. Стоянова макя на два друма стои, / на два друма стои, та карвана брои, / та карвана брои, карванджия питува. Нар. пес., СбВСтТ, 758. Твоя макя, Петре, жив те жали, / жив те жали, цръна кръпа носи. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 370.
МАКЯ междум. Диал. Ами, как не.
— Казах ли ти, че ще те оплескат! Хем в същия вестник, дето по-рано те хвалеха..
— Макя, много ми е па зор!.. — Ни чета вестник, ни ми па трябва да знам какво цише! Ст. Даскалов, СЛ, 377. — А защо не са го откарали [добитъка] у Сърбия? — обади се нечий сънен глас.. Ще им теглят там един бой, че са минали границата, та ще забравят и стока, и всичко! — Макя! — възрази друг. — Азе миналата година ходих на панаир в Зайчар. Прехвърлих си една юница и си я продадох на панаира там. Никой нищо не ми каза. П. Здравков, НД, 118.
— Друга форма: маке.
МАЛ1, мала, мало, мн. мали, прил. 1. Диал. Малък. На двора геран и корито, край тях са наредени няколко лехи, все оьце изпъстрени с есенни цветя — мала момина градинка. П. Тодоров, Събр. пр. II, 187. Пите и в Баро-ния книга в первата част на лист 567: Бол-гаре страшни всему миру. Мал народ, но непобедим. Хр. Павлович, Ц, 17. Шумоли гората чудно / и врабците мали / с гласеца си будят двете/либета заспали. Ив. Вазов, Съч. IV, 18. Остави си лудо-младо / на бачия рудо стадо,-/яхна коня, слезе в село. /../в път застигна мома мала, на седенки закъсняла. П. П. Славейков, ЕП 1907, 108. „Ни сум вечеряла, / ни сум ягне яла, / ../Са нош сум седела /на молото врате, / седела и плакала“. Нар. пес., СбНУКШ, 131. • Нар.-поет. — „Стани, нине, господине, /../ Имаш момче мал малинче, /пи-се цар да бъде“. Нар. пес., СбНУ мия иска да се покаже, ама нему бързо ще му мине... — той се огледа учуден и добави с пречупен глас: — силата.. Д. Талев, ПК, 19. Мал строй. Диал. Малък, предварителен годеж, при който на невестата се дава пръстен и златна монета, а се вземат чифт чорапи за младоженеца. Мало хоро. Диал. Хоро, което се играе обикн. от моми вътре в основного хоро и се движи в противоположна посока. — Хе сърби-не, хе юначе, / я си постой, я погледай, / че ти играм мало оро, /мало оро калуджерско. Нар. пес., СбНУ XIV, 112.
> Мало и голямо. Разг. Мало и велико.
О стар.; От мало до голямо. Остар. Всички хора. В понеделник сутринта, денят на заминаването, Дойчиновци отново се изпразни. Мало и голямо излезе да изпрати стадата. К. Петканов, ЗлЗ, 252. Еди кой си ученик и той казал слово, та разплакал невинните слушатели повече от учителя и хванало мало и велико да плаче и да ридае.
Н. Бончев, Съч. I, 69-70.
МАЛ2 неизм. прил. Диал. Обикн. като сказ, опред. в подч. обстоят, изр. за условие — добър, свестен. — Това, дето е за шпионство и политиканство, остави американците да си го правят,.., а американецо, ако е много мал тая жена, ще дойде тукаь нема да седи от другата страна на земята. И. Радичков, СР, 100.
МАЛ1, малът, мала, мн. малове, след числ. мала, м. Диал. Имот, стока, имане. —Дотрябват ти дръвца, идеш и си насечеш, никой те не закача за нищо. Мал ти е, какво ще те закача. А сега, позволително! Сг. Даскалов, ПЯ, 44. Право си каза човекът, како йе станал чорбаджия и како сиромах, и како на облог е узнет мало. Сълнцето рече: „я че ти лъсно уземем мало «. Нар. прик., СбНУ X, 161. Я щем да земем Николо, / дако е клето сираче. / Ще сберем и двата мала. Нар. пес., СбВСг, 90. Мал ми е, ако чеш земи го. П. Р. Славейков, БП 1,263.
— От араб, през тур. mal.
МАЛ2, малът, мала, мн. малове, след числ. мала, м. Х. Диал. Голям дървен чук, с който ce набиват колове, обикн. на ограда, кошара и под. или клинове, с помощта на които се разцепва друго дърво. Наби колето с мала. СбНУ XLX, 780.
2. Спец. Дървен чук, използуван в медникар-ството.
— От лат. malles 'чук'.
МАЛ<a name=»footnote2«></a><a href=»#bookmark2“>2</a>, малът, мала, мн. мйлове, след числ. мйла, м. Диал. Малак, малаче. Синовете му карат биолте, /Иванчо кара малите. Нар. пес., СбНУ XXVII,320.
МАЛ нареч. Диал. Малко; малце. Уплашил се Марко Кралевике, /без мал го треска нака-чила, / та го тресе три недели време. Нар. пес., СбНУ XLIII, 63. Отговори Дуко Посил-нико: / „Слава богу, дедо калугере, /по-полека, дедо калугере, / че ми за мал чардаци попадат!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 70.
<a name="bookmark1"><a href="#footnote1">1</a></a>
Истор. За болярин — който е член на низшето болярско съсловие. Имаше и разни крадци, царски чиновници, селяни, разбойници, скитници и мали боляри. Ем. Станев, А, 76.
<a name="bookmark2"><a href="#footnote2">2</a></a>
О Мала пролет. Диал. Времето през месец март, когато се стопи снегът и земята засъхне от топлината. Мало пладне. Диал. Закуска, която обикн. се прави преди обяд, но на някои места става и към 5 часа следобяд; ручок. „Знаеш ли, Радо ле, помниш ли, / дек мало пладне ядохме.“ Нар. пес., СбВСтТ, 275. Мал Сечко. Диал. Малък Сечко; февруари. — Добър вечер. Ху, ху! Той и Мал Сечко капю голе-
