максимум словесния материал. Р, 1925, бр. 195, 4. Всеки човек, и най-малкият, трябва да прояви максимума на своите способности, трябва да се развие пълно. М. Арнаудов, Г, 83. От ноември до април, когато дневните максимуми на температурата се движат между 15°, 20° и 25°, в Долината на смъртта идват много посетители. К, 1970, кн. 5, 36. При повишена слънчева активност в полярните ширини на северното полукълбо се наблюдава понижено налягане, докато на юг съществува пояс на повишено налягане с отделни максимуми. ВН, 1959, бр. 2399, 4.
2. Като нареч. Книж. Най-много, възможно най-много. Противоп. минимум. Това са били така наречените черковно-енорийски школи с две, максимум тригодишно обучение, гдето се е давало само наченки на обица грамотност. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 104. Възрастният човек може едновременно да обхване с вниманието си 4-5, максимум 6 независими един от друг обекта. Псих. X кл, 88. Кокошките трябва да се държат в кафезите максимум една година, и то първата яйценосна година. Е. Греков, ИОП (превод), 30. Общински съдилища има при всичките селски общини. Това съдилище е повече за спогаждане и може да решава граждански спорове, стойността на които не надминава 50 лева, и такива углавни, наказуеми с глоба максимум до 20 лева. А „България“, 78.
3. Като прил., неизм. Максимален. Противоп. минимум. Необходими са максимум усилия, за да се постигне желаният успех.
— Лат. maximum 'най-голямо'.
МАКСИПОЛА ж. Пола, дълга обикн. до глезена.
МАКСУЕЛ м. Физ. Единица за напрегнатостта на магнитен поток в абсолютната електромагнитна измерителна система; максвел.
— Англ. от собств. — Друга (остар.) форма: м а к с в с л.
МАКСУЛ м. Остар. и диал. Продукти от собствена земеделска или скотовъдна дейност; реколта, добив. — Тая година мак-сула го биваше. Какво масло! Стегнато от тая ледена планинска вода — човека да умериш, сумун ще му се подуе. А сиренето! Бели камъни. П. Росен, ВП1Н, 159. Кога и да минеш покрай дедови Дичови, зиме било, лете било, — пантата е все пълна с два пъти препечена ракия, от дедо Дичов максул. М. Георгиев, Избр. разк. 41-42. Отделните преустройства се сливаха в един съгласуван и цялостен план.. Така се избягваха злоупотребите при покупките на селските максули и вземането на тайни комисионни. Д. Димов, Т, 71. Това му стигаше [на Руси] бол-бол да са прехранва, а за да отхвърли нещо за зли години, това не му идеше ни на ум. Като няма от максул, той знае да продава и от овцете, както и направи. Ил. Блъсков, ПБ I, 34. — Да си идем на Пирина, /.. / там щем стадо да изпасем / и максул щем да си земем. Нар. пес., СбНУ VIII, 7.
— От араб, през тур. mahsul.
МАКСУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Диал. Продуктивен. В последната тая местност [Карнобатското поле] макар овцете да не стават дотолкова едри и мак-сулни, както става това в Добруджа, но mue са пак славят със своята добра вълна.
3. Стоянов, ЗБВ I, 21-22.
МАКСУС нареч. Остар. и диал. Нарочно, преднамерено, специално. — Какво, ти искаш да речеш, че Василка максус се е на-гиздила за тях, за моканите? И. Йовков, Разк. III, 297. — Бях вече майстор със собствена работилница, но съм ходил при него максус да му видя мурафета. Не работеше старият Филип — рисуваше! С. Се-верняк, ИРЕ, 18. — Ела учителю. Максус те повиках, да ти се оплача от моя Драгой
— uà в очи да му кажа. А. Страшимиров, А, 615. Аз поисках да го изпитам да го леча с Ландишова спирт, когото максус и за това изписах от Орловската спецария на Карла Рота. ЦВ, 1859, бр. 443, 4. Невестата се води от девере с една бела максус изткана кръпа ели шарено шерве. СбНУ V, 43.
— От араб, през тур. mahsus.
МАКУЛАТУРА ж. 1. Печат. Изцапан, неясен или погрешно отпечатан лист. Освен печатните книги .. има ценни колекции от ръкописи, макулатури, портрети, писма на големите идеолози и практици. А. Златаров, Избр. съч. II, 94. Части от формата се печатат често пъти отделно .. така че да съвпадат една в друга или една до друга. Едно малко разместване прави отпечатъка негоден (макулатура). Ил. Рашков, ПТ, 152.
2. Спец. Отпадъчна хартия от печатарските предприятия, архивите, бита и др. Защото ние не заключваме в чекмеджето си,.., своите умствени преписи и съставления,..; но ние ги пущаме веднага на пазар, че ако би ще и за макулатура. Хр. Белчев, Избр. съч. 107. Сега в целия свят се работи по бчистването на макулатурата от типографските мастила. ВН, 1978, бр. 191, 4.
3. Прен. Книж. Бездарно произведение на изкуството (литература, живопис, музика и под.) Абстракционистка макулатура.
— От фр. maculature или нем. makulatur.
МАКУЛАТУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Печат. 1. Който се отнася до макулатура (в 1 и 2 знач.). За отстраняване зацапването при печата се поставя отделна рола хартия за чистене (макулатурна рола), която минава върху натисковите цилиндри,.., и след това се навива на специален валяк. Йл. Рашков, ПТ, 92.
2. Прен. Книж. За художествено произведение — който е без естетическа стойност. Парите, които нашият народ дава за книги, са тъй малко, щото най-после грях е от бога да ги оставим да се влагат в щяло-не-1цяло макулатур ни писмовни произведения
