Мъничък; маленди, маленки, малечки. — Върнахме се ние в село, ама аз не стоях ни една неделя. Взех секирата, взехме си детето — ма-лечко беше още първото ни дете, на два месеца, и ха тука, в града. Д. Талев, ПК, 159. Яно ле, душо ле! / Стани, мене отори / от малеч-ката вратичка / сос десната ръчичка / и яз при тебе да дойда. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 123. Имало едно дете и майкя му. Они живеяле едно малечко село. Нар. прик., СбНУ ХЬ, 433. Имат майка, имат майка/едно чупе малечко / от дванадесет години. Нар. пес., СбНУКШ, 120.
— Други форми: мал £ ч ъ к, м а л 6 ч о к.
МАЛЕШИНА м. Диал. Малко момче, което е помощник на овчар. Още малешина беше! Да дреме през есенните нощи край огъня горе на къшлата и да варди овцете, когато овчарите са слезли на седенки. П. Тодоров, Събр. пр II, 111. — Уроки да не ти е, Гюрго Самодиво, играйш! Насмалко що не ме стори назад от тебе да остана, за присмех по малешини и млади овчари. П. Тодоров, Събр. пр И, 178-179.
МАЛЕШКА ж. Диал. Малкият пръст на ръката на човек; малешник, кутре, кутрец, ку-тро, маляк. Върху малешката на лявата ми ръка има дъговиден бял, нежен белег от сърп. П. Велков, СДН, 87. — Няма училище. Отложени — намеси се кметът и почеса мустаците си, както бе провесил броеницата на малешката си. Ил. Волен, НС, 64.
МАЛЕШНИК, мн. -ци, м. Диал. Малеш-ка; кутре, кутрец, кутро, маляк. —Дек ти е, либе, пръстена, / от десна ръка малешник? /—Дадох го, либе, брата си, / с девокя да се менува. Нар. пес., СоВСтТ, 710.
МАЛЕЯ, -ёеш, мин. св. малях, прич. мин. св. деят. ма лял, -а, -о, мн. малёли, несв., непрех. Диал. Намалявам1. Пари, обещания, извършвания, монопол — ето тях-ното [на народняците] оръжие. Едно само има, че колкото наближава деня на изборите, толкова куражът на тия вяли борци за власт малее. Бълг., 1902, бр. 455, 3. А Йото ням загледа как малее / каручката под есенния дъжд, / как бае но чезне. Бл. Димитрова, Л, 74. Малин си дома отиде, / та па си чер-ки кълнеше: /— Калино, кал те притиснал! / Малино, дни те малели! / Дендено, ден те не било! Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 387.
МАЛИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Малък; мален, мал. Мита, зърнала из мала градинка баща си, притули под престилка китка и се залута по лехата. П. Тодорв, И I, 13. — Вашите врагове са болярите, мали и велики. Ив. Вазов, Съч. XII, 145. — Йовко ле, черни ратаю, / да беше Пейка любила/таквиз свинари кат тебе,../ С момци бих плет градила, / теб бих, Йовко, турила / на мали врата долен праг. Ив. Вазов, Съч. XII, 179-180. Смали братя, с мила челяд —/ с тях ми ищстие цъфти. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 160. Че зела [свекървата] менци на рамо / и пъстри стомни на ръце, / че си за вода отиде / на мали студен кладенец. Нар. пес., СбВСг, 3.
О Мали Сечко. Диал. Име на м. февруари; Малък Сечко, малкин, малкошан.
МАЛЙГА ж. Диал. Обикн. мн. Луничка. Малиги (Ephelides) казват на ония тъмно-жълтеникави лещовидни петна, които често се наблюдават по кожата на лицето и ръцете у русите хора. СбНУ XLII, 150.
МАЛИГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Луничав, лунест. „Едни ми я [момата] ногу фалят, / други ми я ногу кудат, /../ Щото ми я ногу кудат, / ниска била, та дебела, / мошна била, малигава.“ СбНУ XLV, 356.
МАЛИНА1 ж. 1. Горски или градински храст с многогодишно подземно и двегодишно надземно стъбло с червени, дребни сочни и силно ароматни плодове. Rubus idaeus. По откритите каменливи склонове на нашите планини, покрай пътищата и сечищата, по поляните, по опожарените места и т.н. расте .. храст със сочни и вкусни плодове — малината. Ив. Димитров, ОП, 37-38. Костакев все искаше да зърне малката ю?щичка с мраморния парапет, с овошките и малините в двора. X. Русев, ПЗ, 33. Той пътува цяла нощ, прехвърли Чепеларската нахия и още в ранни зори стигна на Машаргидик: планината го посрещна ликуваща и радостна, потънала в ягоди и малини, в ранни пролетни цветя, макар че наближаваше Илинден. Л, Стоянов, Избр. съч. III, 193. Цъфналите, мцлини заливаха с миризмата си чардака. Й. Йовков, (превод) 3, бр. 5435, XIX.
2. Обикн. мн. Плодът на този храст. По цели часове се скитам из лабиринта на букака, мечтая, бера малини, седа на речните канари. Ив. Вазов, Съч. XV, 73. Какво ли не бе сложено в тая чанта! Най-първо — ръжени хлебчета, сладкиши, бурканчета със сладко от малини и трендафил. Д. Калфов, Избр. разк., 280. Взех дървената купа и пих. Не беше обикновено вино, .. От малини беше. А. Дончев, ВР, 161-162.
3. Вот. Подрод от род къпина, сем. ро^ зоцветни, разпространен в Азия, Америка и Европа. (Idaeobatus).
МАЛИНА2 ж. Диал. Роднинско название на по-малка неомъжена сестра на съпруг по отношение на жена му. Денка на зълви тихом думаше: /— „Тизе калино, тизе малино, /вази ще карат до Бело море [татарите], / мене ще карат до Черно море.“ Нар. пес., СбВСгТ, 765. Пак и Тодорка, леле, викнала: /— Мъри калино, леле, малино, / до днес да ми си, леле, зъл-вица, / пък от днес сестра, леле, рождена! Нар. пес., СбНУ XXIX, 130-131.
МАЛИНАЖ м. Малинак. Когато навлязоха в малинажа, четири момичета с бели кърпи се спуснаха ужасени надолу и пищяха така страшно, че и голямата мечка се изплаши. Ламар, ГМ, 36. За другото бе рано: зида, лозницата, лехите, овошките и
