малинажа, ягодите, къщичката за кокошки. JÎ. Петков, ГЦ, 42.
малинАк, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Събир. Гъсто израсли или засадени на едно място малинови храсти; малинаж. Още два часа вървя в планината, ..Крачеше ту по мека, ту по камениста пътека, катереше се по гол склон с лишеи и измит камънак или хлътваше в гора от гъст малинак и брадати смърчове. Б. Несторов, АР, 93. Смееха се тогава тия зелени и златни очи, .. И аз припках подир тях — по ливадите и между вековните смърчове, и между малинака в усоите. П. Спасов, ГЛЗЗ, 69. Отрядите се спотайваха някъде в околността
— сред малинаците, край ручеите, в папратта. Цв. Ангелов, Чд, 206.
2. Място, където растат или са засадени малинови храсти; малинаж. А как би полетял надолу той — през хвойните, край малинаците, по мечите пътеки, за да настигне първия батальон. Цв. Ангелов, ЧД, 113.
МАЛИНАр м. Мъж, който отглежда или продава малини.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
МАЛИНАРКА ж. Жена, която отглежда или продава малини. Тая гора отвъд реката беше на търговеца Иван Сребърникое. Когато започна да я сече, бях като Корейчо — ергенаш.. Бащите ни извозваха трупите, а ние пасяхме воловете и закачахме малинарките. Н. Хайтов, ПП, 47. Често ме застигат боси малинарки, с празни кошници в ръце. Ив. Вазов, Съч. XVII, 63.
МАЛИНЕИ, -а, -о, мн. -и, прил. Малинов. Свечеряваше се — с меки розови отблясъци и с трепкащи златисти и малинени отражения по чакълестите плитчини. 3. Сребров, Избр. разк., 12. Малинен сироп. Малинено вино. Ма-линен цвят. Малинена рокля.
МАЛИНЕНО нареч. Като цвета на малина1. Под платана беше тъмно. Огньовете догаряха, жаравата малинено червенееше. А. Дончев, ВР, 210.
МАЛИНЕНОЧЕРВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е червен като малина1 (във 2 знач.); малинов, малиновочервен. Малине-ночервена рокля. Малиненочервени устни.
МАЛИНКА1 ж. У мал. гальов. от малина1. Дее момченца излязоха напред и поднесоха на Лазаринка две малки, но пълни кошнички: едната с малинки, а другата с боровинки. Цв. Ангелов, ЧД, 168. Брали гъбки. и малинки /пет щурчета, три калинки. В. Паспалеева, МСС, 12. Че що ми е, бо-жне ле, най-хубаво, / под гора, .., под зелена, /.., / под калинка, .., над малинка, / под ки-честа, .., лилячина. Нар. пес., СбВСтТ, 22. Елевор си коня коит, / невеста му узда дър-жит, / узда държит, свекя светит / под калинки, под малинки, / под цървени трендафили. Нар. пес., СбБрМ, 501.
МАЛИНКА2 ж. Диал. Умал. гальов. от малина2. Отзади върви най-стар татарин, / два коня води, три робе носи, / една калинка, друга малинка, / а трета им е мила снашица. Нар. пес., СбВСтТ, 767. Пофали се малка мома, / де драгинке, де малинке, /.. / „.Я съм мома над момите, / че си имам девет ризи“. Нар. пес., СбВСтТ, 20.
МАЛИНКА3 ж. Само в съчет. Калинка-малинка. Обикн. в детските приказки гальовни^! шзвание на насекомото калинка. Една калинка пълзи по ръба на кофата. Аз я вземам на пръста си, издигам я високо и я питам да ми каже накъде ще се оженя .. „Калинке-малинке, покажи ми накъде ще се оженя!“ К. Калчев, ПИЖ, 59.
МАЛИНОБЁР, мн. няма, м. Бране, събиране на малини. Тази година малинобе-рът ще започне по-рано .
МАЛИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до малина1 или е присъщ на малина1; малинен. Владайската река, умножила водите си от нощния проливен дъжд, с шум и грохот навлизаше в равното поле, готова да потопи избуялите зеленчукови градини, малиновите храсти, вишновите горички. А. Каралейчев, НЧ, 17. Внезапно сред посърналите, но още неопадали листа на малиновия гъсталак й се мярна едно гнездо. П. Бобев, ГЕ, 166. От всички страни се носел мирис на зрели плодове, въздухът бил напоен с малинов дъх. Д. Немиров, Др., 52. Малинов разсад. Малинов цвят. Малинова градина. Малинови листа. Малинови насаждения. Малиново стъбло.
2. Който има цвят като малина1 (във 2 знач.); малинен. Гърбом към вратата, на масичката, работеше Елена, облечена в малиновата си рокля, която стигаше току над коленете й. И. Гешев, ВТ, 35. Тя се бореше сякаш за въздух, лицето й стана малиново от прилив на кръв под чистата нежна кожа. Тя се бореше сама със себе си. Д. Талев, ГЧ, 432. От свян поруменяла Лиля става / със втикнапиш във косата стрък. / И през малиновите нежни устни / как странно строгите слова звучат! Бл. Димитрова, Л, 36.
3. Който е приготвен от малини (във 2 знач.); малинен. При тия дарове бяха притурени и едно стъкло със златен пясък от златоносната река Огоста, едно стъкло с блестяще като рубин малиново вино. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 180. Донесоха ми малинов сироп. К. Калчев, ДНГ, 63. Малинов сок. Малиново сладко.
4. Като същ. малиново ср. Червен цвят като цвета на малина1 (във 2 знач.). Хелена Ру-бинщайн предлага червило за устни в разни нюанси: английско розово, бледочерешово, .., искрящо малиново. Ст. Даскалов, ЕС, 132. В бактериите каротиноидите са слабо застъпени — те оагрят в червено или малиново пурпурните серобактерии. Ст. Драганов, ФБР, 43. Тя е руса и малиновото най-добре й отива.
