МАЛИНОВКА ж. Само ед. Ликьор от малини. Йордо поглежда съчувствено копчето, изважда един сух хляб, шише малиновка и почваме вечерята. Хр. Смирненски, Съч. III, 71. // Ед и мн. Количеството от това питие, което се съдържа в една чаша. Изпихме по две малиновки.
МАЛИНОВОЧЕРВЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е червен като малина1 (във 2 знач.); малинов, малиненочервен. Пред стожера стоеше Тодор. В ръцете му лежеше сгънатия трикольор, до него малино-вочервената покривка от каюткомпания-та, която трябваше да замести червеното знаме. Д. Добревски, БКН, 184. Обух новия си панталон от трико и малиновочервения пуловер. Ст. Христозова, ДТСВ, 139. Облечен беше в малиновочервена дреха, стегната в кръста. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 61. Водата [на реката] е вечерно успокоена и на едни места е малиновочервена, на други — тежкосиня, .., каквото е небето над нея. Ил. Волен, МДС, 203.
МАЛИНХЁРА ж. Остар. и диал. Ман-лихера. Той [Димко] се изкачи горе и скоро след това се чуха два изстрела един след друг — дрезгави и тежки, от дългата му малинхера, само той и войводата имаха ма-линхери, та се познаваха изстрелите им. Д. Талев, И, 114. Не наоди ли са, Кольо, / низ Македония;/ не наноси ли са, Кольо, / пушка малинхера. Нар. пес., СбНУ XLVI, 24.
v ч
МАЛИЦА ж. Диал. 1. Голям дървен чук; мал я (Л. Андрейчин и др., БТР).
2. Дървена бухалка за пране. Тя [баба Първа] държеше в ръка една дървена малица, с която се буха мокрото пране. М. Георгиев, Избр. разк., 163.
3. Тепавичен чук (Н. Геров, РБЯ III).
— Друга форма: майц а.
МАЛКАШ м. Диал. Човек, който няма влияние в обществото, обикн. поради по-бе-дното си имотно положение. Никой големец за нищо не го повика и да го попита как е, по-добре ли е. Все с малкаши се разправяше. Ст. Даскалов, ЕС, 326.
МАЛКИН, мн. няма, м. Диал. Месец февруари; малкошан, Малък Сеч ко, Мали Сечко.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАЛКО нареч. 1. В неголямо количество от нещо, назовано от съществителното. Противоп. много. — Стоянчо, грабни бъ-келя от магарето и отърчи др донесеш малко пресна вода от кайнака. И. Йовков, В АХ, 156. — Донесох във вашата Прага малко гюлово масло. Ал. Константинов, БГ, 49. — Утре ще заобиколя нивата. Ако е узряла ще очукаме малко клас. К. Петканов, СВ, 89. Той положи малко суха вършина на Огнянова да седне. Ив. Вазов, Съч. XXII, 160. Когато се върне из черкова дома, то Хаджи Генчо опече на жаравата парченце месо, налее си малко червено винце. Л. Ка-равелов, Съч. II, 5. • В съчет с предл.п о. Когато към края на лятото Тинко дойде с колата да събира даровете за манастира, изворът беше изкопан и през една дълбока, тясна вадичка сълзеше по малко водица, като от болно, гуреливо око. Г. Карасла-вов, СИ, 23. Едно време Манолаки пиеше много,.., Всяка вечер, .., той си напълваше това шишенце и сии гои изпиваше на чардака сладко и по малко. Й. Йовков, ЧКГ, 73. Любо Братич и Божо Петрович изтрепали няколко хиляди турци, — каза бай Мичо, който отпущаше по малко от новината, та да продължи удоволствието си. Ив. Вазов, Сьч> XXII, 111.# С глаголи като ям, хапвам, вкусвам, пийвам и др. Той нямаше апетит и ядеше съвсем малко. Елин Пелин, Съч. III, 148. — Обядваш ли? — попита весело Васил. — Хапнах малко — каза Ванко и смачка мазната хартия от салама. М. Грубешлиева, ПИУ, 37.
2. В съчет. със същ. за лица или броими предмети. Неголям брой, количество от нег що. Противоп. много. Те си разменяха малко думи, а повече се гледаха един други и правеха най-смешни гримаси. Й. Йовков, ВАХ, 56. Макар че се прекосява почти в диагонал голяма част от страната ни, човек просто не успява да се ориентира — малко ниви, малко планини и гори, .., после Дуна-вът, и толкова. Г. Белев, КР, 5. // В сравн. степен с предл. о т, числ. или същ. със значение за количеството, броя, означени със следващото числително или съществителното. Противоп. повече. Въпреки голямог то безгрижие, за по-малко от десетина минути цялата бригада се сливашеивеуе в голямо каре на сборното място. Й. Йовков, Съч. II, 131. От шестдесет хиляди членове, които броеше съюзът [на ловците], взеха участие само двадесет и пет хиляди души. Значи, по-малко от половината. Елин Пелин, Съч. IV, 234-235. Купих блузата за по-малко от десет лева. IIВ превъзх. степен. С числ. бройни. Означава, че посоченият от числителното брой е най-ниската, минимал-на граница за нещо. Противоп. много. При всяко влизане в тази кухня Кръстевица се навеждаше най-малко десетина пъти, за да прибере и сложи на място разни дреболии. Г. Караславов, ОХ I, 15. Нямаше ден, през който леля Станка да не помене най-малко три пъти за тая своя роднина. Елин Пелин, Съч. VI, 36.
3. Като сказ. опред. Обикн. при лич. мест. в дат. Означава, че нещо не е достатъчно по количество, брой, степен за някого или за нужна-та цел. — Умният не ще тъпан, а на глупавия и сто са малко — отсече старецът. Ст. За-горчинов, ДП, 346. — Петдесет жълтици малко ми се виждат. Нека сто да бъдат. Ран Босилек, Р, 86. — Малко ли са му другите грехове, та и тука да ги трупа на врата си? — говореше бае Гето. М. Георгиев, Избр. разк.,
146. Да се каже, че беше хубава — малко е,
