МЯТАМ СЕ 879 МЯУКВАМ
Ш, 245. Големанов: — Къде се дяваш, скитнико? Любомир: — Тук съм, татко.
Големанов: — Виждам, колко си тук... По цял ден те няма,.. а баща ти тия дни се мята като риба на пясък. Сг. Л. Костов, Г, 85.
МЯТАМ СЕ, -аш се, несв.; метна се, -еш се, мин. св. метнах се, св., непрех. Разг. С предл. на. Приличам на някого. Това беше тя, Драганка,.., още в разцвета на младостта, каквато беше сега Цонка, метнала се на майка си по оъст и по чърти. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 9. Доволен беше Кръстан. На него се беше метнал малкият и неговите песни свиреше. Г. Караславов, Избр. съч. I, 85. —Де-де, ти пък много бързаш да раз-требиш! Къщовница, на майка си се метнала! Д. Марчевски, ДВ, 47. Най-често момичетата се мятат на баща си, а момчетата
— на майка си.
МЯТАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мятам1 и от мятам се. Когато песните прекъснаха, започнаха надбягвания с коне, мятане на копия. Ст. Загорчинов, ДП, 29.
— Съгласен съм да вземеш участие в игрите. Три ще бъдат те: хвърляне на копие, мятане на диск и трикратно надбягване.
О. Василев, 33, 38. Фурнаджийска лопата за мятане на хляб.
МЯТАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ от мятам2 и от мятам се. В света цареше убийството и експлоатацията като основни съществени прояви на живота, без които не би имало раждане и смърт, и всеки опит да се измени това напомняше мятания на вързан човек. Ем. Станев, ИК I и II, 375.
МЯТАНИЦА1 ж. Разг. Мятане1. Замя-таха камъни в надпревара. Мятаницата продължи, докато изпочупиха всички стъкла на сградата.
МЯТАНИЦА2 ж. Разг. Мятане2. Промени, мятаници — нямат брой! / Ту доктор ... Падуа, науки правни / при университета старославни, / ту кардиналски е човек той пак. К. Христов, В, 123.
МЯТВА ж. Диал. Джоджен; гьозум.
— От Н. Геров, Речник на блъгарския язик, 1899.
МЯТВАМ, -аш, несв. (диал.)', метна, -еш, мин. св. метнах, прич. мин. страд. метнат, св., прех. МятамККондо скриваше парите си в сандъка, мятваше постелката си върху капака и там лягаше за спи. Д. Неми-ров, Б, 133. Петко разбира безпогрешно, че Георги е прав и мъчно ще може да прибере бегълците.. Въздъхва, сякаш мятва тежък чувал жито на гърба си, — Добре де, забягналите оставете на мене. Ст. Даскалов, СЛ, 27. Дамян мятваше две-три словца и за татарите, и за болярите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 243. мятвам се, метна се страд. МЯТВАМ СЕ несв. (диал.); метна се, св., непрех. Мятам се. Пропъшква от време на време тя и си представя как се раззаря сега, как крякват пилците по двора, как излиза тя и те се мятват в полата й чак. Ст. Даскалов, СД, 202. — Ей, искате ли пресни листенца?.. — Тогава мятвайте се на гърба ми! Аз ще ви отнеса в овощната градина. П. Бобев, ЗП, 59.
МЯТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мятвам и от мятвам се.
МЯТКАМ, -аш, несв., прех. Мятам2. Той вдигна протокола, който Станкул беше донесъл, мяткаше го във въздуха и на свой ред крещеше. Ст. Марков, ДБ, 143. От голямата жега биволиците бяха омърлушени, едвна пристъпяха и уморено мяткаха крака. Ил. Волен, МДС, 96. мяткам се страд. МЯТКАМ СЕ несв., непрех. Мятам се. Пищовът му се мяткаше, увиснал на ремъка около бедрата му, и го спъваше. Д. Рачев, СС, 254. — Как? — дядо Нягул настръхна и се затири към протката. Отърканите му потури се мяткаха широко. Ст. Марков, ДБ, 72. Конникът караше кариер, в полу-здрача палтото му се мяткаше като пречупено крило. 3. Сребров, Избр. разк., 16. Във всяка къща се говори все за едно — че какъв бил хубав,.., как се мяткал пискюла около феса му. Д. Немиров, Б, 73. Кака Цена все шеташе в кухнята. Точилката от-скачаше в ръцете й, мяткаше се по паралията. Кр. Григоров, Р, 278.
МЯУ и (удължено) мяу-у-у междум.
1. Звукове, издавани от котка. — Мяу, мяу-у-у — жално скимтеше малкото котенце.
2. За наподобяване глас на котка.
МЯУКАМ, -аш, несв., непрех. 1. За котка и др. животни — издавам глас мяу; мяуча. Гълъбчето спокойно спеше. Но котаракът го беше подщиил и вече мяукаше отвън. Ст. Даскалов, БП, 10. Котката Кет не само се въртеше упорито в нозете на Бил, но и мяукаше с всичка сила. Св. Минков, Избр. пр, 273.
2. Издавам звуци, наподобяващи глас на котка; мяуча. Докато коледарите пееха в съседната къща, двама момци,.., ходеха да будят стопаните от следващите къщи. Мяукаха по прозорците и затуй ги наричаха 'котараци." И. Петров, НЛ, 172. Неочаквано сянката измяука като котка. Без съмнение това е чакал, той мяука и вика другарите си. П. Петков, СП, 29.
3. Прен. Разг. Говоря тихо, неясно,- стеснително или превзето; мяуча. Стига си мяукала, отпусни се и говори ясно и високо.
МЯУКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мяукам; мяучене. Но от двора най-напред долетя скръцливият глас на баба Анастасия, която изпращаше внука си за покупки, а после някъде съвсем близо се разнесе тихо и нежно мяукане. Ем. Манов, БГ, 30. Натъжената от самотност котка,.., замяука,.., а свинята се присъедини към общата врява и с квиченето си заглуши и каканиженето на кокошките, и умолителното мяукане на котката. Ем. Станев, ИК I и II, 171. Първи просъска кръвожадният рис. / Отвърна му мяукане на дива котка. О. Василев, 33, 20.
МЯУКВАМ, -аш, несв.; мяукна, -еш, мин. св. -ах, непрех. Издавам еднократно глас мяу.
