МЯУКВАНЕ 880 МЯЧЕНЕ
МЯУКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. сыц. от мяуквам.
МЯУКНА. Вж. мяуквам.
ч
МЯУЦАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Мяукам, мяуча; мяча, мявкам, мякам, мяцам.
МЯУЦАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от мяуцам; мяукане, мяу чене, мячене, мявкане, мякане, мяцане, мякот.
МЯУЧА, -иш, мин. св. мяучих, несв., непрех. Мяукам. Когато бях малка, хвърлях котката на печката и тя подскачаше върху нея, докато най-после се сетеше да скочи долу. После ближеше лапичките си и жално мяучеше. М. Грубешлиева, ПП, 257.
— Коте ли има горе? Какво не можеш сам?
— Да го измъкна. Заклещило се е в дъските и мяучи. Г. Крумов, Т, 112 .В тая нощ дивите котки също се търсеха и мяучеха в скалите. Ем. Станев, ПЕГ, 91.
МЯУЧЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мяуча; мяукане. — На войника винаги му се спи. Ха си легнал, ха си заспал. Буди ме по едно време мяучене. Гледам: на кокала, дето го бях хвърлил снощи, се налепили двадесетина котки. Мяучат, дращят се, очите си ще изповадят! Ив. Давидков, КХП,
14. Веднъж Тошо Чорлавия хвана една котка и я измъчваше в помещението.. Мяучене-то беше така неистово! И. Гешев, БТ, 13. Гласът на свещеника, сладникав и провла-чен, приличаше на котешко мяучене. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 467.
МЯХ и МЕХ, мехът, меха, мн. мехове, след числ. мяха и меха, м. 1. Торба, съшита от одрана животинска кожа, използувана за държане на вода, вино и др. течности или за правене на сирене; тулум. Мъдрецът избрал годежник. Дал му дванадесет жълтици, една погача и кози мях, напълнен с вино. Ран Босилек, Р, 95. Багаинът отпуши много мехове с вино, а снощи, щом крепостта стана тясна за веселието, вдигнаха свитите и отидоха на лов. Н. Русев, П, 166.
— Сиренето ни тая година е много хубаво. Друга година го правех аз, но това лято Нягол не ме остави да се докосна до меховете. К. Петканов, ЗлЗ, 16.
2. Кожено духало за огън; мех. Ковашкият мях,.., непрестанно дъхтеше и разпалваше въглищата. Гр. Угаров, ПСЗ, 184. Тия дни нямаше много работа по казанджийските работилници.., накъм дъното на работилницата се чернееше голямото огнище, затихнало и студено, лежеше там ниско до земята и големият мях. Д. Талев, ПК, 320-321. Той [златарят] дигна чевръсто ръка, дръпна вирнатата над духалото пръчка и мехът от все сила пое дъх. П. Тодоров, ИII, 117.
3. Кожена част при някои инструменти (гайда, акордеон, хармониум и др.), подобна на торба, духало, в която се вкарва въздух, за да раздвижва еластичните пластинки за възпроизвеждане на тоновете; мех. Трябва да се признае, че хубавата, истински хубава гайда е само нашенската, тракийската.. Голям мях, дебел пискун на дълго непресекливо отгласящо ручило. П. Росен, ВПШ, 145. А той, все така свит в износените си платнени дрехи, спущ/а-ше дълги мустаци върху меха на гайдата и свиреше бавна равна песен. К. Петканов, БД, 12о. Калинко беше сложил хармониката на коленете си.. Прекара кожената кашика /шез рамото си и разтегна меха. И. Петров, HЛ,
228. Оня, алтаецът, трети месец вече отиваше цр. пазара да продаде един мях от хармоника. И. Радичков, ББ, 144.
4. Диал. Грубо. Подигр. Корем, търбух. Ако не бяха женски грехове, не би били калугерски мехове, т.е. ако не са жените да дават на калугерите милостиня за опрощение на греховете, не би имало с що да се гоят калугерите и да спущат мехове. П. Р. Славейков, БП I, 17. На гол мях сабя не мяза. По-гов., Н. Геров, РБЯ III, 104.
О Като мях. Диал. 1. В съчет. с надувам се. Много (се надувам, гордея). 2. В съчет. с падам. Тежко (падам). Опирам / опера меха. Диал. Пострадвам тежко, бивам тежко наказан. — Ако сега се отървеш да не опереш меха и садразаминът не може да ти направи вече нищо — казаха някои от затворниците. 3. Стоянов, ЗБВ III, 215. Пошел съм с мехове на огън. Диал. Умишлено подбуждам към кавга хора, които се карат.
МЯЦАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Мяукам, мяуча; мякам, мяча, мявкам, мяуцам. Един есенен ден, когато покривахме Новоханската къща, се появиха три котенца.. Щом зърнеха някого, и трите отваряха уста. Шареното и сивото мяцаха тънко и жално, а от жълтото не се и чуваше звук. Д. Цончев, М, 81.
МЯЦАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от мяцам; мяукане, мяучене, мяуцане, мявкане, мячене, мякот, мякане.
МЯЧА, -еш, мин. св. мяках, несв., непрех. Диал. Мяукам, мяуча; мявкам, мякам, мяцам, мяуцам.
МЯЧЕНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от мяча; мяукане, мяучене, мявкане, мякане, мяцане, мяуцане, мякот.
