МЯТАМ2 878 МЯТАМ2
някого и искам да го притежавам. Драката разбираше, че искат да го подиграят,.. — Май че му е метнала око... — превзето-се-риозно каза Златан. — Как щяло да го не хареса ... Журналист! Т. Монов, СН, 194. Мятам / метна петалата (петалите). Обикн. в св. Разг. Грубо. Умирам. „Аз не намярвам в друго никаква прелест на живота вече и ако,.., аз не се усетя наново на този труд и живот (бурния граждански), страх ме е да не метна петалите в задушливия круг на бездействието.“ П. П. Славейков, Сьбр. съч. VI (1), 10-11. Мятам / метна примка на шията (врата) на някого. Разг. 1. Обесвам някого. — Ще се разправяме при прокурора. Там ще ви питам защо нападате като разбойници мирни хора. — Мирни хора ли? Ех, твойта мамица, ако си ти, за който те вземам, сам ти мятам примката на шията. Ем. Станев, ИК I и II, 300. 2. Подчинявам под властта си, заробвам някого. Мятам / метна си въжето (примката) <на врата (на шията)>. Разг. 1. Ооесвам се. Снахите ме изпъдиха, бях решил да си метна въжето на шията и да увисна на върбата в Пенчи-ната ливада, но ми досвидя. Кр. Григоров, Н, 139. 2. Сам ставам причина да изпадна в лошо, в подчинено положение; заробвам се. — Всички тия, като тебе, живят с лъжливи представи за живота, с илюзиите си. Замотават се с железни мрежи, които сами си заплитат, сами си мятат примката на шията. Д. Талев, ГЧ, 385.
МЯТАМ2, -аш, несв., прех. Движа ту в една, ту в друга посока; мяткам. Самотен като топола се бе изправил отсам овчарят. Вятърът мята и развява късата му абичка. П. Тодоров, И Г, 6. Камбанен звън възвестяваше, че погребението започва.. Един нисък валчест поп,.,, се зададе най-напред, като канерваше и мяташе бавно ста-родревна кадилница. Чудомир, Избр. пр, 124. И биволи, и говеда изпърво се налудуваха, а сетне лека-полека се закрепиха и, по-разкрачени, сладко рупаха младата крехка трева, като мятаха опашки от удоволствие. Ил. Волен, БХ, 19. При завоя на пътя изведнъж се появи кабриолетът. Конете препускаха бързо и мятаха гривести шии. О. Василев, Т, 13. мятам се страд. МЯТАМ СЕ несв., непрех. 1. Движа тялото си ту в една, ту в друга посока, обикн. при трескаво състояние под въздействие на висока температура, при силна болка или при душевно преживяване; мяткам се. Борис се мяташе и бълнуваше в огъня на треската. Д. Димов, Т, 546. Тя се мяташе в леглото като на въглени и такава тежест душеше гърдите й, че й се искаше да извика. Елин Пелин, Съч. III, 105. Бързаше [Стана] да нахрани добитъка, да стъкми обяд за Иван,.., и пак да се върне при болната Диляна. Цяла нощ дружката й се мята в мъка и огън. М. Смилова, ДСВ, 103-104. Най-напред старшията би Ганка. Тя безпомощно се мяташе и викаше от болки. М. Марчевски, МП, 93. Легне уж да спи. Па се разтрупи, размисли и по цяла нощ не мигнува, ами се токо мята насам-нататък и токо въздиша. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 137.
2. Крача, пристъпвам ту в една, ту в друга посока под влияние на нервно напрежение, на силна емоционална възбуда; мяткам се. — Ние трябва да им [на четниците] помогнем! — шепнеше Борис Глушков и се мяташе безспир от ъгъл в ъгъл. Д. Талев, И, 123.
3. Дърпам се, за да се изтръгна, измъкна от някого или от нещо; мяткам се. По целия път то [негърчето] се мятало, опитвало се да захапе ръката му и да се освободи. Гр. Угаров, ПСЗ, 9.
4. Обикн. за кон — препускам устремно напред. Показаха се високите сиви коне на Заха-
^ия,и мятаха се в галоп, обгърнати от снега.
I. Йовков, АМГ, 184. Ту от едната, ту от другата страна префучцваще някоя каруца, конете бясно се мятаха. Й. Йовков, ЧКГ, 233.
5. Бързо и рязко се движа в една или друга посока; мяткам се. Зелените пламъци танцуваха пред очите им, рибата се мяташе, водата кипеше под силните удари на опашките им. П. Вежинов, ДБ, 223. Последен догаряше оборът, сухите прогнили дъски и греди някак тревожно пращяха и падаха в пустия, изоставен завинаги двор, където кравите, подплашени, отчаяно мучаха и се мятаха на всички страни. П. Михайлов, МП, 77. Кучето се мяташе на всички страни, провираше се в храстите, ровеше пожълтялата оросена шума и все теглеше ремъка надолу. Б. Несторов, CP, 111. • Обр. Опитала дотук и позорни амнистии, и безплодни наказателни експедиции, Портата занапред пак ще се мята от една към друга гибелна крайност. В. Мутафчиева, КВ, 143.
6. Прен. Неспокойно, трескаво размишлявам върху нещо, като допускам различни, дори противоположни, анализи и преценки. — Стамболов тука ли е? — Тук е. И от вчера се мята в безизходност. Искаше да разбере кой точно стои начело на тая работа в София. Сега вече знае. В. Геновска, СГ, 475. Уплел се в гъстата мрежа на една религиозно-мистична философия,.., той се мята с вцепенена мисъл между началото и края на времето. М. Кремен, РЯ, 277. Данка уважаваше мъжа си и помоли да не бързаме да произнасяме присъда над скромния бай Трайко, но тя самата се мяташе в догадки. Сл. Трънски, Н, 239.
О Мятам се като риба на сухо (пясък). Разг.
1. Измъчван от силна физическа болка или от душевно страдание, непрекъснато се въртя на една или друга страна. Колко продължи това, Казакът не знаеше. Той изгуби представа за времето, пъшкаше само дълбоко и страишо, мяташе се като риба на сухо или се отпускаше обезсилен,.. Уморени,.., мъчителите спряха боя и се измъкнаха навън Г. Караславов, СИ, 172.
2. Изпаднал съм в крайно тежко положение и на-празно, безуспешно търся изход от него. Положението на германофаишстките окупатори се влошавало с всеки нов ден. Управляващите про-германски кггъгове в България започват да се мятат като риба на сухо. Г. Караславов, Избр. съч,
