МЯРКАМ1 868 МЯРКАМ2
кя<та> на някого. Разг. Справям се с някого, като го наказвам сурово, отстранявам го от някъде или го погубвам. — Няма да се научите на ред, майка му стара, ами ще ви вземем мярка — закани се разлютеният властелин. Кр. Кръстев, К, 113-114. Зная мярка на езика (устата) си; имам мярка на устата си. Разг. Обикн. в пов. накл. или с отриц. Внимавам какво говоря, преценявам какво трябва да говоря и какво не, не говоря необмислено. — Ти пък... Хайде-хайде! Като захванеш, не знаеш мярка на устата си. П. Тодоров, Сьбр. пр II, 225. Уплаши се [Хъркалът] и се помоли: — Като на братя ви се моля, оставете ме! — Ха тъй, че друг път да имаш мярка на устата си. К. Петканов, СВ, 194. Ясно се чуваха честите караници между пияните клиенти, които обикновено нямаха мярка на устата си. Г. Велев, ПЕМ, 90. Идвам (дохождам / дойда) на мярката. Диал. За нещо — по своите размери ставам, подходящ съм за определена употреба. При Йосифа имаше две дървета, от които едното беше по-късо и като така — не идеше на мярка. Л. Ковачев, БР, 1931, кн. 7, 253. Излизам / изляза от мярката. Разг. Извършвам нещо неприлично, непозволено, прекалявам с нещо. Не одобрявам поведението ти, защото често излизаш от мярката. Меря с една мярка. Разг. 1. Преценявам по един и същи начин еднакви прояви на различни хора; не съм пристрастен. 2. Постъпвам с другите също така, както бих постъпил със себе си, не правя разлика между себе си и другите. Меря със същата мярка. Разг. 1. Постъпвам така, както постъпват с мене. 2. По-стъпвам с другите така, както бих постъпил със себе си, не правя разлика между себе си и другите. С мярка. Умерено, колкото е допустимо, в границите на допустимото. — За всяко нещо има време, Никола, и всичко с мярка. П. Тодоров, Събр. пр II, 242. Всяка хвалба трябва да бъде с мярка. П. Нез-накомов, МА, 81.
МЯРКАМ1, -аш, несв., прех. Разг.
1. Виждам често, многократно някого или нещо за кратко време, набързо. Мяркам Иван и приятеля му всеки ден в читалнята на библиотеката. Д Толкова пъти мярках писалката си на бюрото, а сега, когато ми трябва, не я намирам там.
2. Следя с поглед някого или нещо; гледам, наблюдавам. Налягали по камънака над реката, те мяркаха пътя отвисоко. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 530. Бащата ни гледаше сурово и малко недоволно. Ние го мяркахме.., със мътно-то усещане за боязън. С. Северняк, ИРЕ, 187. Тя разправяше за свадата у съседите, но мяркаше да не изкипи кафето.
3. Долавям, разбирам, че някакъв факт е налице, че съществува; виждам, забелязвам. — Слушай, тия двамата се радват много, доволни са от всичко, ама мяркам аз, че и нещо им ргегне на душата, някаква тайна ги мъчи. И. Вълчев, СКН, 255.
МЯРКАМ СЕ несв., непрех. 1. Виждам се, забелязвам се някъде често поради много-кратното ми появяване, показване, макар и за кратко време, набързо. Нощта е тиха, спокойна. Светулките вече се мяркат между клоните на брезите. К. Калчев, ДНГ, 52. По улиците не се срещаха минувачи, стори ми се само, че по-често от друг път се мяркат полицаи... К. Георгиев, ВБ, 43. Хората бяха по къра, та селото изглеждаше безлюдно. Само тук-там из дворовете се мяркаха боси бабички и деца, останали да наглеждат кокошките. Ем. Станев, ИК I и II,
5. Не се мяркаше никакъв и Коста Медаров от деня, в койпю се скараха. Д. Фучеджиев, Р,
13. Като че вътре не бе живял човек. Тук-там стените се бяха разлепили, разкъртили. А в двора не се мяркаше живо добиче. Тренчо една по една бе продал овцете и бе изпушил парите. Кр. Григоров, И, 154-155, По пашите се мяркаха пъстри овчи стада, чърди от говеда и коне. Ив. Вазов, Съч. XIV, 88.
2. Виждам се неясно, едва забележимо. Самолетът тръгна. Групата на украинците става все по-малка, едва се мярка някоя размазана шапка. Н. Фурнаджиев, МП, 68. Той се упъти право към влашкия бряг, дето се мяркаше една пуста дъсчена колиба. Ив. Вазов, Съч. VI, 63. Глухонемият го хвана за рамото, извърна го и посочи към Змиин дол, дето се мяркаше покривът на параклиса „Свети Панталей.“ Г. Караславов, СИ, 22. Отвъд полето още тъне в призорна мъгла, из нея тук-таме се мяркат върхове на купи сено и тополата, щръкнала на брега. П. Тодоров, И I, 6. И веч /едва се мяркат очертани/на тъм-номодър небосклон / замислените великани / на чутния Атон. П. К. Яворов, Съч. 1,61. МЯРКА МИ СЕ несв., непрех. Разг. Струва ми се, че виждам нещо, което в действителност го няма; привижда ми се. Турците не можаха да разберат, че сме мислили с голи ръце да правим въстание и мяркаха им се скривалища от пушки и военни припаси във всяка къща на по-първите граждани. К. Величков, ПССъч., I, 9. Мяркаше му се [на съдията] пред очите, като че и кметът говори, че и попът каза нещо, но що беше — това не можеше да си припомни. М. Георгиев, Избр. разк., 203. Любижълъдке, Сивуш-ке, събудете се! — с отпаднал глас изписка Орехчето. — Котка ли е? — Орел ли е? — викаха уплашено сънените животинки. — Ех, вие, сънливки! Дори насън ви се мяркат котки и орли! — подигра се Орехчето. О. Василев, ДГ, 32-33.
МЯРКАМ2, -аш, несв., прех. Диал.
1. Със следв. изр. със съюз д а. Възнамерявам, намислям, готвя се да извърша нещо.
— Вярно е — съгласи се баща му. — А ти какво мяркаш да правиш след сватбата? — Ще видим. — При мен ли ще си останеш или ще се делиш? Т. Харманджиев, Р, 16.
— И аз не ходя много от прокопсия — поде Коце, — пътувам, но и мяркам да си намеря село, за да учителствувам. А. Страшйми-ров, А, 120. При това ний мяркаме да го
