МЯРКАНЕ1 869 място
[вестника] издаваме и три пъти на неделята. СПл, 1876, бр. 1, 71. Дружеството мяркаше при сегашните книжки от „Период. списание“ да приложи подробно изложение на спънките, в които то биде поставено открай и при които то трябваше да работи. ПСп, 1876, кн. 11-12, 228. Имала майка един син, / .. / меркала да го ожени. / Мерка-ла и го ожени. Нар. пес., СбВСтТ, 438.
2. Показвам нещо бързо, за кратко време (Н. Геров, РБЯIII).
МЯРКАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мяркам1 и от мяркам се. Някога, като дете той изпитваше неизразим страх само при мяркане сянката на този човек по тесните и мръсни улици на Борово. Кр. Велков, СБ, 9. И кой знае защо, при всяко мяркане на някое по-хубавичко момиче, той все се заканваше на жена си. Д. Калфов, Избр. разк., 190.
МЯРКАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от мяркам2.
МЯРНА1. Вж. мярвам1.
МЯРНА2. Вж. мярвам2.
МЯСТО, мн. места, ср. 1. Определено пространство, в което може да се помести, разположи някой или нещо. Тоя строеж не изненада никого., трябваше му проветриво място, където да държи зърното. А. Гу-ляшки, ЗР, 37. И тримата бяха женени,.., и всичките живееха в една къща със старите .. дето имаше място още за толкова души. Елин Пелин, Съч. III, 10. Чумакът се изправи, провикна се и се прргогпви да играе. Направиха му място. И. Йовков, Ж 1945, 21.— Катеричке, ти ли си? — зарадва се скорецът. — Пусни ме на топло! Тя поклати глава. — Няма място. Претъпкано е със зимнина. П. Бобев, ГЕ, 3/. Да, честни хора на тежкия труд и върла немотия -гладът ви научи! .. Вашите дребни и влажни къщурки всеки ден изчезват, за да сторят място за големите разкошни палати. Г. Кирков, Избр. пр. I, 68-69. Селяните прости светец го зовяха / и сбрани, сдуше-ни във тайни места, / слушаха със трепет, с зяпнала уста / неговото слово, сладко и опасно. Ив. Вазов, Съч. I, 172. // С предл. на, по и в съчет. с притеж. местоим. Определено пространство, което е предназначено да се заеме от някого или от нещо. — Боже, какъв неуред у нас! — гълчеше засмяна Еленината майка, като нареждаше с пъргави движения някои неща на местата им. Ив. Вазов, Съч. IX, 55. Борко скокна пъргаво и най-напред провери дали пълнителят с патроните е на мястото си. М. Марчевски, ГБ, 178. Дворът — изметен и изчистен,..: всичко прибрано, всичко на мястото си. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 11. Той ги [командирите] провери отново с поглед: веселостта бе отминала, но не се виждаше и никакъв страх.. „Добре! Това е хубаво! — Хайде по местата си!“ П. Вежинов, НС, 57. Камъкът тежи на мястото си. Погов.
2. Определена точка, пункт, част от земната повърхност и пространството над нея. Излязоха [Гороломов и Иван] вън от града,.. На това място шосето върреще в ниско, нищо особено не се виждаше. Й. Йовков, ПГ, 14. Постът се казваше „Пъстрите чуки.“ На това мяспуо билото на планината е открито и голо. Й. Йовков, Разк. I, 228. Майката гълчеше и се щуряше от място на място, като уплашена кудкудячка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 137. Стражарят извади една голяма шарена кърпа и почна да трие потта от лицето си, като говореше: — Не знам още мястото, изгубих пътеката. Елин Пелин, Съч. II, 45.
3. С опред., обикн. съгл. Ограничена по размери част от някаква повърхност (на земята, на предмет и пр.). В ниските гористи места живее мечката, вълкът, рисът, еленът, лисицата. Ив. Вазов, Съч. XV, 59. Навсякъде, дето имаше възвишено място, бяха се покачили хора. А. Гуляшки, ЗР, 204. — Малка ми си още, моя шътнице! — отвърна й той галъовно, па зе, та помилва и целуна онова място на ръката й, дето бе я ритнала кравата. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 203. Главата му, изострена като пъпеш, с оредяла коса, имаше на върха си едно съвсем оголяло място, един червеникав кръг. Й. Йовков, ВАХ, 42. Последен отстъпил от укреплението,.., със сетре, продупчено на две места, той,.., избягна от ръката на врага и от куршумите. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 164.
4. С опред., обикн. съгл. Определено пространство, което е свързано с извършването на нещо, на някакво действие. Кулата на болярин Слав, определена за сборно място от Ивайло, 6euie далеч от Прибойна и прибойча-ни стигнаха там едва привечер. Ст. Загорчи-нов, Избр. пр III, 389. В избирателното място на 10 секция,.., един след друг влизат и излизат трудещите се. ВН, 1953, бр. 298, 2. Давали сме оили доброволен труд в извънработно време за почистване на машините, на работ-ното място. Кой пита дава ли ни се, не ни ли се дава доброволен труд? Б. Болгар, Б, 44. А когапю се яви дежурният и с байраче показа на нашия пилот мястото за гариране, перките на самолета вече можеха да се различават. Г. Белев, КВА, 17. Място за пушене. Място за почивка.
5. Определена част от географското пространство; местност, област, край, кът. А тука [в Италия] действително е място във висша степен хубаво и романтично. Ив. Вазов, ПЕМ, 90. В това закътано място, отдалечено от света, дето рядко стъпваше човешки крак, цареше спокойствие, тишина и безопасност. Елин Пелин, ПР, 15. Наоколо е гъста трева и цветя из нея, тъй пресни и тъй хубави, каквито могат да се цамерят само в най-затънтените места. Й. Йовков, Разк. II, 33. — Ние не сме от вашите места. От Северна България сме. К. Петканов, МЗК, 221.// Селище. Стремски беше пристигнал в родното си място къде
