— Покажи ни го [Хилвуд]/ — извика пак Доб-рита.. Византиецът се обърна към Исмара и продължи: — Мяна за мяна, славянино. Вие водите пленници-ромеи. Сг. Загорчинов, ЛCC, 154. Испанците добили измежду них нови роби: мяна за них дали разно стъклено ку-пие, дребни железни и медни вещици, предмети весма малоценни, но на вид твърде лъскави. С. Радулов, ГМП (превод), 195.
3. Остар. Промяна, смяна, изменение. Цяла историческа епоха отива, нова епоха настана! Краят на едната, началото на другата са съединени с ясни черти, тържествено засвидетелствовани, така що самата мяна на епохите ний виждаме с очите си. Н, 1881, кн. 1, 82. Гръко-туреката препирня доби особен вид, нова мяна от Бер-линский конгрес насам. Н, 1881, кн. 1, 88.
4. Остар. Процесите, които се извършват с поетата храна в живия организъм; обмяна. Чист въздух за нашето тяло е необходима потреба,..: от него най-много зависи, чтото да бъде голяма мяната на веществата, когато спим. Д. Фингов, Лет., 1873, 76. За пораснали хора кафето с мляко трябува да ся предпочита, зачтото,.. спомага на мяната на веществата, махва (изтребюва) много вредни сетнини, които са станали от недостатъчно храняние. Д. Фингов, Лет., 1873, 84.
5. Остар. Изменящият се, различен за човешкия поглед вид на луната в отделните периоди от годишното време; фаза. Друзи [хора] пак мислили, че мяните на месячина-та докарвали промени на времято и на въздушните явления, дори и на политическите събития. Лет., 1873, 11. От различното положение на месечината според Слънцето и Земята зависят различните видове, в каквито ни се види месечината на небото или мяни (фази) и явления на слънчово и месечно помрачение. К. Смирнов, 3, 13.
6. Диал. Обред, при който става размяна на го-дежни пръстени; годеж. Освен разменявание-то на пръстените, което е дало названието на годежа „мяна“, няма други подаръци. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 35. „Паритя са дават, по обичай са дават; /ябълка са дава, по любов са дава; / пръстяна са дава, на мяна са дава, / на мяна са дава и запръстинява, / девойка е моя!“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 122.
7. Диал. Дар (обикн. жълтици), който се дава от годеника в дома на годеницата. По сватбите, според тогавашния обичай, сго-деникът даваше мяна в желтици, които са държаха за нужно време или са купуваше с тях нещо като лозе, градина, дюген. Ил. Блъсков, ПВ II, 80. Ще пратят двама годе-жници от момкова страна у момини, те ще носят няколко желтици.. от момъка. Там ще подадат мяната.. на моминия баща или майка. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 2, 183.
МЯНКА ж. Диал. Размяна, замяна, замян-
ка.
О На мянка. Диал. Чрез размяна, на разменни начала, на разменна основа. Трудовата взаимопомощ между задругите се нарича работа „на зареда“, „на връщане“ (Радомирско), „отмянички“, „на мянка“ (Мел-нишко), „сдружаване“ (М. Търновско), „спряга“ (Северозападна България). Ив. Хаджийски, БДНН I, 35.
МЯРА, мн. мери, ж. 1. Само ед. Филос. Категория, която изразява органичното единство на качеството и количеството на предмет или явление. В историята на философията категорията мяра за първи път е разработена от Хегел.
2. Само ед. Изк. Степен на убедително, моти вирано и талантливо изграждане на художествен образ, картина или цялостно произведение, определяща тяхната естетическа стойност и художественото майсторство на твореца; мярка. По-добре в изкуството убийства и измени, отколкото в живота и действителността. Да, но изкуството трябва да бъде жизне-утвръждаващо. Много трупове — неприятно за окото. Губи се естетическото. Мярата. А който губи мярката, вземат му мярката. Р. Ралин, НН, 20. Клио съчетавала чудесно истина и измислица в някаква тънка, известна само ней мяра. Незаписаната приказка била още твърде жизнена, за да не повлияе на писаната, проза. Тяхната смес, наричана история, преживяла цели две хилядолетия. В. Мутафчиева, ИКМ, 12.
3. Само ед. Предел, граница за проява на нещо; мярка. Цапардосай го... Но имай мяра. Не го ли видиш, и то е младо. Г. Крумов, Т, 94.
4. Само ед. Обикн. в съчет. с предл. в, до, с и прил. Обхват или сила на проявление на нещо; степен. Изобщо структурата на канадската промишленост се е оформила в значителна мяра под влиянието на чуждия и тясно свързания с него канадски монополистичен капитал. Л. Мелнишки, К, 81. „Едни мислят добре и зряло и се устрояват по мярата на силите и средствата си; други гледат просто какво правят съседите им и се залавят и те да правят същото...“ С. Радев, ССБ I, 90. Наблюдателността помогна на артиста до висша мяра да създаде от Големанов жив, пълнокръвен герой на комедията. Сг. Грудев, ББ, 94. Разтреперан, Грудов не отделяше очи от Раковски. Оня безименен страх, примесен със стеснение, с почит, който го обземаше, колчем се изправеше пред тоя човек, отново се надигна с пълна мяра и завладя съзнанието му. Сг. Дичев, ЗС I, 449. — Едно и туй качество може да принадлежи на няколко предмети не в еднаква мяра. Ив. Момчилов, ГНЕ, 32.
5. Само ед. Размер, големина на някого или нещо; мярка. — Абе ти, божи човече, какво искаш? Дрехата ти стои, като че ти е правено по мяра, шаякът — не можеш го протри цял живот и на туй отгоре човекът ти я дава почти без пари Ив. Хаджийски, БДНН II, 37. Джеймс прие костюма със стеснение. Палтото му беше като че ли по мяра, но панталонът се оказа около една педя по-къс. К. Ламбрев, СП, 260-261.— Е, тогава защо си дър
