МЯРА 865 МЯРА
жиш така ръцете? — Земал съм мяра за кун-дури на жената — отвърна селянинът и накара калфата да премери няколко чифта женски обувки по разстоянието между ръцете му. — Нямате по мярата на жената. Г. Белев, ПЕМ, 84-85.
6. Остар. Обикн. мн. Мярка (в 3 знач.). Тука са съблюдава повече съществен порядок в синките класове, даже и в малолетните, без да са принимават за необходими строгите мери или всевъзможните наказания. Знан., 12875, бр. 19, 299. Каквито мери са нужни да ся земат, требова да ся не пропу-1цат и добре сте щели да направите, дето сте щели да ся съберете тамо с други от нашите, за да размислите върху тоя въпрос. АНГ I, 170. Жестоките мери, които приеха местните турски власти, не можаха да изгасят запалената искра у българе-те. НБ, 1876, бр. 22, 87.
7. Остар. Мярка (в 4 знач.). Парите служат и като иена, и като мяра на труда. Лет., 1874, 237. Да са мерим с другите народи не ни държи.. По една средна мяра ако идем, тряба оа кажем, че гърците имат най-малко, барем 2 000 книги повече от нас! Г, 1863, бр. 6,45.
8. Остар. и диал. Мярка (в 7 знач.). За да познаем колко тягне някое си тяло, трябува да го премерим, сир. да го сравним с тяготата на някое друго тяло, коепю ся знае веу.еи е зе-мено за мяра или единица за тягота. И. .Груев, Ф (превод), 14. Нарича ся норма на проценти, т. е. мяра, която служи за определявание Цената на всичкия бъдащий капитал за пюва время, какъвто да бил пюй. Хр. Данов, ТПЧ, 265. По означените чъртежи ще ся учи ученият да преписва предложеното му — със свободна ръка, без да употреби друга мяра, освен чиста очна мяра, 1ГПавяович, ЗЖ, 5. Осмак глава [е] житна мяра, равна с 30 оки жито.. Тая мяра со означената стошюст употребява се в Охрид. СбКШ, 5. // Съд, използуван като измерителна единица при сипещи се (зърнести или течни) вещества; мярка. // Количеството, което се вмества в такъв съд; цзфка. И раздаде на потурчените къщи по две мери ръж и две мери просо. Ив. Вазов, Съч. XVI, 46. Опитите на Тотерман,.., на Легрен по един неоспорим начин доказват, че и най-слабите мери спирт са същинска умствена отрова. ГТН, 1933, кн. 10, 146. Да земем сега едШтя мяра вода, па да я налеем най-напред у ведро, после у длъгнеста стъкленица и най-сетне у валчеста и щем видем, че същата мяра вода все добива такъв образ, какъвто е образът на съда, в който ся налива. И. Груев, Ф (превод), 28. Събрали са до трима юнаци, / вино пият, вино и ракия. / Изпили са триста мери вино,/триста — вино, пендесе — ракия, /пак не мджле кеф да си добият. Нар. пес., СбНУ X, 32.
9. Остар. и диал. Метални тежести, чрез които се извършва измерване на теглото; теглилка, мярка. Докле не бе измислен порцеланът, повечето съдове ся правеха от калай, а сега от него ся правят само чаши и мери. С. Веженов, X (превод), 57.
◇ Без мяра. 1. Много, прекалено. Той [учителят] ми подаде рисунката и рече..: — Не си сполучил, Донко, макар че много си се старал. Натискал си молива, разцапал си без мяра кредата. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 139. Сякаш виното, което се лееше без мяра, изми враждите и спомена за нанесените рани. Ос. Загорчинов, ДП, 29. 2. При същ. много голям, прекалено голям. Това бе време на ядене без мяра, когато никой не се биеше за мръвки, защото имаше за всички и защото всеки, след няколко дена тъпчене, се чувстуваше преял. Ив. Хаджийски,БДНН I, 21. Не животът вам тежи, / а вашта, вашта суета без мяра. К. Христов, Т, 54. Вземам / взема мяра. Разг. 1. На някого. Справям се с някого, като го наказвам сурово, отстранявам го от някъде или го погубвам. (Смъртта отвори без доклад вратите / щ бюрократа. Влезе, взе му мяра. / /убийственият посетител-победител, / когото той не смогна да разкара. Хр. Ра-девски, Избр. пр И, 258. 2. На нещо. Унищожавам нещо. Насъбрал петнадесетина ба-баити от с. Памукчи, дал им по една секира в ръцете, турил им за баш Цвятко Ангелов и ги пратил да вземат мяра на каваците на училищната овощна градина. Ст, 1960, бр. 727, 3. Зная мярата на устата си; имам мяра на устата си; имам мяра в приказките <си>. Разг. Обикн. с отриц. Внимавам какво говоря, преценявам какво трябва да говоря и какво не; не говоря необмислено. Жена ми сега е много съзнателна, като мене е. Ама на, други плямпала ги има, гдето не си знаят мярата на устата. Б. Обре-тенов, С, 127. Извън (отвън, пряко) мя-ра<та>. Разг. Повече отколкото трябва, повече от допустимото, приемливото; извънредно много. Ако болестта ти е нищожна, той ще я преувеличи извън мяра и ще каже: „Ще трябва да пиеш много скъпи треви, но въпреки това аз ще те излекувам.“ А. Дончев, СВС, 22. Ние учителките сме развързали язици пряко мяра, но знай, същинското зло го носите вие, дето за комат хляб сте готови да претрепете и бащите си. А. Страшимиров, К, 46. Излизам / изляза от мярата навън. Диал. Извършвам нещо неприлично, непозволено; прекалявам с нещо. Мяра за (според) мяра. Заслужено, справедливо, в съответната степен. С враг врагувам - мяра според мяра. П. К. Яворов, Съч. I,
62. Нямам мяра в (с) нещо. Разг. Прекалявам в (с) нещо. Няма мяра в пиенето. От моята мяра. Разг. Който е от същата социални среда, еднакъв по обществено и материално положение с лицето, което говори. — Ако си забелязал, полевъдите му са все хора от неговата мяра — предишни стопани с повечко земя, с по-уредени дворове. Б. 06-ретенов, С, 67. Рангела го блазнеше това господарско чувство на собственик, което
