МЮХЛЮЗУВАМ 863 МЯНА
2. Безделие, мързел.
— От араб, през тур. müflüs. — Други форми: михлюзлюк, мухлюзлйэк.
МЮХЛЮЗУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Безделнича, мързелувам.
— Други форми: михлюз^вам, мухлюзувам.
МЮХЮР м. Остар. и диал. Печат. Енича-рът прехапа език и внимателно начерта нещо на книгата.. — Удари сега мюхюр! Това ени-чарът свърши сръчно.., опуши печата, който висеше на верижка на пояса му иго плесна под писаното. В. Мутафчиева, ЛСВ1,547.
— От араб, през тур. mühür. Други (диал.) форми: мюхур, мухур.
МЮЩЕРИ`ЙКА ж. Диал. Купувачка, клиентка. Изглежда, че тук имаше повече работа. След малко дойдоха мющерии и мющерийки. Гъркини, арменки, туркини, еврейки. Цв. Минков, М3, 163.
МЮЩЕРЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Купувач, клиент. Сега вече идваха в дюкяна селяни, носеха кожи и бързаха за кожуси, но тате кашляше и не можеше много да работи. Почна да връща мющериите сшТ. Белев, ПЕМ, 134. Подранилите търговци отваряха дюкяните .си, за да посрещнат мющерии като нас. К. Калчев, ПИЖ, 87. В кръчмата на Михал Струмичанина беше шумно и задимено.., мющериите му бяха повечето хора от народа. Д. Спространов, С, 158. — В боаза имаме една воденица,.. Решил съм да я продам, стига да се намери мющерия. Ем. Станев, ИК I и И, 195. — Ех, Еня... пари трябват, пари... Шаяк трябва да набавиш, свой диген да имаш, пък и мющерии да навъдиш. Не е лесно то, не е лесно! П. Стъпов, ЖСН, 27.
— От араб, през тур. müßten. — Друга форма: м у щ е р й я.
МЯВКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Мяукам, мяуча; мякам, мяуцам, мяча, мяцам. Някои си [птици] кряскат като малки деца илимявкат като котки. Лет., 1871, 110.
МЯВКАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от мявкам; мяукане, мяучене, мякане, мячене, мяцане, мяуцане, мякот.
МЯЗАМ, -аш, несв., непрех. Простонар.
1. С предл. н а. Подобен съм на някого или нещо, наподобявам някого или нещо; приличам. Кметът Димо Болярски не мязаше на батя си, дяда Стоилка, който беше висок, с широки плещи. А. Страшимиров, ЕД, 55. Тя се отдръпна назад, погледна я и зацъка с език. — Пък каква си се разхубавила, мари, на капчица мязаш! А. Гуляшки, СВ, 274. На сребристия бряг споходихме вилите-двор-ци,.. Тия дворци никак не мязаха на потъналите в земята еднокатни селски къщи. А. Каралийчев, СбАСЕП, 234. Птиче гнездо. Дълбоко е като чорап, меко на пипане. По нас ги няма такива. И птичета такива няма. Те мязат на папуняци, ама са по-дребни. Чудомир, Избр. пр, 135.
2. Само в 3 л.В съчет. с лич. местоим. в дат.
Обикн. за дреха, шапка и под. Добре стои, подходящо е, прилича, отива, върви на някого. — Иванчо! — Що е? — Дай да променим фесовете, тоя е окалъпен и пд ти мя-
за. Ив. Вазов, Съч. VIII, 48. Залудя Минка, загизди снага с по-новко, по-хубавко. И тича тя при дружки, пък пита: хубаво ли й китка стои, мязат ли й дрехи. Ц. Цер-ковски, Сьч. III, 85. // Полага се, подходящо е, подхожда, прилича, върви, отива на някого. Ти вземеш мъж, какъвто ти мяза. Ив. Вазов,
ч. XX, 33,, Мрза ли ти с такъв човек мегдац да делиш? И. Йовков, Ж 1920, 32. Ней й мяза кон да води/и знаме да вее, /че е снажна и хубава, /песни знай да пее. Ц. Церковски, Съч. И, 144. мязаме си взаим. Двамата мъже бяха различни: Керанов — бърз,.., а Маджурина — бавен, навъсен. Но и двамата си мязаха по една сдържаност. Д. Вълев, Ж, 23.
О На нищо не мяза; на какво мяза. Простонар. Неодобр. За изразяване на недоволство, възмущение, осъждане; това е лошо, осъдително. — Единът извадил нож, другият — кобилица — туй пък какво е? На какво мяза? П. Тодоров, Събр. пр. II, 18. Пустият му кмет / бърбори — другиму не дава ред. / ../ И разделиха се. На нищо то не мяза. К. Христов, ЧБ, 62.
— От гр. poia^w от орошаю.
МЯЗАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Простонар. Отгл. същ от мязам; приличане, наподобя-ване.
МЯКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Мяукам, мяуча; мявкам, мяча, мяцам, мяуцам. Кости пукат , кърви пръскат, / маца мече, с бяс се мята. /../ Тя да мяка веч престана. Ив. Вазов, Съч. IV, 55.
МЯКАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от мякам; мяукане, мяучене, мявкане, мяцане, мауцане, мякот.
МЯКВАМ, -аш, несв.; мякна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Мяуквам.
МЯКВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от мяквам; мяукване.
МЯКНА. Вж. мяквам и мякну вам.
МЯКНУВАМ, -аш, несв.; мякна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Мяуквам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЯКОТ ж. Диал. Мяукане, мяучене; мячене, мявкане, мякане, мяцане, мяуцане. Котешки мякот.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЯНА ж. 1. Остар. и диал. Заменяне, замяна, размяна. Това свободно разменение между хората на разни стоки се нарича мяна или размяна. Сгуп., 1875, бр. 4, 28. Някои неща не се плащат с пари, а се прави мяна..: напр, дават жито, земат круши, ябълки,., и пр. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 498. Да бяха злато ковано /твоите руси косици... /мяна бих сторил мило за драго / хранена коня, / мяна за благо/турци да гоня. П. К. Яворов, Съч. 1,63.
2. Остар. Обектът на замяна, размяна.
