и кадии,.. (Зах. Стоянов, „Записки по българските въстания“, т. II, Русе, 1877, стр. 61). Г. Бакалов, Избр. пр, 267-268.
МЮТЕСАРЙФ м. Истор. Управител на мютесарифлък, санджак в Османската империя. Постът, който заемаше, наистина беше голям — мютесариф на един оживен и богат край. П. Стъпов, ЖСН, 214. Най-после валии, мютесарифи и каймаками организираха тъй наречените панислямски дружини, като укриха под една патриотическа маска същинската си цел, която беше: да се изправи народ против народа.. — и да се постигне окончателното смазване на раята. П. К. Яворов, Съч. И, 207-208. Често беше викан в конака на мютесарифа да обяснява тъмния смисъл на някои послания от Високата порта. Ив. Вазов, Съч. X, 172.
— От араб. през тур. шШаяат^ — Други (остар.) форми: мютюсарйф, мутесарйф.
МЮТЕСАРЙФИН, мн. мютесарифи, м. Истор. Мютесариф. Челеби Георгаки взема присърце тая молба на станимъшките българи, застъпва се пред мютесарифина и скоро след това Бохча махала се отделя от Амбели-но като самостоятелна махала.. Н. Хайтов, А, 43. По изпит, в присъствие на мютесарифина и на други турски големци, той държеше турска реч на висок слог. Ив. Вазов, Съч. X, 172.
— Друга (остар.) форма: мутесарйфин.
МЮТЕСАРИФЛЪК, мн. -ци, м. Истор. Териториално-административна единица в рамките на Османската империя, равна на окръг; санджак. Днес Цариград съставя оСобит вилает, който е разделен на три мютесарифлъци: Стамбул или същий град, Галата и Пера. С. Бобчев, ПОС (превод), 60. Н. в. заповядал на присъединените на веляета мютесарифлъци и каймакамлъци да ся захване,.., поправянието на шосетата, които имат нужда от поправка. Дун., 1876, бр. 1104,59.
МЮТЕСАРЙФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до мютесариф или мютесарифлък. София имаше две години като столица.. Княз Александър I Батемберг царуваше в нея, но тя пазеше още напълно физиономията сина .. мютесарифско седалище. Ив. Вазов, ИСМ, 34. На големия площад, дето се намираше мютесарифският конак, конвоят за малко се спря. Ог. Дичев, Р, 61.
МЮФ1ИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на мюфтия; мюфтийски. Мехрем пое гълъбите и даде на дъщеря си гълъба, а на Селимие, мюф-тиевата дъщеря — гълъбицата. Ц. Гинчев, ГК, 209.
МЮФ1ЙИСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мюфтия или мюфтийство. Мюфтийският наместник беше вежлив и доста развит човек. Ив. Вазов, Съч. XVI, А\. Циганите не си отстъпваха и като песнопойци, ако и да бяха развалили гласовете си от пиене. Но и двамата признаваха превъзходството на българина Хамзоолу, мюфтийския писар. Ог. Чилингиров, ПЖ, 189.
МЮФТИ`ЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Занимание, длъжност на мюфтия.
2. Сграда, в която се помещава канцеларията на мюфтия. Срещу нас беше мюфтийството, дето наскоро бе пристигнал от Цариград новият мюфтия. К. Константинов, ППГ, 22. Писар в мюфтийството.
МЮФТЙЯ, -йята, мн. -йи и мюфтй (неизм. при титулуване), м. Най-старши по ранг моха-медански духовник, глава на определена мюсюлманска църква, който е познавач и тълкувател на корана и произнася присъди по различни дела въз основа на вероизповедния закон. В Турция не същестува правосъдие, а лично-то убеждение на валията, на пашата, на агата, на кадията и на мюфтията. С, 1872, бр. 39, 305. Кради, лъжи, глоби и измъкни двесте лири от едно сиромашко момче, па дай половината на мюфтията и да бъдеш чист като сълза! С, 1872, бр. 33, 260. Еснафщинаща,.., се занимаваше, освен с търговия и занаят, с други просПШ работи. Градеше черкви, поддържаше уЧйлйща,..; иМаше свой съд за скараните си членове и не ги пращаше по кадии и мюфтии. Ив. Вазов, СНЖ, 76. Освен господствую-щата вяра в България има и др. вероизповедания, те са:..; мохамеданско, на което духовните началници са мюфтиите и арменб-григо-рианско вероизповедание. А „България“, 66.
— От араб. през тур. шиЛй. — Друга (остар.) форма: м у ф т Й я.
МЮХЛЕТ м. Диал. Срок, отсрочка. Кака Лала ми даде мюхлет до довечера да миела. Т. Влайков, Съч. П, 16. „Ей та тебе, цар Стефа-не, /мюхлет искам три месеца/да обида цяла земя, / да калесам сичка рода / и царьове и кралъове.“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1,38.
— От араб. през тур. шйЪ1е(. — Други форми: м у х л £ т, м у в л £ т.
МЮХЛЮЗ м. Остар. и диал. Мюхлюзин.
— От араб. през тур. тйПия. Друга форма: м и х л кЬ з.
МЮХЛЮЗИН, мн. мюхлюзи, м. Остар. и диал. 1. Изпаднал, разорил се търговец, който не си плаща дълговете. Едва бе ся минала една година, когато търговецът, у когото бяха положени Софиините пари, показа ся мюхлюзин. Р. Блъсков, ТПД (превод), 35. // Разш. Човек, който непрекъснато прави дългове и не може да се разплати. От кого не си взел, де не си направил борч? Само когото нееи видял, него не си завлякъл, мюхлюзино! Й. Йовков, ЧКГ, 217.
2. Мързелив човек, безделник.
— Друга форма: михлюзин, мухлюзин.
МЮХЛЮЗЛЮК, мн. -ци, м. Остар. и диал. 1. Разоряване, фалит. — Пустите им моди.. Осем хиляди петстотин и толкоз гроша и 15 пари... масраф за нищо никакви парцали... пари, хвърлени на боклука,., на как стават мюхлюзлюците. Д. Войников, КЦ, 42-43.
