МЪТЕН 841 МЪТЕН
стъкла на малкия прозорец и мисли. Елин Пелин, Съ. И, 106. И впива радостни очи детето / през мътното стъкло. М. Петка-нова, КС, 61. Вървя край смълчаните хижи/ в море непрогледна мъгла,/ и вечната бедност и грижи/ ме гледат през мътни стъкла. Хр. Смирненски, Съч. I, 52. // За прозорец, лампа, очила и под. — който е с такива стъкла. През двете мътни прозорчета се виждаше Младен, навел глава и отпуснал и безжизнено ръце. Ст. Даскалов, БМ, 31. Йовка се усмихваше като пред някое световидение и погледът й оставаше неподвижен срещу мътния прозорец. Елин Пелин, Съч. III, 67. Надвечер Ручилото сядаше да прави сметка. Слагаше мътните си очила, разтваряше тефтера, наплюнч-ваше химическия молив и почваше да разсъждава тъй. А. Каралийчев, НЗ, 89. // За огледало — на който повърхността изглежда като замъглена и в който при оглеждане се получава неясен, замъглен образ. Това бе всичко в стаята: бюрото и столът, избелялата пътека, мътното огледало. В. Андреев, ПР, 194. Както изглеждаше, той беше един от ония вечни квартиранти, които са свикнали да живеят все в такива стаи -сред същите гардероби с мътни огледала, сред същите скърцащи кревати с продънени пружини, сред същите маси, столове и плюшени канапета. Св. Минков, РТК, 35-36.
4. За небе — който изглежда тъмносив до черен от тъмни облаци или поради това, че се съзира през пласт от прах, дим, водни изпарения. Точно на изток, из една ивица мътно и по-тъмно небе, се издигаше месецът, голям, червен. И. Йовков, ПГ, 17. Небето, мътно и пра-шно, се оглеждаше в повърхността му [на блатото]. Ив. Вазов, Съч. XII, 128. Слънцето изгрява по-червено от всякога, а небето е сиво и мътно. Й. Йовков, В АХ, 155. В небесата /тъмней зловещо.../Ей свода мътен/продран, запалва се... П.К. Яворов, Съч. 1,47.
5. За очи — който е изгубил естествения си блясък и бистрота; замъглен. Чичо Митуш излизаше често от стаята на дама с мътни, зачервени очщ карю че беше пиян или като че беше плакал. Й. Йовков, АМГ, 151. Той гледаше офицера спокойно, без страх, със старческите си очи, опулени и мътни. Д. Талев, И, 440. Макар и сгърбена от старост, без нито един зъб в устата, с лице набраздено от бръчки,.., почти окапали вежди и мътни като на бозайниче очи, баба Тана беше много разго-ворлива и самоуверена. Г. Белев, ПЕМ, 14. Очите му [на Борис], уморени от калкулациите и мътни от пиенето, се загледаха в пространството с куха, маниакална сериозност. Д. Димов, Т, 522. Попът изпущаше гъсти струи дим през големия си нос,.. Жълтите му мътни очи имаха израза на стара коза. Ем. Станев, ИК I и II, 188. // За поглед — който е на такива очи; замъглен. Русото лице на Казански побеля, след товц по кожата на скулите му избиха алени петна. Погледът на вод-нистите му очи стана мътен. Д. Ангелов, ЖС, 32. Дядо Моско се случи тъй пиян, че едвам можа да познае, че това момче е син му Йонко. Той го гледаше с мътен, пиян поглед. Й. Йовков, ВАХ, 86. Старецът примижа, като да си припомни неьцо забравено, отвори пак очите си и устреми мътен взор в прашните греди на покрива. Г. Караславов, Избр. съч. I, 96. Боецът го гледаше с мътен поглед и още не можеше да се опомни. Капитанът видя, че около врата му беше овързана мръсна кърпа, която беше напоена с кръв. Ив. Мартинов, ПМ, 160-161.
6. За светлина — който е без блясък, с незначителна сила; слаб, бледен, неясен. Про-тивоп. ярък. Високо по небето вятърът гонеше гъстите облаци и зад тях отвреме-навреме прозираше мътната светлина на месечината. Ем. Станев, ПЕГ, 52. През замърсените стъкла на прозореца се процеждаше мътна светлина. М. Грубешлиева, ПИУ, 263. Мъжделивите фенери,.., едвам прокарваха мътна и неопределена светлина през мъглата. Ив. Вазов, Съч. VI, 3. От .. едно съвсем мъничко прозорче в дъното на помещението се струеше мътна, загаснала светлина. Д. Талев, ЖС, 150. // Който е изпълнен с такава светлина. И когато мътното зимно утро започна да се процежда над планината, глутницата се върна назад, натежала от своя кървав пир. Ем. Станев, ПЕГ, 35. Малкото автомобили минаваха по-често, дигаха повече прах и запрашваха еднакво и людете, и деня. А денят мътен, в някаква особена жълта мътилка, се изнизваше към запад. Ст. чилингиров, РК, 94.
7. За цвят, боя, багра — който не е наситен, ясен, чист, а изглежда като примесен с друг цвят, боя (обикн. сива). Скалите са с червени, тъмновиолетови, мътни бои, напръскани със сребърни и черни шарки — това са лишеите. 3. Сребров, Избр. разк., 175. Светът полека бе застинал/ без напрежение и цел/ като един пейзаж старинен,/ рисуван с мътен акварел. А. Германов, М, 30. // Който е с такъв цвят. През белезнявото було на небето месечния мътен кръг се показа премрежен и слабо освети с лучиста дрезгавина заспалия град. Ив. Вазов, Съч. XIV, 180. Виждаше се най-напред високо и прос-транно небе, което се снишаваше в мътна белезникава р прашна омара на горещ летен ден. Й. Йовков, Ж, 1930, 136. На небето се беше лепнала огромна луна, бездушна и мътна. М. Грубешлиева, ПГ1, 105.
8. Прен. За звук, говор и под. — за който не може да се определи откъде идва, от какво се издава или какво означава; неясен, неопределен. Кога се намери в дола, той зачу мътни звукове от тъпани и зурли. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 139. И притихват мрачни кипариси над гробницата, мътен шъпот просъсква на-далек и нищо се не разбира. Н. Райнов, ВДБ, 102. — Уличните сборища на тълпата винаги имат нещо отвратително, стадно, — каза
