МЪТЕН 842 МЪТЕН
Танев, като излезе пръв на тротоара и се ус-луша пак в мътните крясъци, що идеха от улица Ботьов. Ив. Вазов, Сьч. X, 66.
9. Прен. Който е с неясни, неопределени очертания; неясен, неопределен, смътен. Улиците на града са пълни с утринна есенна мъгла — лека като дим.. Надалече, като в изпотено огледало, виждам да се движи някаква мътна купчина от бои. Тя полека-полека приближава. Стар немощен дрипав носач,.., носи грамаден вързоп от хризантеми — бели, жълти, алени, кървавочервени, тъмни. Елин Пелин, Съч. V, 33. Но откъм запад се подигаше гъст и черен мрак, мътна и широка сянка, която бавно застилаше небето на тая страна. Й. Йовков, Ж, 171. Тъ-качев разглеждаше снимката, която бяха направили на панаира. Ала колкото той и да се преструваше на заплеснат в ококорените, неестествени, напрегнати и мътни фигури, Кръстевица забеляза смущението му. Г. Кара-славов, ОХ I, 145. До зида стояха неми/ рой видения мътни, странни,/ духове от друго време. Ив. Вазов, Сьч. IV, 153.
10. Прен. Който е с неясно, неопределено съдържание; неопределен, неясен, смътен. Поисках да узная вярно ли съм разбрал Павлевите мътни загатвания. Ив. Вазов, Съч. XI, 22. „Щом си влязъл в божата бездна, няма разлика между тебе и Бога..“ С мътния смисъл в тези слова се бореше моята мисъл. Ем. Станев, А, 121. По времето, когато се пишеше това, мътни слухове се носеха за Ботева, уж че бил жив още. Ив. Вазов, Съч. 1,53. Само Хаваджиева трепна като от лек електрически ток и сянката на някакво мътно, ядовито чувство премина през хубавите й светли очи Г. Караславов, Т, 23.
11. Прен. За време — през който общественият живот се характеризира с несигурност, недоволство, смут, брожения, бунтове и под. — Ще бягам—рече той. — Мътно време е. Взели са ме на око. 3. Сребров, МСП, 73. Най-малкото, което може да причини убиването на Абдул Азис, е династическата революция в самия Цариград,.. А нам трябват такива мътни времена. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 23. — Е, бабо, казвай, какво да пишем?.. Да не ходят много нагоре-надолу, ами работата си да гледат. И по-настрана да стоят в тия мътни времена. Ил. Волен, БХ, 13-14. Тогава бяха мътни времена, по дворовете обикаляха реквизиционни комисии, полицаи душеха по мази и тавани,.., но скривалището остана неоткрито. Г. Мишев, ЕП, 260. Но в страшното и мътно време човекът чувствуваше беззащитността си като голота. Д. Фучеджиев, Р, 42.
12. Разг. Като същ. мътното ср. а) Мътна вода, течност. Не отивай в мътното, плувай по-далеч от брега, където водата е чиста, б) Утайка, мътилка, мътнина. Изсипи мътното от чашата и я измий добре преди да налееш чиста вода.
<> Блъскам се като <мътна> вода о (в) бряг.
Разг. Трудя се, работя пряко силите си, но без особен резултат. Комунистите, щом сте за сиромашта, да видим сега пак ще ни оставите ли да се блъскаме като мътна вода в бряг. П. Славински, ПЗ, 82. Вземат ме мътните. Разг. Побърквам се. Без да снема от тавана вдъхновения си и някак замечтан поглед,.., поп Иван не виждаше какво става сред публиката.. — А бе, май че го взеха мътните! — разсъждаваше като на себе си висок мрачен мъж. Г. Караславов, Избр. съч. II, 18. Ловя (хващам/хвана) риба в мътна вода. Разг. Из-ползувам някакви неуредици, бъркотии, за да извлека лична изгода, да получа облаги за себе си. Въстаниците обезоръжиха войника и го затвориха в мазето,.. Такъв метеж бе тъкмо по вкуса на чичо Мартин, немирната му кръв закипя, наостри слух и се приготви да лови риба в мътна вода. Отдавна мечтаеше да си има карабина, промъкна се с други селяни в заставата, взе си една и си отиде. И. Петров, ПР, 58. — Ние в бурята сЬбирахме снопите и житото през нощта, а те [Петранка и Цочо] двамата в мътна вода риба хващат. Ела в Иг-личево да видиш какво се приказва. Кр. Григоров, И, 84. Мътна вода ме носи; мътната ме носи. Разг. Занимавам се с празни, безрезултатни работи, несериозен, лекомислен съм, заве-янсъм. Мътна и кървава. Разг/, Мътна и поройна. Диал. За някаква работа или ситуация — много тежка, заплетена и объркана, чийто изход не се вижда. Ахмед ага подлъга дяда Ангела Кавлака и той,.., повярва и накара оружените да си предадат оружието. Тогава стана тя мътна и кървава. Нали затуй казват хората: на разбойник вяра да нямаш! А. Каралийчев, ТР, 191. Мътната да те вземе (завлече, отвлече, отнесе); мътните да те вземат (завлекат, отвлекат, отнесат); мътната ще те вземе (завлече, отвлече, отнесе); мътните ще те вземат (завлекат, отвлекат, отнесат); мътните те взели. Простонар. Обикн. във 2 и 3 л. 1. Възклицание за изразяване на недоволство, възмущение от някого. — Какво е станало? Какъв е този човек със заморения кон? Нещо... с ... Ката? Говорете, мътната да ви вземе — завика ядосано Ивайло. Сг. За-горчинов, Избр. пр. 1П, 425. — Бре Марко, и ти ли си метежник, бре, да те вземат мътните!... Г. Караславов, СИ, 167. Вятърът,.., отново задуха.. — Казвам — от пъклото иде! — викна майсторът. — От самата геена огнена, мътните я взели! А. Гуляшки, СВ, 73. 2.
Възклицание за изразяване на възторг, възхищение от някого. Пък един кръшен глас имаше, да я вземат мътните, като се засмее, къщата се тресе. И. Петров, НЛ, 60.; „Виж каква щерка имал тоя болярин Петър, мътната да го вземе!“ Сг. Загорчинов, ДП, 136. Отнесе го мътната. Разг. За нещо —/похаби се, изхаби се, пропадна. Сякаш мътно дере го е влачило. Диал. Изглежда много зле. — Какво става с тебе, човече?.. — Сякаш мътно дере те е влачило. Да не си болен? М. Марчевски, П, 206. Хвърлям/ хвърля серкме в мътна вода. Разг.
