стие ни накара да мъстиме. П. Хитов, МП, 26. Юнакът тегло не тръпи/ала съм думал и думам:/ „Блазе му, който умее/за чест и воля да мъсти.“Xр. Ботев, Съч. 1929,31-32.
МЪСЪР м. Остар. Вид плат от Масър (Египет). — Гледай, Гина Махмудката, булката на оня поразеник, пали свещ.. Облякъл я в джамфезен малакоф и в мъсър, а от три години и половина, кажи, не може да ми плати осемстотин и шейсет и един грош пари. Ив. Вазов, Съч. VIII, 4.
МЪСЪРКА ж. Остар. Монета от Масър (Египет). Поп Генчо изпълнил желанието на дяда Либена и останал твърде доволен, защото получил от грешния човек цели две мъсърки. Л. Каравелов, Съч. II, 40. По трите лавици на касата бяха наредени грижливо свити фишеци с всевъзможни монети,.. Тук имаше златни махмудии,.., мъсърки от Египет,.., сребърни Ьиреклии и кръстачи или руски рубли. А. Христофо-ов, А, 127. Хаджи Генчо дал на своето че-о една мъсърка. Л. Каравелов, Съч. II, 89.
МЪСЬРЛЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. Египтянин. Манафи,.., арапи, мъсърлии.. и др. на тумби, на тумби, с тюлюмбеци вървяха от село на село къде калетата и гдето минеха, писваше мало и голямо. Ц. Гинчев, ГК, 351.
МЪСЪРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Египетски. Видяхме ние тия бабаити от Масър,.. Завчера, като щяха да заминуват мъсърските войски с вапора за Видин, аз видях няколко техни варварски и безобразни постъпки. НБ, 1877, бр. 58, 227. Цар Си-люману думаше: /../ собери тежка потера/ йот анадолски низаме,/ йот румелиски ар-нуте/ и йот мъсърски арапе,/ ../ та фани Дончо войвода. Нар. пес., СбНУ XXIX, 82.
МЪТАЧКА ж. Птица, която мъти яйца. Пуйката има силно развит майчински инстинкт и е добра мътачка. Кр. Генджев и др., Ж, 85. Кокошките от породата лег-хорн са лоши мътачки. А Мътачките напущат полозите, когато са нападнати от паразити като кокошинките.
МЪТЁЖ1 м. 1. Само ед. Мътене1.
2. Рядко. Утайка от твърди частици в течност; мътилка, мътнина. Купил пет бутилки оранжада и всичките са с мътеж.
МЪТЕЖ2 м. Остар. Метеж. И така, сичките [жени], изпълнени от гняв и лудост, отишли в царския дворец и започнали да правят толък мътеж и да викат толкова, гдено царъо останал хемен като изумлен. ВУХБ (превод), 18.
МЪТЁЖНИК, мн. -ци, м. Остар. Метежник. Като видела,.., такъв махзар против едно го мътежника, за какъвто представлявали покойнаго Д. Миладинова, В. Порта не могла да не повярва или да се усумни в подлинността му и в действителността общите уж оплаквания на каазата ни. К. Шапкарев, МЖБМ, 38.
МЪТЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Ди-ал. 1. Развалено яйце; мъток2. Кога дойдеш
fnac на Великден, ща ти дам мътека. Н. еров, РБЯ III, 108.
2. Яйце, което е било мътено известно време и поради това развалено; запъртък, мъток2.
О Излезе мътек. Диал. Отиде напразно, не сполучи. Седя като квачка на мътещи. Диал. Безсмислено си губя времето за нещо, пилея си напразно времето.
МЪТЕЛКА ж. Диал. Буталка (в 1 и 2 знач.), бутало; бучка, мътка, мътилка2.
- От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: мателка.
МЪТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. За вода или друга течност — който е непрозрачен поради смесване с вещества в твърдо състояние. Противоп. бистър. Заваляха поройни есенни дъждове. Марица препълни бреговете си и нейните мътни води повлякоха надоле дървета, жълти тикви. А. Каралийчев, ПС III, 28. Мътните и силни води на реката го [Песоглавеца] обливаха до пояса и се разбиваха о коравото му тяло на пяна като о скала. Елин Пелин, Съч. IV, 31. Реката прииждаше, мътните й води заливаха дворовете и оставяха жълти, пълни с миязми, локви. Д. Димов, Т, 223. Придошлата река бе започнала да се оттегля в коритото си,.. Деца пущаха книжни корабче-та, патици и гъски претърсваха лакомо мътните води. Ем. Станев, ИК I и II, 82. Мътна течност. Мътен оцет. Мътно вино.
2. За река, вада и под. — който е изпълнен с такава вода. Отвред се чуваше да шурти вода, из баирите надолу се стичаха порои, а в селския дол, където по-рано се точеше тънка като конец вадичка, сега бучеше ц&-ла река — мътна, широка, страшна. И. Йовков, ЖС, 66. Шуми Искърът, буен и мътен, пенят се водите му по камъните. Елин Пелин, Съч. IV, 188. Печално шуми намалялата,.., Янтра и влачи из заглъхналите си завои мътни талази, в които не се огледват кули и замъци. Ив. Вазов, Съч. XIV, 29. Колибата беше в малка долчинка и не падаше в очи, а през цялото време валеше дъжд — кой ще тръгне сега да гази по разкаляните пътища, да прескача мътни локви и пороища. Д. Талев, И, 278. През нощта заваля дъжд. Той продължи и на другия ден.. По стръмната улица течеше мътен порой, който влачеше към мегдана изхвърлената от къщите смет. Ем. Станев, ИК I и II, 76. Мътен гьол.
3. За стъкло — който трудно пропуска светлина, през който трудно се вижда; непрозрачен, замъглен. Седеше той зад мътните стъкла в дъното на големия дюкян, премяташе разсеяно стара една броеница от някакви си костилки и все мислеше нещо. Д. Талев, ПК, 29. Учителката седи на масата в стаята си, гледа снега през мътните
