мъст2 839 мъстя
О Държа мъст като камила. Разг. Много съм отмъстителен, злопаметен. Мед купува, мъст продава. Употребява се за човек, който е зъл към другите и прави добро само когато е в негова полза.
МЪСТ2, -TTà, мн. няма, ж. Пресен гроздов сок, непрекипяло сладко вино; шира. Безконечни кервани от коли, натоварени с щайги грозде, слизат от хълмовете към винарската изба.. Няма ги вече вехтите кораби, които плискаха мъст в коловозите. А. Каралийчев, С, 102. В съседната къща мачкаха грозде и точеха мъст. К. Петканов, СВ, 190. Докато има достатъчно захар и хранителни соли, и азотни вещества в мъстта (ширата), гъбичката продължава да живее. Ас. Златаров, Избр. съч. Ш, 66.
- От лат. (vinum) mustum през гр. povaxoç.
мъст9, -ттй, мн. няма, ж. Диал. Свинска мас.
- От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪСТАКУЛКА ж. Диал. 1. Вид сладкиш, приготвен от мъст, нишесте и орехови ядки с форма на суджук; балсуджук, мъсте-ница. А пък Дешка със майка си/петмез си варяха,/ грозденица, мъстакулки/ за зимъс готвеха. Ц. Гинчев, ДТ, 107.
2. Твърд тестен сладкиш (като малки хлебчета), приготвен с мъст, петмез или мед. На село правят сладки курабии най-често с мъст и затова ги наричат мъстакулки.
МЪСТЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ от мъстя.
МЪСТЕНИЦА ж. Диал. 1. Балсуджук, мъстакулка. От мъст си правят българите и мъстеници, като я варят, доде ся сгъсти доволно, и гудят малко чисто брашно и с нея поливат ядки от орехи или кляпеши, нанизани на нитка. Г. Раковски, П, 75. На следния ден в дворищата лумват огньове под грамадни бакърени тави, дето се вари петмез и каша, а в един ъгъл на кръстосани въжа висят за сушене топлите мъстеници. К. Константинов, НПГ, 65.
2. Мъст2.
МЪСТЙТЕЛ, -ят, -я, зват. -ю, мн. -й, м, Остар. Книж. Отмъстител. Той постоя-нно ioeàpuxc възторг за балканския хайдутин. Cdko в neip той виждЬ. образец на свободния Човек България, (а също и единствен мъстител на турските зверства. Ив. Вазов, Съч. XIII, 77. На крак, народе, съдниче мъжествен,/ мъстителю всеблаг и строг. Д. Полянов, Избр. ст, 39.
МЪСТЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Отмъстителен. Когато съгледаха приближаващите се кола, всички спряха работата си и вторачиха злобни мъс-тителни погледи в мене. Ив. Вазов, Съч. VII, 136. На Касабова и на Трудова са нехаресваше Раковски, защото беше no-умен и по-деяте-лен от тях; а ограничените и ленивите хора почти сякога биват завистливи, мъстителни и пакостни. П. Хитов, МП, 66. На тоя свят няма нищо по-вредително и по-убивающе от онзи религиозен способ,., който са състои в заплашвания на непослушните с божието наказание или със злите и с мъстителните духове. Знан., 1875, бр. 10, 154. Но викна най-после неволний изменник:/ „Ах, варвари!... Ще отмъстя!“/ И скочи. И смело към царския сенник/ подкради се тихо мъстителний пленник/със дъх затаен на уста. К. Христов, Т, 76.
МЪСТИТЕЛKA ж. Остар. Книж. От-мъстителка.
МЪСТИТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от мъстителен; отмъстителност. Славчо беше белимелец, това съвпадение даде кураж и право на пле-нителите му да наситят до воля зверската си мъстителност. Ив. Вазов, Съч. VII, 58. Попов му предложи [на Вазов] да остане в лагера, за да не му се случи нещо в града,.. Вазов не рачи да го послуша и продължи пътя си с разбунтувана от мъстителност душа. С. Радев, ССБ И, 124. Гордост, любов за свобода, смелост, мъстителност
- ето no-главните черти на този малък, но страшен народ. П. Кисимов, ОА II (превод), 70. Така нареченото индоевропейско племе са отличава с ум, с предприемчивост и с мегк характер; монголското са отличава с ленивост, с мъстителност и с неподвижност. Знан., 1875, бр. 22-23, 341.
мъстнйк, мн. -ци, м. Остар. Отмъстителен човек. Португалците са страно-любци, но изобщо суеверци, горделиви и мъстници. Ив. Момчилов, МПЗ, 35.
МЪСТОСАМ. Вж. мъстосвам.
МЪСТОСВАМ, -аш, несв.; мъстосам, -
аш, св., прех. Диал. Обливам нещо (плод, сладкиш) с варен сладък сок. Мъстосвам ошав, за да не изсъхва и да не червясва. Т. Панчев, РБЯд, 215. мъстосвам се страд.
- От Т. Панчев, Допълнение на българския речник на Н. Геров, 1908.
МЪСТОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мъстосвам и от мъстосвам се.
- От Т. Панчев, Допълнение на българския речник на Н. Геров, 1908.
МЪСТЯ, г^щ, щисв. v-hx, несв., непрех. Отвръщам, отплащамя се за извършено зло; отмъщавам. Помолих те да благословиш бъдещите ми дела. Ти попита какви са и аз ти доверих, че ще събера робите да мъстя и да се боря с поробителя; на насилието ще отвръщам с насилие, на силата със сила, око за око, зъб за зъб. Ем. Станев, А, 223. Пет години бе слушал мъките на сиромасите и бе мъстил на изедници. П. Константинов, ПИГ, 129. На тебе, старче, добър път! Ако нещо разбере боляринът и дири да ти мъсти, кажи на ста-рейшината Горазд Мъдрия. А. Дончев, СВС, 164. В онова време са известихме, че турските сеймене доите на сватбата на едно българче и обезчестиле невестата му. Това изве
