МЪРШОЯД 838 мъст1
го купи тое бивол — мършол? БД, 113.
МЪРШОЯД м. Животно или птица, която се храни с мърша1 (в 1 знач.); мършо-ядец, лешояд. Из мочурите змии си вият,/ из камъняци гущери пълзят,/ .. / крещи орел, оттатък мършояд с кондор, на въздух царя. К. Христов, ОВ, 12. Хиената е мършояд. А Южноамериканската хищна птица кондор е мършояд.
МЪРШОЯДЕН, -дна. -дно, мн. -дни, прил. Който се храни с мърша1 (в 1 знач.), яде мърша; лешояден. Местният дневен хищник, който е вид мишелов, твърде близък до ястребите.., е загубил твърде много от хищни-ческите си черти. Той се е превърнал в кротък лешояден вид, наподобяващ на мъриюяд-ните бразилски ястреби. П. Бобев, Г, 84. На водата господ стопан кладе/ — сура ламя мъриюядна. Нар. пес., СбБрМ, 29.
МЪРШОЯДЕЦ, мн. -дци, м. Рядко. Мършояд, лешояд.
МЪРШОЯДКА ж. Рядко. Женско животно или птица мършояд, мършоядец; лешоядка. „Клета бабичко, убиха сина ти...“ И не стигало само това, но ево и други кървопийци, сури мечки мършоядки, зли гърци, клети фанарио-ти! БТ, СбПер. п 1,76.
МЪРШОЯДСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Хранене с мърша; лешоядство. Мър-шоядството е типично за гарвана. А За хищниците е характерно и мъриюядството.
МЪСВАМ, -аш, несв.; мъсна, -еш, мин. св. мъснах, прич. мин. страд, мъснат, св. Диал. 1. Прех. Удрям, халосвам, цапардос-вам веднъж или няколко пъти.
2. Непрех. За светкавица — блесвам, светвам (Н. Геров, РБЯ).
мъсвам се, мъсна се страд, от мъсвам в 1 знач.
МЪСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мъсвам и от мъсвам се.
мъск, мъскът, мъска, мн. мъскове, м. Диал. Мъска. Млекопитателни животни са: агнето,.., лисицата, мечката, мъскът (катър), магарето. Т. Шишков, ПХ (превод), 31.
МЪСКА ж. Диал. 1. Муле. На улицата, пред широката порта на българската митрополик Борис ' Глаушев' завари над тридесетина коне и мъски, всички вече натоварени с вързопи, пълни врещи, сандъци. Д. Талев, ГЧ, 327. Навън, пред сайванта, се слуша тропот на мъски и говор — войводите обмислят нещо. А. Страшимиров, Съч. V, 374. Изнасянието и внасянието на стоки става все с мулета (мъски),.. Тия животни са на голямо употребление и почет у родопските жители. Ст. Шишков, ЖБ, 26. Уплаши се цар Костадин, / веднъг яхна бела мъска/ пре-личи се цар Константин/и побегна да си бега. Нар. пес., СбНУ ХЫП, 481. Питали мъската кой й е баща, а она рекла: атът ми е вуйка. Погов. Н. Геров, РБЯ III, 99.
2. Катър. От домашните скотове има мъски (катъри), кози и други дивяч. С. Бобчев, ПОС (превод) 99. Натоварили си покъщнината и богатството на мъски и магарета и се разбегали кой накъде види. СбНУ III,
177. Утро само кога се осъмне/ пищит то-га страшен делибаша:/ „Ал слушайте, солунски гражане! /../ Благо дайте дванаесет товари/ со се мъски, с млади кираджии.“ Нар. пес., СбБрМ, 149-150.
МЪСКАВИЦА ж. Диал. Светкавица.
- От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪСКАМ, -аш, несв. Диал. 1. Прех. Бия (в 1 знач.); тупам, бъхтя (Н. Геров, РБЯ).
2. Непрех. За светкавица — бляскам, святкам (Н. Геров, РБЯ).
3. Непрех. Бера, гноя. Страшно ми мъска ногата. СбНУ XIII, 268. мъскам се. Страд. от мъскам в 1 знач.
МЪСКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мъскам и от мъскам се.
МЪСНА. Вж. мъсвам.
МЪСТ1, -тта, мн. няма, ж. 1. Отплата за извършено зло; отмъщение. — О! Страш-на ще бъде мъстта на царица\ Ирена, за ед-ного — на цял народ ще отмъсти. Н. Рай-нов, ВДБ, 109. Когато Вълчан се върна в къщи обезумял от болка и срам, тоц неими-слеше за нищо друго освен за мъст. И. Йовков, Ж, 1930, 50. — Тия поборници не са като Куката и даже като Хитов не са. Те са заложили главите си за общото добруване, а не за лична мъст. Г. Манов, КД, 126. Той не знаеше как ще го посрещнат сега по разорените села людете, които бе подтиквал да дигнат ръка срещу голямата турска сила и които бяха останали излъгани във всичките си надежди за освобождение. Не се ли таеше у тия люде сега злоба и жажда за мъст? Д. Талев, И, 619-620. Отдавна мъст замислил беше той/ за Фрина, що му любовта отвъргна/и го осмя. П.П. Славейков, Събр. съч. I, 35.
2. Чувство на неприязън, омраза, ненавист (подбуждащо желание за разплата в отговор на причинено зло). Липсваше му великодушие, душата му бе пълна само с мъст. Л. Стоянов, Избр. съч. Ц1,426. От „Нцкотиа-на“ щеше да остане Само спомена за великолепието на господарите й и нищетата на работниците й,.., само имена, които у едни щяха да будят мъст, у други презрение. Д. Димов, Т, 546. Строга и тежка е народната присъда, даже и тогава, когато е чужда и на всякаква мъст и злопаметност. П. Делирадев, В, 302. Зло е да служиш на двама господари: на бога и на земните властници;..; да кърмиш мъст и кръвнина у себе си, да забравяш божията благост. М. Смилова, ДСВ, 145. — О, аз видях как предадоха на смърт седмина велможи и чух техните писъци зад завесата... Царицата се смееше лукаво и горда мъст лъскаше в очите й. Н. Райнов, ВДБ, 83-84.
