МЪРШАВЁЕНЕ 837 МЪРШОЛ
О Трепери ми сърцето като хш мършав заек.
Диал. Много съм изплашен, много се страхувам.
МЪРШАВЕЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мършавея.
МЪРШАВЕЯ, -£еш, мин. св. мършавях, прич. мин. св. деят. мършавял, -а, -о. мн. мършавели, несв., непрех. Ставам постепенно все по-мършав, все по-слаб; слабея. Противоп. дебелея, пълнея. Туберколознмят бацил разру шава организма главко по механически начин, но в същото време той отделя отровни субстанции, които не могат даубият организма, но го карат да мършавее. Пряп., 1903, бр. 83,
3. Tue дни гледам, че бялото пиле с черното крило, което имаше и на опашката си две черни пера, захваща да мършавее и да са замислю-ва нещо си. Л. Каравелов, Съч. III, 22. Коне мършавеят, воловете в глина / оплескани, жалки, едва се подвижват. / Над бойната армия гибел надвисва! Ем. Лопдимитров, Съор. съч. V, 177.
МЪРШАВИНА, мн. няма, ж. Качество или състояние на мършав; мършавост. Противоп. дебелина, пълнота. Ганчо още повече бе отслабнал. Но .. едрата му кост скриваше мършавината и тя личеше само по опънатата прозрачнотъмна кожа на скулите, по хлътналите страни и двете дълбоки бръчки край устата. Ем. Манов, ДСР, 217. Ръцете й лъщеха, но не от пот, а от мършавина. М. Георгиев, Избр. разк., 153. Те вървяха по една малка пътечка през гората и обилната слънчева светлина,.., подчертаваше още повече мършавината и бледността на лицето й. Ив. Мартинов, ДТ, 271. Цитатите са бляскави зари, с които авторите обичат да заслепяват очите на читателите си, за да не виждат мършавината на собствените им несъзда-дени създания. Хр. Белчев, Избр. съч., 107.
МЪРШАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от мършав; слабичък Противоп. дебеличък, пълничък. Диаманди хамалинът е силен като слон,.. Но това истинска сила ли е? Ако беше тук, сигурно щеше да изглежда много по-слаб от тоя мърша-вичък студент, който не е изохкал, докато кръвта течеше от ръцете му. Друга беше тяхната сила. П. Вежинов, ДБ, 167. При ниския миндер,.., едно чернооко мър-шавичко, с кротък поглед момиче,.., беше занято над книжа и тетрадки. Ив. Вазов, Съч. IX, 54. Студентът погледна неговия мършавичък тил, слабите костеливи рамен-ца и внезапно се обади: — Малкият! Момченцето обнадеждено се обърна. Студентът извади от джоба си една никелова петолевка и му я подаде. П. Вежинов, ДБ, 28. Нямаше нищо по-добродушно от физиономията на хад-жи Смиона..; лице сухичко, мършавичко и безобидно. Ив. Вазов, Съч. VIII, 15.
МЪРШАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от мършав; мършавина.
Противоп, дебелина, пълнота. Въпреки ужасяващата мършавост на болната, сърцето й все още тупаше. Ем. Станев, ИК III, 108. В техните очи аз бях чисто и просто един скромен и тих млад човек, слаб до границата на мършавостта,.., мълчалив и чинопочитателей. П. Вежинов, ЗНН, 15. Зад Ке-ранов лазеше Михо Кехайов в аба и с астра-ганен калпак. Бившият долапчийски чирак,.., бе изгубил мършавостта в лицето и в очите му напираше доволство на замогнал. Д. Вълев, Ж, 39-40. Сега у нас, напротив, на мода е мършавостта, нашите дами мърши искат да бъдат. Ив. Вазов, Д, 21-22.
МЪРШАВКН, -вка, -вко, мн. -вки, прил. Разг. Умал. от мършав; мършавичък, слабичък. Противоп. дебеличък, пълничък. По едно време една мършавка, но млада селянка, щураше де щураше, па току се препречваше пред учителя. А. Страшими-ров, ЕД, 86. Едно момиче си имах преди Те-фичето, но аллах си го прибра още като се роди. Мършавко беше, пък и Летиф тогаз го нямаше дома. Л. Александрова, ИЕЩ, 47.
МЪРШАКЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Малък лешояд; каняк, стръвник.
МЪРШАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Гарван; гробар, гробник.
- От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪРШАРКА ж. Диал. Лоша, тежка болест, от която никой не може да се излекува и всички болни умират.
- От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. ГероБ, 1908.
МЬРШАТЙНА ж. Диал. Мършаво животно, добиче, мърша; мършел, мършол. Овце-гпе измрели от някаква незнайна болест,.. Ей на, старият тръгнал да отиде при зет си, за да му поиска десетина овце, та като ги омеша със своите няколко мъриштини, да има за какво да ги гони из планината. Г. Караславов, Избр. съч. V, 362-363.
МЪРШЕЛ м. Диал. 1. Мършав човек, мърша.
2. Мършаво животно, мърша; мършатина, мършол,
3. Слабо развито, мършаво растение.
4. Рядка, изтощена, мършава гора.
5. Бедна, изтощена, мършава почва, земя, нива и под.
- От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪРШИЦА ж. Умал. от мърша1. Вълкът намери куп злато посред Балкана... — Заслужава ли таз вещ да се зове имот? — заду ма той.. — Па и защо ми е, горкана! Кръвчица, мършица — те са за мен охрана. Сг. Михай-ловски, БСб, 1915, кн. 5,249.
МЪРШЛЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мърша1. Купчината мършляк да му изедет. СбНУ VI, 210. Да му набабне мео като на мършляк. СбНУ VI, 208.
МЪРШОЛ м. Диал. Мършаво животно, добиче, мърша1; мършатина, мършел. Оде
