рен, струпейниче. СЬепоробшт уи]уапа.
МЪРШАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който е със слабо, изпито тяло; слаб, сух, изпит. Противоп. пълен, дебел. Когато ризата се свлече от плещите му, представи се не тяло, а скелет.. Тъй беше мършав! Ив. Вазов, Съч. IX, 119, Навалицата най-сетне се разтвори и отпред, до самата преграда на Обрадовия трем, се изправи едно младо момче, мършаво, само кожа и кости, с жълтеникаво лице, но с остри сиви очи. Ст. Загорчинов, ДП, 82. Непознатият беше много мършав и приличаше на болен, по хлътналите бузи и очи Ганчо позна, че е от гладните. 1С. Георгиев, ВБ, 86. Той беше мършав, отпуснат в раменете, с аскетичен израз на лицето. Н. Антонов, ВОМ, 14. От що учениците в нашите училища са бледни, мършави,.., повехнали и хлабави!.. Не затуй ли, че задушливото тя-сно пространство, лошите изпарения, вредителните прахове са най-болестотворни причини на хлабавост и на линеене, на болест. Ступ., 1875, бр. 9-10, 66. // За животно — който е със слабо, изпосталяло тяло; нео-хранен, изпосталял. Противоп. як, охранен. Едно мършаво куче се надигна из с&нката на оградата и се накани да залае. И. Йовков, Ж 1930, 162. Дадоха му пет мършави свине-майки, един рошав, извит като дъга нерез и му казаха: „Гледай ги!“ И. Петров, НЛ, 45. — Третата година карате, откакто сте на война. Спечелихте ли нещо?.. Оборите ви гъмжеха от добитък, а сега в тях преживят мършави кравички. К. Пет-канов, МЗК, 235. През време на зимния сън поддържането на живота става за сметка на мазнините, които животното натрупва през време на храненето си. Затова напролет тези животни са много мършави. П. Петков, СП, 24. Ние бехме деветина братя,/разделихме бащино имане./ Всяк се падна по конче хранено,/ мен се падна конче най-мършаво. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 118.
2. За човешко тяло или част от него — който е с по-малко месо и тлъстини под кожата; слаб. Противоп. пълен, дебел. Пръв излиза напред, за да приеме кръщението, един висок фламандец с мустакато лице, чието мършаво тяло напомня поразително легендарната фигура на Дон Кихота. Св. Минков, ДА, 45. Отдавна му беше опротивяла тази жена. Не можеше вече да понася жълтеникавите й меки коси,.. Дразнеше го мършавата й фигурка. Й. Гешев, ВТ, 48. По мършавото му бледно, замислено лице беше разляна още по-силна меланхолия и тъга. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 88. Старата стоеше на стола, скръстила тънките си мършави ръце. Щом чу, че говорят за воденицата, тя се оживи и обезпокоено погледна големия си син. Ем. Станев, ИК I и II, 29. Момчето бе доста височко, със сухи, почти мършави крака. П. Вежинов, СО, 167. Големите диети, т.е. употреблението на храната в много малки пропорции, накарва тялото да бъде малокръвно, слабо и мършаво. Знан., 1875, бр. 22-23, 346.
3. Разг. За животинско или птиче месо — който е без тлъстини. Противоп. тлъст. Колкото и да не бе вкусно неговото [на бухала] кисело и мършаво месо, Мрам начаса го удуши и го разкъса. Ем. Станев, ПГВ, 83.
4. Прен. Разг. За растение — който се е развил в значително по-слаба степен, с по-малко от нормалното за вида височина, едрина, с по-малко клони, листа или плод. Животът беше труден, селото бедно — земята не раждаше нищо, освен тук-там нех-вела царевица и мършава ръж. Л. Стоянов, Б, 22. Витоша се бе превърнала просто в една грамада от камъни, покрита с изсъхнала трева и мършави, ошутени борове. Ем. Манов, МПЛ, 324. Вятърът шиба ли шиба с клонките на един мършав клек по тенекяна консервна кутия. Но ние един след друг я пооминаваме. Бл. Димитрова, Лав., 65. Не дори под измъчен от ветрища-та дъб — под мършава трънка се ражда балканджийчето, за да поеме житейския си път. В. Мутафчиева, ИКМ, 29. // За гора — който се състои от такива дървета, от такава растителност. Мъжът бе зает с нещо и само отвреме-навреме поглеждаше надолу към урвата, обраснала с рядка и мършава иглолистна гора. Д. Димов, Т, 557.
5. Прен. Разг. За почва, земя, нива и под. — беден, неплодороден или изтощен от неправилно използуване. — Хубаво стана, че няма да се разправяме с някой сиромах за тая мършава земица! — удари с подкованите си чизми един от ония, които придружаваха стария човек да избират място за воденица. Ив. Гайдаров, ДЧ, 37. Много грижи полагаше, но мършавата нивичка раждаше малко.
6. Прен. Пренебр. Който е без особена стойност, значимост; незначителен, слаб. Едит има сигурно някаква връзка — чрез писма или епизодични срещи — и навярно доставя някакви мършави сведения, доколкото може да научи нещо от честите си сливания в архивата или по време на разговорите в кафенето. Б. Байнов, НН, 396. „Средствата, които правителството употреби, за да добие и тоя мършав резултат са неокачес-твими.“ Бълг., 1902, бр. 466, 3. Ох, как мразя тия почтени господа с очила и с плешиви глави на предните чинове, които се ленят и те подаряват с две-три мършави ръкопляскания. Ив. Вазов, Съч. XII, 184. Угаждаме ние твърде добре мършавата ди-пломатика на г-на Христича, но нека са въздържим и този път да са произнесем върху поведението на нашата посестрима. НБ, 1876, бр. 5, 20. Да пожали чловек, като гляда толкова си образовани млади момци да ся надпреварят за служба с една мършава заплата, само от приука да ся намерят и тии нейде,.., на дръжавна служба. Й. Груев, СП (превод), 258.
