ките, унищожава мършата от гори и полета и върши още много полезни неща. Ст. Дончев, ПНД, 33. // Разш. Труп на непогре-бан мъртвец, който е почнал да се разлага. На другия ден,.., извлякоха една човешка мърша из града и я запъпреха на отреденото за самоубийци място до гробището. Ил. Блъсков, КУ, 63. Каква достойна гледка! Отпреде и отзади — / вред видиш мърши гнили и трупове грамади. Ив. Вазов, Съч.
1. 59. — Жална горо, жал ми е за тебе/., / докога ще турци да те държат / и да трепат низ тебе комити, / ../ида смърдиш на човеч-ки мърши. Нар. пес., СбНУ XI, 28.
Прен. Разг. Пренебр. За изразяване на силно неприязнено, оскърбително отношение към недостоен, безчестен човек. „Каква мърша!
— мислеше в себе си Кабзата. Радва се, че сме били заобиколени с врагове!“ А. Гуляш-ки, СВ, 199. Всичко под машината ще хвърля, мършо недна... цяла торба носиш, а и за чуждото се дращиш. Р, 1925, бр 194, 3. Васко се изстъпи пред Личев и така силно дръпна ревера на пардесюто му, че едно копче изпращя и изхвръкна на пода.. — Мърша! — мърмореше Васко. Тук не всичко се продава, но за всичко се плаща! М. Грубе-шлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. — Аз съм кметът. Войникът го блъсна небрежно, напсува го на майка и се наведе към пазвантите:
— А вие какво искате бре, тилови мърши? Г. Караславов, ОХ I, 466.
2. Разг. Пренебр. Слабо, неохранено, изпос-таляло животно. Няма хубави коне. Докарали все едни мърши, да ги хвърлиш на кучетата, и те няма да ги ядат. И. Йовков, ЖС, 46. Стойне Враната, като видя кравата на Лило Гьошев, подвикна му: — Ей, бате, къде ти е оная, хубавата, червената. Защо си докарал тая мърша? Кр. Григоров, ТГ, 121. — Това не са волове, а мърши, красти! Пд е хубаво да ги няма! К. Петка-нов, ОБ, 142. Я погледни на какво са заприличали овцете. Кой търговец ще ти купи такива мърши. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37, 2. Стадо без мърша не бива. П.Р. Славейков, БП I, 129. // Слаб, мършав човек. Мърша съм вече... негоден за нищо и никому непотребен. Г. Караславов, Избр. съч. I, 283. Сега у нас, напротив, на мода е мър-шавостта, нашите дами мърши искат да бъдат. Ив. Вазов, Д, 21-22. Храни се по-добре, че виж каква мърша си станал.
3. Диал. Животно. Друг път [Христина] ще каже пък за плащането в натура на наднорменото: "Мм, наднормено!... Ще отгледаш всичките телци и ще ти дадат едно теле. Какво ще я правиш тая мърша! Ил. Волен, МДС, 187. Тогаз тия [овце] мърши не само ще има какво да пасатА ами ще земат и да падат от преяждане. И. Йовков, В АХ, 155. В това време откъм хармана на съседите излая в полуд-рямка черното им куче. Гроздана се сепна. „Пустата му мърша!.. Усети ме!...“ К. Калчев, ЖП, 154. " Миланчо, я иди, чоджум, и завърни рнця мърши. Право към нивите отиват!" И. Йовков, В АХ, 156.
4. Диал. Месо от животно. Кажете по колко хляба сте яли на ден и по колко килограма месо? Аз ще ви кажа — по един царевичен кочан и един път на месеца вмирисана мърша. К. Петканов, МЗК, 235. Тончо Ба-тин и Мадо Мигенин не го оставят така. Доста и мърша му носят, но сега цяло агне има в тепсията. Кр. Григоров, Р, 249. — Мързеливци, навикнали сте наготово да ядете!.. Вие сте родени само мърша да ядете. Гладници!... К. Петканов, ЗлЗ, 117. На тоа згора го кренале овчарот и го отнесле дома му, кога що да видат тамо — цела табаана от кожи и купои со куп мърши, солени за пастърма! Нар. прик., СбНУ XIV, 120.
5. Диал. Тяло (на човек). Добре е по един или два пъти през годината,.., да отиде човек на баня, а жените отиват и повече пъти, но скришом, че греховна е всяка прекалена грижа за човешката мърша. Д. Талев, ЖС, 22. Той, както не може да мъчи душата, тъй като тя отдавна се е преборила с него, мъчи мършата, да ме унизи мръсникът!. Ем. Станев, Ауб7. Нзбъбнаха пд сичката му снага едри синьдчерв&нй гнЬсницй; додоха, та се разпукаха и потекоха тия гносници, достигна да стане цялата му мърша жива рана. Ил. Блъсков, СК, 20-21. Прен. Човек. Като пойде гиздава девойкя/ ка си найде свилени дарове/ та си пойде низ китени свати/ средом оди от мърша на мърша/ секого йе кошуля дарила. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 240.
О Като гарван (гарга, орел, чакал, куче, псе) на мърша, гледам. Разг. С настървение, настървено, алчно (гледам) —Дя си вървим!.. — Че защо? — лукаво подметна другият. — Не видиш ли, че владиката раздава за бог да прости? — Раздава, но гледа като орел на мърша... А. Христофоров, А, 119. Като гарвани (гарги, орли, орляци, чакали, кучета, псета) на мърша налитаме (струпваме се, трупаме се). В голямо количество, вкупом и в надпревара, с голямо настървение (обикн. при разграбване на плячка, стока, при закупуване на нещо рядко или в недостатъчно количество) (налитаме, струпваме се, трупаме се). Купувачите на горивен материал се увеличиха извънредно много. Те се трупат на купчините като орли на мърша. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 124. Човеко ми грабна вилата, па зе да ги [змейовете] пъди, а они още повече налегнеха, па на, така, отгоре му, като гарвани на мърша! М. Георгиев, Избр. разк., 167. Сега нямаше тежък търговец в село, който да не усеща, че ножът е опрял о кокала, че около Котел обикалят, като чакали на мърша, всякакви главатари и само защото ги е страх един от друг .. — само затуй Котел беше още читав. В. Мутафчиева, ЛСВ1,602.
МЪРША2 ж. Бурен от рода на лободата с ромбични или овални листа, които при смачкване, стриване издават противна миризма на мърша; смрадлива трева, вонещ бу
