загубил всичко! — отвръща Асен в нейните спомени. Но защо трябваше да загинат мър-цина? — го пита тя. — И това е човешко: да загинеш ей така, мърцина! Бл. Димитрова, Лав., 315-316. С векове народа ни мърцина / живя в душевен мрак, ражда се и гина/со скотовете скот. П.П. Славейков, Сьбр. съч. III,
63. В боя дадоха жертви мърцина.
О Отивам си / отида си (ида си) мърцина. Обикн. в св. в. в мин. вр. Простонар. 1. За нещо — не мога да бъда използуван, употребен, да послужа за нещо. Овцете се разболяха и умряха. Отидоха си мърцина. Дори вълната им не посмяхме да приберем.
2. За човек — умирам, загивам напразно, безмислено, нелепо. — Размирни времена дочакахме, синко — съветваше го бащата.. Ще миряса, ще се оправи пак светът, но горко томува, който си иде мърцина. Г. Караславов, Избр. съч. I, 73. Не поставиха правилна диагноза, сбъркаха с лечението и човекът си отиде мърцина.
— Друга (диал.) форма: м ъ р ц й н с.
МЪРЦИНЕ, -то, мн. няма, ср. Диал. Месо от умряло., незакланр животно, от мърцина (в 1 знач.). Мърцине не се яде.
МЪРЦИНЕ нареч. Диал. Мърцина. Я не ща да умра мърцине в къщи като баба, ами вънка на работа — като мъж. БД, 113. т>РЦЙНЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Който е от умряло животно. Това е мърци-нево месо — фърлете го на кучетата. БД, 113.
2. За човек — болнав, слаб, изтощен. Работи като мърцинев.
МЪРЦИНЯ, мин. св. мърцинй, безл. Диал. Мърциня се. Мърциня, а ние снопове още не смо носили. СбНУ XIIX, 780. МЪРЦИНЯ СЕ безл. Смрачава се, стъмва се, мръква (Н. Геров, РБЯ III). •
МЪРЦИНЯР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който използува умряло животно, мърцина, мърцине. Ветеринарният се нахвърли върху Николина: — Как можа да позволиш това? Ти носиш отговорност! — Аз им казвах! — отвърна Николина.
— Момичето ни предупреди — изстъпи се дядо Вълъо, — ама тия, нашите мърциня-ри. — Така де, да хванем барем от кожите нещо! — обади се в тъмнината гласът на Бонъо. Ст. Даскалов, СЛ, 206.
МЪРЦИНЯСВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Умирам мърцина, напразно, без полза. На стари като мене дай им рядка каша, въшлива черга, стръмен път и... дълъг прът... да не мърцинясват. РРОДД, 271.
МЪРЦИНЯСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мърцинясвам.
МЪРЦО, -то, мн. -вци, м. Диал. Болнав, слаб човек; мърцина.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪРЧА, -йш, мин. св. -ах, несв., прех. Ди-ал. 1. Правя мрак, тъмня, затъмнявам, засенчвам.
2. Само безл. Тъмнее, смрачава се. Мърчи край мен, бледнеят небесата,/ прохладил нощ замества знойний ден. К. Христов, ПВ, 46. Нощта реве, бучи,/ кат гробен свод мърчи,/ черней небесний шатър. Ив. Вазов, Съч. III, 212. В сравн. — Аз не отивам по туй време — каза Калинка, — освен че съм като замаяна, но още ма е и страх. Я виж какво е тъмно на двора, мърчи като в рог. Ил. Блъсков, ПБ III, 38.
3. Заличавам, изтривам нещо написано, за да не се чете. Не ми мърчи писмото. Н. Геров, РБЯ III, 89. мърча се страд, от мърча (в 1 и 3 знач).
МЪРЧА СЕ несв., непрех. За нещо написано — заличавам се, изтривам се, изчезвам. МЪРЧИ МИ непрех. Тъмнее ми. Във очите ми мърчи.../ а сладостно там нейното ди-хане/лице ми гали в нежно обаяне. К. Христов, Мис., 1899, кн. 8, 738.
МЪРЧЕЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мрачен, мъжделив. Неиздигнатите фитили на лампите отпущаха мърчелива виде-лина въз сцената. Ив. Вазов, Съч. IX, 22. Какво отчаяние облада душата му, когато, като ся затече към едно мърчеливо нечто, което той сякаше стряхата на сламената му къща,., познава заблуждението си. Д. Попов, СбРС (превод), 90.
МЪРЧЁНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мърча и от мърча се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪРЧИНА ж. Остар. и диал. Мрачина. Нощната мърчина се разстилаше въз тишината на заспалия град. Ив. Вазов, Съч. XIII, 160. Рано в ранина, още в мърчина, бабички,.., отиват на гробищата. Ил. Блъсков, СК, 34. Подир дълго озъртане и напрягане погледа, за да го свикне с мърчи-ната, той хвана да забелязва ясно някои дънери наблизо. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 24.
— Знаете ли, господа, че в малката стаичка в тая същата минута, когато ние са веселим пред светлината на няколко ламби, там стои в мърчината един нещастник. 3. Стоянов, ЗБВ I, 250. През листето, с тайнствена усмивка,/ надникне, скрий се бледната луна;/ .. Мъчителна, зловеща мърчина... К. Христов, ПВ, 46.
МЪРША1 ж. 1. Труп на умряло животно, който е почнал да се разлага; леш. Къде можеха да отидат тия орли, ако не щам, гдето има мърша, гдето има леш. И. Йовков, СЛ, 174. На 200-300 м вдясно от пътя, сред една нива, видяхме мърша от умрял кон или вол. СбАСЕП, 326. На мършата и врабчетата ходят. П.Р. Славейков, БП I, 289. // Събир. Всички трупове на умрелите животни в дадено място; леш. Наистина през пролетта и лятото тя [гаргата] унищожава част от посетите култури, но през есента и зимата тя прочиства миш
