МЪРТЪВ 833 МЪРЦИНА
вече в мъртво пространство, Сл. Трънски, И, 234. Кондарев мислено чертаеше пътя, по който трябваше да се пренесат двете картечници и да се придвижат бойците. "Ако тая ивица наистина се окаже „мъртво поле“ — разсъждаваше той. Ем. Станев, ИК III и IV, 456-457. Мъртво раждане. Раждане, при което детето излиза мъртво от утробата на майката, Мъртъв инвентар. Сел.-стоп. Всички машини и инструменти за селскостопански труд (за разлика от добитъка). Прикрепихме съответния жив и мъртъв инвентар към всяка бригада. ОП, 41 о. Мъртъв капитал. Икон. Капитал, който не се влага в производството, стои без да бъде използуван.
> Да носиш много здраве usa мъртвите.
Диал. Обикн. във 2 и 3 л. Дано умреш. Жив <нли> мъртъв. Разг. 1. В каквото и да е състояние. Правителството подушило това и изпратило за там страшният кърсердар хаджи Исмаил агасъс заповед да раз тършува цялото Карлово и да намери и доведе, жив или мъргпъе, Левски. Ив. Вазов, Оьч. XII, 166. 2. При всички обстоятелства; непременно (употребява се при настоятелно изискване на нещо от някого). Утре жив или мъртъв трябва да отидеш до склада и да осигуриш резервни части. Като мъртъв, с п я (з а с п и в а м). Разг. Много дълбоко, непробудно (спя, заспивам). По едно време той, сломен от вълнения, заспа като мъртъв. Ив. Вазов, Съч. XIV, 83. Като гледаше големия креват,.., дядовият Ангелов внук си мислеше, че както бе капнал от умора, само да легне на него и веднага ще заспи като мъртъв. Но не стана така... Г. Русафов, ИТБД, 125. Като мъртъв циганин, нарязвам се. Диал. Много (се нарязвам, напивам). Мъртвя душа. Книж. Човек, който не взема никакво участие в работата, дейността на колектива или е без каквито и да е интереси. Ето дори и днес не се върна за заседанието, макар че е предупреден специално.. Защо го преместиха тук? Само да ни пречи ли? На нас не ни трябват мъртви души. В. Райков, ПВ, 66. На мъртва глава юзда турям. Диал. Патил съм и се предпазвам и там, където е излишно. Не щял мъртвият да влезе в рая. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой лицемерно заявява, че не харесва и не желае нещо много хубаво, което всъщност желае, но не може да го постигне или да го има. Ни жив, ни мъртъв. Разг. 1. Силно изплашен, вцепенен от страх, от ужас. В това време Неновица повдигнала главата си, погледала сина си, който стоял пред нея ни жив, ни мъртъв. Л. Каравелов, Съч. VII, 39. Пред мен беше стринка Гинка, сякаш току-що се е канела да влезе. Очите ни се срещнаха неволно и мигом отмалях: тя ме гледаше със студен, като у мъртвец поглед, устните ù бяха бледни и потреперваха.. — Ела де, влез, заповядай — поканих я аз, ни жива, ни мъртва — поседни, ето стол. Г. Райчев, Избр. съч. I, 202. 2. В много тежко състояние; полужив. Арестуваха и бай Пондя. Разследваха го и след три дена го освободиха. Той, ни жив, ни мъртъв, се прибра у дома си и пак легна. Т. Караславов, Избр. съч.
II, 195. Намерили го ни жив, ни мъртъв. Едвам помръдва и диша. Елин Пелин, Съч.
III, 165'. Оставям / остана мъртва буква. Книж. Обикн. за разпоредба, решение и под.
— не се прилагам на дело. Какво доказателство има, че този документ не ще остане мъртва буква, както и по-предните. НБ, 1877, бр, 57, 226. Стигам / стигна (достигам/достигна, идвам) до мъртва точка. Книж. За някаква работа, дейност — не напредвам, не се развивам; спирам, замирам. Въпреки очакванията на полковник Филипов издирването на диверсантската група внезапно стигна до мъртва точка. Леката кола, която бе напуснала през нощта София бе пропаднала в земята. П. Вежинов, СО, 168. Сърцето ми трепна като на мъртво куче опашката. Диал. Ирон. Съвсем не се разтревожих, не се развълнувах (обикн. когато ми са се карали). Тража от мъртво магаре пльочн. Диал. Ирон. Върша нещо безсмислено, искам да постигна нещо невъзможно. Търся от мъртъв кон подкови. Разг. Ирон. Върша нещо безсмислено, искам да постигна нещо невъзможно.
МЪРФУЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мърфуля и от мърфуля се.
МЪРФУЛЯ, -иш, мин. св. мърфулйх, несв. Диал. Измърсявам. мърфуля се страд. и
възвр.
МЪРХАВИЦА, мн. няма, ж. Диал. Хрема. Времето дъждовно и намусено;... Е! Затворете си прозорците, защото., мърха-вицата ще ви улови. М 1857, 29.
МЪРХОЛКО, -то, мн. -вци, ср. Диал. Сополанко. Пратили ми един мърхолко да иска пари; не можа две думи като хората да ми каже. Ст. Заимов, М II, 270.
МЪРХУК, мн. няма, ж. Диал. Слабост, крайна мършавост. Tea свине ще умре от мърхук. БД, 113.
МЪРЦИНА ж. Диал. 1. Умряло неза-клано животно; мъртвечина.
2. Болнав, слаб човек; мърцо.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪРЦИНА нареч. Простонар. Без да принеса полза, без полза, без да послужа, напразно. Можехме да умрем поне като се браним мърцина. Ив. Вазов, Съч. VII, 142. Честит е, кой мърцина не умира, / кой може подвизи да завещай. К. Аристов, Кр, 37. Разхвърленият в двора дървен материал изгни мърцина. И Без да има смисъл, без да си заслужава, без да си струва. Ти си млад, животът е пред тебе, а за какво трябва да умираш така мърцина? Д. Кисьов, Щ, 67. — Човек е това, което му остава, след като е
