МЪРТВЙЛКА 828 МЪРТВИНА1
без огън. Ц. Церковски, Сьч. 1,267.
МЪРТВЙЛКА ж. Диал. Мъртвило, мъртвина1. — Какво има из фабриката?..
— Мъртвилка. Мъртвилка ти казвам — повтори Щерьо. Д. Кисьов, Щ, 269. Па говори, море,/ Маргитино любе:/— „Ей, попове, море,/и вие, гякове,/ не ми пойте, море,/вие на мъртвилка,/ но запойте, море,/— вие на венчилка!“ Нар. пес., СбНУ ХЬ, 410.
МЪРТВЙЛНИЦА ж. ИнЪив. Мрачно, студено и влажно помещение в приземие или подземие, подобно на гробница. Хлад-ната атмосфера [на скривалището] проникваше дори до в костите на човека.. Само два-три деня престоях в тая мъртвил-ница, защото ми са намери по-добра квартира. 3. Стоянов, ЗБВ I, 246.
МЪРТВЙЛО, мн. няма, ср. 1. В природата — отсъствие на живот. Създаването на гора върху една вече опустошена почва се оказа работа мъчна, да не кажем невъзможна, и мъртвилото в обезлесените им планини ще бъде за дълго време, ако не завинаги, мъртвило. Н. Хайтов, П, 18. Наистина Мальовица е несравнимата красавица на Рила,.., освен скалните лястовици в нея няма друг живот и в подножието й е мъртвило. А. Христофоров, О, 76. Аз вярвам в пътя нов на младостта,/ тъй както вярвам в пролетта, която/след зимното мъртвило и леда/ развихря в пищен нов разцвет земята. Ел. Багряна, ПЗ, 12.
2. Отсъствие, липса на дейност, изяви, на обществен живот; мъртвина1. Нашата книга даде шара, народностния шар на българската свяст; а пък тая свяст бе нашият исторически залог и за пробуждане от петвековното мъртвило. Р, 1926, бр. 219,
1. — Преди няколко дена у нас беше мъртвило, почти всички си бяха глътнали езиците, организация имаше само на име. А. Гуляшки, Л, 409. — Мъртвило — каза той [портовият чиновник]. — Нямаме почти никаква работа. Отдавна вече. — Че тук има доста параходи — вметна Любомир.
— О, колко са били друг път! Това е нищо. П. Спасов, ХлХ, 325.
3. Състояние, обстановка на абсолютна тишина, пустота и пълен покой; мъртвина1. Настана тишина — мъртвило. Г. Манов, КД, 10. Никъде нищо не трепкаше, бе настъпило пълно мъртвило. Й. Радичков, СР,
161. Ала все пак, в това мъртвило по улицата и в нощната тъмнина,.., при плътно затворените порти и осветените тук и там,.., сърцето биеше бързо,.., ушите долавяха всеки шум. Д. Талев, ГЧ, 90. Екотът на чуковете и отгласът на наковалните с трясък прогонваха мъртвилото. Й. Радичков, СР, 132. И после отведнъж настана мъртвило. Смени се бученето [на колата] с една тревожна тишина. Сг. Даскалов, ЕС, 10.
4. Простонар. Смърт; мъртвина1. —Я седни на трапезата .. Няма да ви пусна. Намясто да ви събера на мъртвило, събрах ви на малка сватба! К. Петканов, ЗлЗ, 235. Ти идеш, гледаш труп — мъртвило/ ти виждаш гроб и в гроб чернило,/ от мойте сили прах. Ц. Церковски, Съч. I, 259. Жадуваш само да твориш,../../ но можеш ли?... Селата в дим./ Деца разстреляни. Мъртвило...
В. Андреев, ПП, 35. Момите напреж да вървят,/ жално и милно да пеят;/ попове после да вървят/ и на мъртвило да пеят. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 139.
5. Диал. Измиране, мрене. Кризата ни беше попарила,.. На това отгоре филоксерата налегна къра с лозята и започна едно мъртвило — ела, че ми трябваш! Н. Хайтов, ДР, 123.
6. Диал. Място, гдето змиите прекарват зимата; змиище, змейница (Н. Геров, РБЯ). Змиите се прибират на мъртвило по Обсечене, а излизат на Благовец. Н. Геров, РБЯ III, 89.
7. Диал. Място в река, гдето има много риба. (Н.Геров, РБЯ).
МЪРТВИНА1 ж. 1. Мъртво нещо. Катедралата, това не е обикновен храм, не е камък, плесен, история и мъртвина. Това е цял един жив свят, който съществува сам за себе си, без да иска да знае за нас. К. Константинов, П, 40. Споменът не е мъртвина. Споменът е друга действителност, в която ние присъстваме с двойно съществувание — днешното и някогашното. К. Константинов, ППГ, 9. Той разруши, потъпка, оскверни/ и преобърна в мъртвини безплодни/ народний дух и съвест, и сърце. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 118.
2. Смърт; мъртвило. За миг далматинецът изпита странното чувство, че са преминали неусетно в някакъв друг свят — в призрачния свят на мъртвината и сенките. П. Вежинов, ДБ, 102. Може би точно това е животът, който, за да съхрани себе си, отблъсква мъката, страданието и смъртта. И може би всичко друго е мъртвина и готов път към смъртта: П. Вежинов, ЗНН,
84. Погребаха го там, де мъртвите погребват/там дето всекой гроб е знак на мъртвина,/ железни обръчи-огради де обсебват/ надгробни камъни все с мъртви имена. П.П. Славейков, Събр. съч.У, 139.
3. Състояние, обстановка на абсолютна тишина, пустота и пълен покой; мъртвило. В мъртвината на задушния летен ден само сърцата на хората бяха живи, само те все още обичаха и мразеха. П. Вежинов, ДБ, 196.
4. Отсъствие, липса на дейност, изяви, на обществен живот; мъртвило. Има ли смях, има и живот. Тази мъдрост нямаше защо да бъде извлечена по логичен път. Тя дори се виждаше в затворените кепенци в дюкяните, които до скоро навяваха една мъртвина, от която би могло да притръпне и най-коравото сърце. Ст. Чилингиров, ХНН,
212. Той беше строг, безмилостен рушител/на мъртвината в живите ни дни —/за бъдещето смел и горд воител,/ да зида зид натрупал съсипни. Г1.П. Славейков, Събр.
