МЪРТВИНА2 829 МЪРТВОРОДЁНОСТ
съч. IV, 166. // Безразличие, апатия, студенина. Ала не бе немотията, която бе сковала тия лица в страшното разнообразие на уродливост и мъртвина. К. Константинов, ПЗ, 192. Рашо пушеше. Димът, приятен на вкус и цвят, се разтваряше във въздуха. — Хубав е апартаментът — произнасяше тревожно той и се почесваше с нокът зад ухото.. — Хубав е — отвръщаше жена му, но в гласа й усещаше само отчуждение и мъртвина. С, 1972, кн. 11, 83-84.
МЪРТВИНА2 ж. Диал. Неогрявано от слънце място, усойно място; усое, мърт-вичина, мъртвица2, мъртовина. — Малко чупеше едно време плета за кокичето ми, като цъфтеше твойто у вас, в мъртвицата. П. Тодоров, Събр. пр И, 14. Пасъл е Йо-ван/ коне ер геле/ под планината/ под мърт-вината. Нар. пес., СбВСтТ, 274.
МЪРТВИЦА1, мн. няма, ж. Остар. и диал. Черна на цвят пръст, образувана от неизгнили докрай растителни останки; подпочва. По блатища и тръсища ся намира една черна пръст, която е станала от растителни останки, у гнили наполовина,.. Та-къва черна пръст ся и казва ялава черна пръст или мъртвица. И. Груев, Лет., 1872, 238. И [при гниенето] в този случай ся добива остатък, подобен на чернозем, наречен мъртвица, който подир за няколко время продлъжава разлаганието си. С. Веже-нов, X (превод), 86. Ние вече знаем [за земята], че горният и по-темният пласт е собствено орна земя или почва, а онзи, който са намира под него, са нарича подпочва (мъртвица). Ступ., 1875, бр. 3, 20.
МЪРТВИЦА2 ж. Диал. 1. Мъртвина2; мъртвичина, мъртовина, усое.
2. Застояла вода. „Утре ела с мен, аз да те водя на риба! Морето е нахлуло в реката и шаранът бяга в мъртвиците от солената вода. Зашеметен е, можеш с ръка да го ловиш. Ще напълним цял чувал.“ А. Мандаджиев, ОШ, 87.
3. Блато, блатисто място. Минаваме по високо дигнат и винаги разхлопан дървен мост, зад него друг — старинен, с каменни сводове.. И по реката, и по мъртвиците няма други мост. П. Росен, ВПШ, 81.
МЪРТВЙЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За място — който не се огрява от слънце и е сенчест и влажен. Макар и равно, мястото беше усойно, мъртвичаво, сумрачно. Дивата трева стигаше до коляно. Й, Радичков, СР, 67. Само някъде из най-дълбоките мъртвичави усои в планината отчаяно се обажда зимата към северния вятър; „На помощ, братко, на помощ!“ Т. Хар-манджиев, КЕД, 16.
МЪРТВИЧИНА ж. Диал. Мъртвина2; мъртвица2, мъртовина, усое. Трифон се спря с машината. — Де се е чуло и видяло в мъртвичина да се сее? Какви опити правиш ти? Ами че хлябът на хората ще погине! А. Гуляшки, СВ, 328.
МЪРТВО нареч. 1. Като при, на мъртвец; безжизнено. Безчислени синове на Галия паднаха там: най-скъпата кръв ороси земята. И техните кървави очи гледаха мъртво небето, що ги бе оставило. Н. Райнов, ВДБ, 51. На стъмване треската на циганчето се усили. Огънят заобгаря прояденото от сипаница лице, устните му — сини и напукани — се разтвориха мъртво. О. Василев, ЖБ> 388.
2. В много висока степен; напълно, абсо-лютно, изключително, безкрайно. Спущам щорите на прозорците и заспивам мъртво уморен. К. Калчев, ДНГ, 123. Той [Вешовск-и] беше мъртво пиян; дойде, чука на вратата ми, вика — махалата пробуди, но аз не се показах. Г. Райчев, Избр. съч. I, 204. Ке-саджията не отвърна на Петковите думи. Дебелият му нос, осипан на върха с черни точици, бе станал мъртво блед, загубили бяха цвета си и дебелите му устни. Ст. Си-вриев, ПВ, 16. Лицето му беше мъртво бледо и с една синина като удар от камшик. А. Страшимиров, Съч. I, 66.
3. Много тихо, безшумно. Наоколо беше пак пусто и мъртво. Ив. Вазов, Съч. VI, 67. Мъртво течеше Янтра, беззвучно се къдреха край върли канари белите кичури вода. Н. Райнов, ВДБ, 199.
4. С бледа, студена светлина. Неподвижната вода мъртво лъщи под гаснещия зрак на зимната привечер. К Константинов, ПЗ, 219. Луната мъртво блести на небосклона.
МЪРТВО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: мъртъв, безжизнен, напр.: м ъ р т в о р о д е н, м ъ р т в о о к и др.
МЪРТВОИЗРОВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е изровен мъртъв. Едва разпознаха мъртвоизровените миньори от пета шахта.
МЪРТВООК, -а, -о, мн: -и, прил. Който е с мъртви, безжизнени очи, с очи като На мъртвец.
МЪРТВОРОДЕН, -а, -о, мн.. -и, прил.
1. Който е роден ш>ртъв. — Господи! Жива ли е жена ми! — извика младият човек, като хва- < на професора за раменете. —Да, вашата съпруга се чувствува отлично,.. — Тогава детето е мъртвородено? — Не, и детето е добре— каза малко смутено професорът. Св. Минков, БФ, 41. Кой бий казал и какво — на майка/ при смърт, за рожба мъртвородена. П.П. Славейков, Събр. съч. 1,162.
2. Прен. Книж. За идеи, планове и др. — който предварително е обречен на неуспех, който не може да се реализира,,, да просъществува поради особености на същността му. За нас са важни не толкова тези тъй също мъртвородени искания,.., колкото интересното положение, в което са попаднали дипломатите. Пряп., 1903, бр. 30,
1. Мъртвородени идеи.
МЪРТВОРОДЕНОСГ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ от мъртвороден. Поезията на индивидуализма губеше своята значителност,.. Напразно тя опита всички захвърлени кли
