разк., 168. Палатките се белеят като мъртвешки савани. Л. Стоянов, X, 100.
2. Който е характерен за мъртвец; който е като на мъртвец. Очите му [на дядо Антип] бяха неподвижни и бяха останали без поглед, а страшно измършавялото му лице беше добило студен мъртвешки цвят. Ил. Волен, БХ, 80-81. Станкул блъсна вратата, влезе. По лицето му нямаше ни кръв, ни живот. Нищо нямаше освен страшна, мъртвешка бледнина. Ст. Марков, ДБ, 279. — Да, ще гледам да заспя. И притвори клепките си, които бяха подпухнали и сини и придаваха на лицето й съвсем мъртвешки вид. Д. Димов, ОД, 50. Върху скалист нос над водите седяха снажен каракачанин и съвсем дребна каракачанка. Тази бе младичка - момиче навярно. Но то бе с такова мъртвешко лице, че сочеше като да е излязло от гроб. А. Страшимиров, Съч. V, 119-120. Жълтеникавите мъртвешки ръце на болната [Мария] се протегнаха и почнаха да удрят безразборно върху клавишите. Музиката, която излезе от рояла, приличаше на говора й: трагичен шум, безреден поток от дисонанси. Д. Димов, Т, 190.
3. Прен. За глас, звук — глух, злокобен. Но свиренето на нощния вятър, мъртвешките звукове и тишината на вилата продължаваха да я [Ирина] потискат. Д. Димов, Т, 398. — Господин полковник, бомбата е въз-пламенена. — докладва с мъртвешки глас наблюдателят. П. Вежинов, СП, 134.
4. Прен. Който се проявява в много голяма степен, изцяло, напълно; пълен. По някои комини стърчеха на един крак червеноклю-нести щъркели, които клепеха звънливо и смущаваха мъртвешката тишина на селото. Ив. Вазов, Съч. VII, 135. А сега всичко в душата й [на Ирина] бе потънало в бездна на мъртвешко равнодушие, на тиха, равна, убийствена печал. Д. Димов, Т, 651. Подиг-натото ми настроение обаче започна скоро да се понижава и да върви към замръзване, колкото от тежкия път, значително повече от дълбокото мъртвешко мълчание, царяще навред около мене. Н. Попфи-липов, PЛ, 96. А боецът от Каймакчалан и Черна пак загуби съзнание и обезкървеното му лице с мъртвешко спокойствие cë взря в посивялото ^студено небе. А. Гулящки, Л, 5. ^п^фЬндв. .'ШблюЪфай/е сЛъртЩкко, без-~pà3Àu4uê ïhoea, Koêino ставаше naïokôWo му. Ей. МайЬв; ДСР, 47*2. ' ' *
м ^ я ч >х
О Мъртвешка гпящ Зоол. Пеперуда ют сем. Вечерници, вредител на растенията от сем. Картофови, която н^ гърба си има шарка, наподобяваща човешки череп с две бедрени кости под него. Acherontia atropos. Пеперудата мъртвешка глава снася яйцата си само върху растения от семейство картофови, към което се отнасят: доматите, картофите, татулът, старото биле, тютюнът и dp. НТМ, 1968, кн. 5, 17. В нашата страна също са наблюдавани прелети на пеперуди — на мъртвешката глава, поветицовата вечерница и олеандровата вечерница. ВН, 1967, бр. 5028.4.
— Друга(диал.)форма: мъртв&чки.
МЪРТВЕШКИ нареч. 1. Като мъртвец. Арестантът лежеше на пода по гръб, мъртвешки прострял ръце покрай тялото си. К. Георгиев, ВНП, 68. Дворецът сякаш бе откъснат от цялата останала България. А и цяла България мълчеше мъртвешки. И. Вълчев, СКН, 525. • Обр. Южна нощ./Звездна вие./ А морето — мъртвешки застинало. Мл. Исаев, ТП, 33.
2. В много висока степен, изцяло, напълно, абсолютно. И ръцете, и челото бяха мъртвешки студени. Кр. Велков, СБ, 127. Само гърбът на носа му и една тънка ивица на челото бяха запазили цвета на човешката кожа. Но това беше сива, мъртвешка студена белина. Кл. Цачев, СШ, 12. Тя бе чула последната новина... Лицето й беше мъртвешки бледо, но все пак не издаваше паника. Ст. Волев, МС, 123-124. И всички емнали се боси,/ с лица мъртвешки посивели/ отиват: вечно зло ги носи/ към ниви, глухо опустели. П.К. Яворов, Съч. I, 47. Шосето се простираше пред нас бяло и гладко като огряна от небето мъртва река. Беше съвсем тихо и мъртвешки безлюдно. П. Вежинов, ЗНН, 116. Искаш ли да опиеш някого, тури му в чашата кал от ушите. Вярват, че изеднаж щял да се опие мъртвешки. СбНУ XV, 59. Мъртвешки тихо е наоколо. А Мъртвешки пусто е селото след земетресението. IIВ съчет. със спя. Дълбоко, непробудно. Димитър Йонков,.., лежеше възнак с провесена ръка и крак и спеше мъртвешки. Д. Ангелов, ЖС, 266.
МЪРТВЕЯ, -ееш, мин. св. мъртвях, прич. мин. св. деят. мъртвял, -а, -о, мн. мъртвели, несв., непрех. 1. Бавно, постепенно се приближавам към смъртта, към загиване, умиране; замирам, линея, чезна, губя се. Корав съм инак, нищо ме не боли, ям си добре, а мъртвея от ден на ден. Виждаш ме
— почернял съм — въглен!... Г. Караславов, Избр. съч. I, 84. Драго: — Остави каквото е било, дай малко селитра да го съживим. Божил: (тържествуващо, язвително)
— Значи мъртвее овесецът, а? Н. Хайтов, ПЗ, 72. "Мъртвея — /ти каза истината; рано в студ/ сърцето ми замръзна. " П.К. Яворов, Съч. I, 143. ’"Обр. Вързсу улиците теже-<ше знойнйшищинф която отсреща,.., се гърчеше под 'сребърните люспи на един безкраен и неуловим змей.. Около него и далеч край него,.., мъртвееше като железарско горниво денят. Ст. Чилингиров, ХНН, 155.
2. Прен. Неподвижен, бездеен, без признаци за живот съм. Там някъде като огромни динозаври, изровени от глъбините на земята, мъртвееха роторните багери. К. Колев, М, 47. Навън шуми. Пред тъмни речи/мъртвеят немите уста. Н. Лилиев, С 1932, 25. О, не буди ме, дружке мила,/ заспивам аз в желани сън / сърце сковано, дух без сила,/очи мъртвеят —
