МЪРТАВЩИНА 826 МЪРТВЕШКИ
то хич не се е мърсил с нея, веднъж да го опарим, сетне не ще смее много да шава. — Знам, знам, нали и аз съм на този хал. Напразно утрепахме Чолака. В. Нешков, Н, 326. Инсинуациите са тъй низки, тъй хлапашки, че аз се отказвам да се мърся с тяхното цитиране. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 275.
3. Остар. и диал. Облажвам се; блажа се. „Мамо — ще рече, — от Великден не сме се мърси-ли с пиленце, пък я виж, нощес е осланило, сняг ще падне.“ Н. Нинов, ЕШО, 45. Може на-рочно да я вземе и после да приказва, че поп Антония през великата неделя се е мърсял с луканка. Т. Харманджиев, КЕД, 77.
О Мърся си ръцете. Разг. Извършвам някакво непочтено, нечестно дело, престъпление или вземам участие в нещо нечестно, в някакво престъпление. А после още повече се озлоби, когато ме оклеветиха в съда, че уж съм имал някаква работа с жена му... Глупости, аз ще си мърся ръцете с една пачавра. К. Калчев, СГ, 256-257. — Къде е сега Стайко Угрипката? — Имай търпение, не бързай! Не ти позволявам да си мърсиш ръцете с неговата кръв. Той е моя жертва. Остави аз да отмъстя за баща ти и за всички ви. К. Петканов, П, 37.
МЪРТАВЩИНА ж. Индив. Нещо, което е изживяло своето време; отживялосг, отмря-лост. Благодат за тоя млад народ е,.., че той не си връзва волята с каиши на преживелици и мъртавщини на каква и да е традиция. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 233-234.
МЪРТАВЕЦ, мн. -вцй, м. Остар. и диал. Мъртвец, покойник; мъртвалник. През нощта се чул страшен писък и плач по всичката египетска земя. Във всяка къща имало мъртавец, само у еврейските къщи нямало умрял човек. Д. Манчев, НН (превод), 30. Ако го прескукнувала мъртавецот мъчка и тогай пак са чинел вампир. Нар. прик., СбНУ III, 147.
— Друга форма: мъртовсц.
МЪРТВАЛНИК, мн. -ци, м. Диал.
1. Мъртвец, покойник; мъртавец (Н. Геров, РБЯ).
2. Събир. Мъртвите, умрелите от едно семейство (Н. Геров, РБЯ).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪРТВЕЕНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от мъртвея. Мъртвеенето на, природата в късна есен му действуваше .подтискащо и той избягваше да ходи в планината.
МЪРТВЕЖ, мн. няма, м. Рядко. Мъртвило, мъртвина1. Всички птички са се скрили някъде. Уплашили са се от този мъртвеж на планината и зловещите гарвани. Сп. Трънски, Н, 644.
МЪРТВЕЙ, мн. няма, м. Диал. Задушница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪРТВЕЦ, мн. мъртъвцй и (остар. и диал.) мъртвецй, м. Умрял човек; покойник. Из пътя между нивите бавно отива към гробищата малко бедно погребално шествие.. След него четирима боси и гологлави селяци със сърпове, закачени на пояс, носят ковчега с мъртвеца. Елин Пелин, Съч. V, 54. После [момичето] се обърна, погледна още веднъж мъртвеца, целуна скръстените му ръце, затрепка с мигли и бързо изтича надолу по стълбите. М. Грубешлиева, ПП,
133. Вървят съседи и роднини, палят вощеници и обкичват с китки и цветя мъртвеца. П. Тодоров, И I, 132. Тя вървеше хладно между чуждите гробове. Едва сега видя, че е съвсем сама и я обзе неясен страх, сякаш върви между наредени отгоре на земята мъртъвци. От. Даскалов, ЕС, 158-159. Копривщенските свахи вие можете да срещнете при секи мъртвец, дето mue плачат за умрелия и плачат действително. Л. Кара-велов, Съч. И, 73. Отдире златний саркофаг върви/ царицата со свойте приближени,/.. /Ни звук, ни глас. Чела се нямо свож-дат.../ Като че ли мъртвеца мъртвецй/ во царството на мъртвите спровождат. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 117.
О Като мъртвец, блед (бледен, жълт). Много, силно (блед, бледен, жълт). — Я, виж се, блед си като мъртвец! — всеки ден му се кара началникът на управлението. М. Радев, СР, 19-20. Той [Аспарух] беше бледен, бледен като мъртвец. Н. Райнов, ВДБ,
38. После седна край масата. Майка й подаде чашката с кафе. — Какво ти е, Лина? — тревожно я погледна тя. — Жълта си като мъртвец. М. Грубешлиева, ПП, 304.
МЪРТВЕЧЙНА ж. Диал. Умряло неза-клано животно; мърцина.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
MЪPTBÈ11IKИ, -а, -о„ мн. -и, прил.
1. Който е на мъртвец. Една мъртвешка ръка се е провряла между ритлите и виси между спиците на колелото. Л. Стоянов, X, 68. Чернобрадият все държеше бялата мъртвешка глава в ръцете си, пред гърдите. А. Дончев, ВР, 13. Тук се разказва как един самоубиец, в образ на вампир, с вледенено сърце и мъртвешки очи, всяка година на задушница излиза из гроба и броди по света да дири своята възлюблена. П.П. Славейков, Събр. съч. VII, 99. На нара беше проснат човешки jmpyp rj открито мърт$-
?“
иоеш^:рр-друго,— бле$р, без крър^мъррг-вешко; такова беше лицето и, кррат^ я сложиха в ковчега за 1погребение, цялото побеляло, студено. Д* Талев, ПК, 336. Мъртвешки скелет. Мъртвешки fipax. II Които е свързан с погребението на мъртвец. И в мъртвешкия ковчег той [Блок] си беше все същия красавец с правилни линии на антично лице, изрязани сякаш от длетото на Праксителя или Микеланджело. Кр. Кюлявков, СПП, 32. По едно време ми се стори, че облаците не са облаци, а сенки човешки... Всичките са обвити в своите мъртвешки покрови! М. Георгиев, Избр.
