МЪРСОТЕНЕ 825 МЪРСЯ
телната зависимост от прищевките на раз-хайтеншпе мъже, с всичката свобода, която дават парите под закрилата на брачното було. О. Василев, Т, 139.
МЪРСОТЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мърсотя и от мърсотя се; мърсене.
— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
МЪРСОТИЯ, мн. -йи, ж. Мръсотия. Мегданът беше чист от мърсотии, камъ-няк и храсти. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 44. Сега... сега ще трябва с тия си ръце да бърша мърсотията от лицето ви, дявол да ви вземе! Д. Талев, ЖС, 375. — Ум голям нямам, затова и особено мнение за живота не си съставих, приех го такъв, какъвто е,.., с мизерията му, с мърсотията му. Елин Пелин, Съч. IV, 129. Постъпката на баща му безспорно беше отвратителна. Но тя беше лична негова работа и цялата тази мърсотия оставаше пак за негова сметка. Кр. Велков, СБ, 53. Разгледах добре целия град и, по моето желание, губернаторът заповяда да са вдигнат синките купища и синките вонящи мърсотии и да са изгорят далеч от града. Знан., 1875, бр. 5, 71.
МЪРСОТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Мърся. мърсотя се страд., възвр. и взаим.
МЪРСОТЯ СЕ несв., непрех. Мърся се. Не ти трябува да са мърсотиш. СбНУ IX, 232.
МЪРСУВАМ, -аш, несв., непрех Простонар.
1. Отдавам се на разврат; развратнича. Тя го е подмамила. Мърсувала е с онзи свинар Ка-линко, оставил я той и сега иска да се окачи на Петровата шия. Няма да я бъде тая, няма! И. Петров, HЛ, 75. Жената, заобиколена от своите свидетели, изглеждаше тържествуваща. Мъжът ядосано викаше: — Не стига другото, ами над всичкото туй издръжка. Да има да взема! Тя да мърсува, пък аз да работя идая храня. Ст. Чилинги-ров, РК, 290-291. Горкият Минчо! Него другите са пращали... Да гледа и да разправя после.. В съшрто време началникът на гарата може би е ходил при жената на стрелочника да мърсува. И. Гешев, ВТ, 151. Буцето се опитваше да мърсува с жените, ама само с тия — самотните, грозничките и несръчните, дето и по строежите, и по домовете си, и навсякъде по света живеят свити и наплашени. Г. Стоев, ММЛ, 27.
2. Пакостя, като крада, грабя или руша, унищожавам. Юрталана се вгледа в един висок стрък и пламна: — Кършили са за печене! Но не беше само един стрък — мамулите бяха окършени наред, и все край синора. — Някой нехранимайко е мърсувал, ама де да видим! — закани се той. Г. Караславов, С, 35. — Една пакост е извършена в лозята тази сутрин. Хлапе някакво мърсувало из тях и изпочупило младите филизи. Чудомир, Избр. пр, 120. — Тази нощ няма да си ходя в село. Ще мина покрай горните ливади. Мърсуват там две овчарчета — ще гледам дано ги пипна тази нощ Г. Райчев, ЗК, 238.
МЪРСУВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от мърсувам. Всяко мърсуване рано или късно бива наказано.
МЪРСУЛКОВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Сополивец, сополивко, сополан, сополанко; мърсоливец, мърсолко. — Нали виждаш, майко, аз искам да стана учител на целия народ, а не да събера около себе си двайсетина мърсулковци и да идват бащите им да ми се карат. Д. Талев, ЖС, 231.
МЪРСЯ, -йш, мин. св. -йх, несв. 1. Прех. Правя нещо да стане мръсно, нечисто; замърсявам, цапам. Тука полите на Трапезица, мити от буйната Янтра, са застроени с ред кожарски фабрики, които развалят въздуха и мърсят реката. Ив. Вазов, Съч. XVII, 169. — На тая поляна тревата е много мека и сладка. И никакво животно не я мърси.
В. Андреев, ПР, 145. Но тая година не взеха семе. Копринената буба много мърси. Й. Радичков, СР, 85. Не мърси дрехите си.
2. Прен. Прех. Позоря, петня, скверня някого или нещо с някаква постъпка или думи. — Влиза поганецът в къщата ти, разполага се на софрата ти като господар, щерка ако имаш - пред очите ти ще я мърси. А. Гуляшки, СВ, 12. —Лошо се е случило, разбира се, щом приемаш тука кантонерина да мърсите къщата... На Манка,.. отведнъж като че й прерязаха краката, някой я мушна с нож в гърдите и а-а да залитне на пода. Кр. Григоров, ПЧ, 45. — Сякаш между вълци и лисици живея. Да бих имал сила, с един удар бих ги натикал в пъкъла, да не мърсят земята! Р. Стоянов, М, 49. Никога престъпници като тях [върховистите] да не мърсят със своето присъствие вашите села и градове! Д. Талев, И, 399.
3. Непрех. Остар. и диал. Блажа1 (в 1 знач.). Някои млади чапкъни мърсели даже и през Петровите пости. 3. Стоянов, ЗБВ I, 112. Селяните, заковани на мястото си, изглеждат ту Босната, ту Кара Коста. Най-сетне единът се решава и почти им отправя укор, задето едели жаби: та те изпаднали талиянци ли са или шваби, та да мърсят и то през пости с костени жаби. — Мърсиме ли? — извиква сърдито Босната. Перво и перво, байно, средите и петъците вече не ги пази никой. Ст. Чилингиров, ХНН, 207. мърся се I. Страд. и взаим. от мърся в 1 и 2 знач. П. Възвр. от мърся в 1 знач.
МЪРСЯ СЕ несв., непрех. 1. Ставам мръсен, нечист; цапам се. Дрехите се мърсят лесно, когато са светли. Д Бялото се мърси много бързо.
2. Прен. Позоря се, петня се с някаква постъпка или думи. Съпротивява се душата на изкушения и подмамки, дорде има обич и вяра — мърси се и в мръсотията ликува, вместо да ридае. Ем. Станев, А, 11. — Абе кръстник, тя работата е такава, че даже човек, де
