МЪРМЪРЙЦА 824 МЪРСОТА
от яд. Обикаляше двора без работа и мърмореше. К. Петканов, СВ, 43. „Коси оставили като жени, препасали се с върви! Ходят боси и брадясали. Камшик няма, власт няма, момицата ви...“ — мърмореше той, като мушкаше с ръждивия махмуз коня... Ем. Станев, ИК I и II, 9.
2. Говоря или чета нещо на глас монотонно, обикн. тихо, неразбрано, неясно. В празничен ден бабичките ходеха на църква, дето старият поп Павел мърмореше от олтара. Г. Караславов, Избр. съч. X, 17. Сините му очи изглеждаха смутени, тънкият му нос леко трептеше. Като мачкаше и без това невероятно омачканото си кепе, той дълго мърмори нещо неразбрано, докато най-после помощник-командирът изгуби търпение. П. Вежинов, ВР, 49. Накитеният свещеник с уморена механичност мърмореше службата си. О. Василев, ЖБ, 33.
3. Говоря натрапливо, досадливо, изразявайки недоволството си от някого или от нещо, несъгласието си с някого или с нещо. Пък и свекървата,.., все мърмори и мърмори — туй не било тъй, онуй не било тъй... М. Марчевски, П, 196. — Тъй ли се кара кон?
— мърмореше той. Я го, само пяна... ша умори коня. И. Йовков, ЧКГ, 175. Хората мърмореха по опашките, а жените на няколко пъти бяха правили истински митинг пред комисарството. М. Грубешлиева, ПИУ, 209. Постоянните клиенти на мекичарницата взеха да мърморят, че за Щерю Кацаров работно време нямало, когато си искал отварял. Й. Попов, ГГЧ, 18. Един от представителите в комисията възкликна ужасен: —Леле, мале! Какво правите? Това за казване ли е на турците? Те веднага ще запалят селото и ще ни изколят. Другите представители също мърмореха. Г. Караиванов, П, 30.
4. Настоявам за нещо, изисквам нещо чрез постоянно подсещане, говорене за него. Дойдоха да я придумват и други, по-далечни роднини,.., а в къщи непрестанно мърмореше баба й, съвсем оглупялата от старост хаджи Сера-фимица. Д. Талев, ЖС, 65. След десет дни трябва да бъде в София и тогава ще му се представите с писмото. Той отдавна мърмори да му намеря помощник. Д. Димов, Т, 63-64. Майка му по цял следобяд мърмореше: — Учи си урока! Преговори старите уроци! Реши и тези задачи!...
МЪРМЪРЙЦА ж. Диал. Бъбрица, бъб-ривка; бърборковица.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪРСИПЕТКО, мн. -вци, м. Диал. Човек, който яде блажно в постни дни. Я знам, че си мърсипетко. БД I, 212.
МЪРСИСВЯТ, мн. -овци, м. Остар. Книж. Нечестен, подъл и жесток човек. От животописанието на един такъв мърсисвят, ти освен че ще се погнъсиш и потръсищ но при това, такивато гнъсотии не са и за печат. Ил. Блъсков, СК, 6. И не щеш бъдеш ус-мъртен марцина от некои мърсисвятовци, но от прочутата дружина на Молли Мегер, на която сме членове. Лат., 1885, кн. 9,11.
МЪРСЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Осквернител. „И който дан плаща на мър-сителите на своята земя, сам мърси земята си свещена!“ А. Страшимиров, А, 208.
МЪРСОЛ м. Диал. Сопол. Болните изхвърлят малко гъстък слуз, белезняв или кървав, размесен някой път с малки или жълтеникави мърсоли. Ив. Богоров, СЛ, 50. Обриши си мърсольо. СбНУ ХЬП, 268.
МЪРСОЛЕЦ, лш.-лци, м. Диал. Умал. от мърсол; сополец, мърсолче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪРСОЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Сополив; мърсоляв.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪРСОЛЙВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Со-поливец, сополивко, сополан, сополанко; мърсолко, мърсулковец.
— От Сг. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
МЪРСОЛЙВКА ж. Диал. Сополивка, сополана, сополанка.
— От Сг. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
МЪРСОЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Диал. Отвл. същ. от мърсолив; сополивост.
— От Сг. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
МЪРСОЛИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Увел. от мърсол; сополище.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪРСОЛКО, -то, мн. -вци, м. Диал. Сополанко, сополан, сополивец, сополивко; мърсоливец, мърсулковец. — Ами тебе кой те слуша, бре — започна чорбаджи Аврам бавно, издълбоко и като повишаваше гласа си, бавно се изправи, — кой те слуша тебе бре, мърсолко! Д. Талев, ЖС, 291.
МЪРСОЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от мърсол; сопол че, мърсолец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪРСОЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Сополив; мърсолив. В Лерин на всеки бос и мърсоляв турчин трябва българинът да са поклони и да му каже: „За много ти години, бег!“ СП, 1876, бр. 10, 38.
МЪРСОТА ж. Диал. Мръсотия, мръсо-та. Когато мислим за епохата на белите перуки,.., ние си представяме обикновено пухкавата нежност на един парфюмиран век от коприна,.., без да допущаме, че в тая епоха е съществувала невъобразима мърсо-та и нечистоплътност. Св. Минков, ДА, 18. Когато се омъжи за чифликчията, Лина знаеше от Вълчев, че Ралев е милионер и толкова. Без да си представи подробностите, бе очаквала бляскаво продължение на познатия й живот-празник, но без мърсотата на унизи
