МЪРЛЯВ 823 МЪРМОРЯ
ва той, преди ли да почнат да се заплодяват овцете или после?" „Ааа, преди да се мърлят, преди!“ Ст. Даскалов, СЛ, 464. Кравата ся мърли. Н. Геров, РБЯIII, 87.
МЪРЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Мръсен, нацапан, нечист. Мърляво хлапе бутна вратата. Ст. Мокрев, ЗИ, 103. Когато вече съвсем светна и из всички шатри се заизмъкваха сънени, дрипави хора, между краката им се затъркаляха дребни, рошави, мърляви дечица. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 484. Седем дечурлига, кое с парцалива риза, кое облечено с нещо подобно на антерийка, с мърляви лица се помъкнаха като прасци след бащата. ОФ, 1950, бр. 1746, 4.
О Мърляв в ръцете. Диал. Крадлив.
МЪРЛЯВЯ, -иш, мин. св. мърлявйх, несв., прех. Простонар. Мърся, замърсявам, зацапвам; мърлям. — Търкай, търкай! — викаше тя върху коленичилия дядо Мишон, който неохотно триеше с парцал замърсените плочки. Па като издръпна парцала от него, сама му показа как трябва да чисти. — Ей така! Не само да мърлявцш!.. Или мърлявищ само земята? А. Гуляшки, ЗР, 316.
МЪРЛЯМ, -яш, несв., прех. Разг. Мърся, цапам. Пази, не мърляй дрехите си! мърлям се страд.
МЪРЛЯМ СЕ несв., непрех. Мърся се, цапам се. Когато маже стените с боя, винаги се мърля.
МЪРЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от мърлям и от мърлям се; мърсене, цапане. Това, дето го вършите, не е чистене, а точно обратното — мърляне.
МЪРЛЯЧ1 м. Разг. Неодобр. 1. Човек, който мърси, цапа; мърльо. — А защо ти, гарга такава, сееш клечки из спалното помещение? Ей сегинка я намерих до твоя креват. Мърляч с мърляч! С. Северняк, ВСД, 152.
2. Човек, който проявява неумелост, несръ-чност, неподготвеност при извършването на някаква работа. Прасетата им на село, жените и децата им на село, а те, мърлячите, като че ли дошли в нашия завод на гурбет. Д. Кисьов, Щ, 310. — Аз готвя научен труд. —Десет години готви научен труд!.. Изяде имота на баща си, защото готвел научен труд. Една страница не си написал, мърляч такъв! ВН, 1958, бр. 2274, 4.
МЪРЛЯЧ2 м. Диал. Мъжко животно (обикн. овен, пръч), което се отглежда за разплод; мръкалец.
МЪРЛЯЧКА ж. Разг. Неодобр. Жена мърляч. Няма повече да й давам да работи в тази стая, че е голяма мърлячка. А Не искам тази мърлячка да ми преписва материалите, та после няколко дена да поправям и подреждам преписаното.
МЪРМОРАН, м. Неодобр. Мърморко; мърморица.
МЪРМОРАНА, ж. Неодобр. Жена, която има склонност да изразява постоянно недоволство чрез непрекъснато мърморене; мърморица.
МЪРМОРЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мърморя. Германецът се събуди от тихо мърморене на гръцки, което идеше през отворения прозорец от съседния двор. Д. Димов, Т, 501. Евгени беше вече навлязъл в гората, когато го сепна неясен детски хленч и сърдито мърморене на женски глас. Д. Ангелов, ЖС, 19. Като не можа да заглади работата с уклончиви обяснения, кметът се сопна, защото знаеше, че ако тези мърморения се разнесат извън селото, ще стигнат и до ушите на околийския управител. Г. Караславов, СИ, 59.
MbPMOPÈI|, мн. -рцй, след числ. -pè4a, м. Диал. Мамарец, мъмарец, мъмарица; бо-городичка, калайджийче, совалка. Сестри-це, Добрице,/ ще ти се помоля,/../ да си идеш,/../ в пусти гори тилилейски,/../ там да идеш,/ по високо енище,/ по дълбоко езеро,/мърморци да ловиш,/да пиеш, да ядеш. Ив. Хаджийски, БДННI, 149.
МЪРМОРИЦА м. и ж. Неодобр. Мърморко, мърморана.
МЪРМОРКО, -то, мн. -вци, м. Неодобр. Човек, който има склонност да изразява постоянно недоволство чрез непрекъснато мърморене. — Къде сме се затичали! Тук вече не е наше, а ние сме се затичали като слепи срещу ромеите. — Виж нозете ми... Отекли. Самуил не ги дочака да довършат. — Мърморковци! — подвикна той към тях. Д. Талев, С II, 175. Минчо беше вечно недоволен от другарите си,.. Другарите му го обичаха, въпреки всичко — мърморко с добро сърце; ще се накрещи и ще се усмихне. Д. Добревски, БКН, 63. — Слушай Вася — наведе се той към него през масата, — ти не се сърди за това, дето аз тая сутрин... Аз просто се пошегувах, а ти... пфу, какъв досаден си станал! Като стар мърморко, който не търпи никакви шеги... Ив. Мартинов, М, 43.
МЪРМОРКОВЩИНА, мн. няма, ж. Склонност към постоянно мърморене в знак на недоволство. Той отдавна е известен с мърморковщината си.
МЪРМОРЯ, -иш, мин. св. мърмбрйх, несв., прех. 1. Говоря тихо, неясно и обикн. на себе си поради някакво недоволство, яд, възбуда и др. Белокоса и разгърдена,.., циганката носеше на рамо голям вързоп сухи съчки, крачеше приведена и нещо мърмореше на циганския си език. Д. Ангелов, ЖС,
19. Поп Павел си гледаше само книгите. Затворил се над тях в стаичката си, току ги ровеше и си мърмореше сам. Ил. Волен, РК, 63. Докато вървеше към черквата, Станчо цъкаше от удивление, плюеше по улицата и си мърмореше под нос: ако ти стиска, гласувай за либералите. В. Генов-ска, СГ, 122. Емперата беше се зачервил
