подобни на звука на вретено при предене; преда. И малките черни котета под скрина дремеха и мъркаха в съня си, препридаха кротко и басово, свити на кълбо, П. Вежи-нов, ДВ, 148. Насреща му изведнаж блесна ут-ринното слънце и го ослепи. Котакът притвори зелените си очи и почна лениво да мърка.
А. Каралийчев, ПСIII, 38. Баба продължава да бръмчи с вретеното, а котката се опъва, застанала пред госпожица Маринова, и мърка. К. Калчев, ПИЖ, 133. Котаракът се гали, превива се, върти опашка, мижи, мърка. Д. Манчев, БЕ II, 29. От овчарника се долавяше как мъркаха овцете, как преживяха. Кр. Григоров, Н, 147. Тя [златката] изразяваше хубавото си разположение капю котка — мъркаше. Ем. Станев, ПЕГ, 47.
2. Прен. Издавам подобни звуци, обикн. когато спя. Веднъж дядо трябвало рано да отиде на работа в полето, но не му се ставало — току се обръщал в леглото и слад-ко-сладко мъркал. Сп. Кралевски, ВО, 37. Дядо Ангел гледаше с олага усмивка как момчето търка недоспалите си очи и току го закачаше: — Ха сега да видим кой ще мърка вместо тебе до късно като котарак под юргана, че в школото не щат сънливци! Г. Русафов, ИТБД, 120.
3. Прен. Изказвам обикн. полугласно недоволство; мърморя. — Смилете се, бе братя, от тия добичета ние чакаме залък! Стражарят трябва да беше припрян човек — той блъсна Бързака и изръмжа: — Хайде, стига си ми мъркал, да те не подбера!. А. Страшимиров, А, 639. Ама нещо мърка. Бил куц, не бил тъдявашен, болярски отрок. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 364. — Само че аз, ако питаш мене, плюя на тия методи и през цялото време, додето комендантът ти мъркаше, ми се щеше да ти издъня един такъв в корема, че обувката ми да излезе от другата страна. Б. Райнов, ДВ, 234. Да не мъркат много, че ако им се облещим, ще си плюят в пазвицата. С, 1888, бр. 224,4.
4. Прен. Говоря неразбрано, тихо, под носа си или нещо на себе си; мънкам. Пред младоженците стоят трима свещеници, един от които чете евангелието, а другите двама мъркат нещо под носа си и от време на време про-пяват като породисти петли едно безкрайно „ами-и-и-ин.“ Св. Минков, РТК, 126.
МЪРКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мъркам. Такова безмълвие и напрегнатост цареше в стаята, че се чуваше мъркането на старата котка, просната в един ъгъл на миндера. П. Славински, ПЗ, 156. И той се унесе в четене,.., не чуваше нито мъркането на котарака под печката, нито тънкия, приспивен звук на наедрялото вретено. Г. Караславов, ОХ III, 528. — Върви с мене при пашата. Дошъл съм Дойчина да освободя. И много мъркане, шаване да няма, разбра ли? К. Петканов, ЗлЗ, 89.
МЪРКУША ж. Диал. Тъмна, възчерна овца. — Тая недей, тя е млада.. — По-добре оная мърката, че и без това е дърта! Тур-лака измъкна мъркушата, колкото тя да риташе и блееше, притегли и нея към операционното място. Ст. Даскалов, СЛ, 302.
МЪРЛА ж. 1 .Разг. Мръсна, нечиста, неспретната жена, мръсно, нечисто, не-спретнато момиче. До оградата, направо на земята седеше една мърла, а недалеч от нея играеха в прахоляка две момченца. Пренебр. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към жена, момиче. Майката и бащата под дъжд от ругатни се мъчат да я обуздаят. „Махнете се от очите ми! Мърла такава! Мухльо! Веднъж ще ида на театър.“ Сг. Даскалов, СЛ, 219-220. // Жена, която цапа, мърси, момиче, което цапа, мърси; мърлячка. Съседката ни е мърла и затова стълбищната ни площадка е винаги мръсна и отрупана с всевъзможни вещи, които би трябвало да се изхвърлят на боклука.
2. Диал. Мързелива жена, мързеливо момиче (Т. Панчев, РБЯд).
МЪРЛЕНЕ ср. ДиаЛ. Отгл. същ. от мърля и от мърля се; оплождане, мръкане.
— От Н. Геров, Речник на бл!>гарский язик, 1899.
МЪРЛУХА ж. Диал. Омърлушеност. В такива [пазарни] дни чаршията оживяваше малко. Понякога като болник, лежал дълго от тежка болест на леглото, тя се засмиваше, за да изпадне след това в по-голяма мърлуха. Ст. Чилингиров, ХНН, 205.
МЪРЛУШАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Отпаднал, оклюмал, умислен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪРЛЪО, -то, мн. -вци, м. Разг. Мръсен, нечист, неспретнат човек. Иди се изми мърлъо таков. СбНУ ХЬП, 268. Канят мърля на одър, а той бяга под одър. Н. Геров, гБЯ 1П, 87.
Пренебр. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към мъж, момче.
— Хей, Чорлав, не закачай животинчето! — сърдито изръмжа той. — Ти пък защо се обаждаш! — настръхна Тошо.. — Я лягай да спиш бе, мърлъо! И. Гешев, ВТ, 13. —Ако съм изтървал някоя и друга пиперлия приказка, значи, си я заслужил. Да се разберем като мъже. Срам и позор за двама ни, ако позволим да ни гавнат някакви мърльовци като Марийка иДенчо. В. Нешков, П, 170. // Човек, който работи нечисто, небрежно, некачествено; мър-ляч. Не му давай на тоя мърлъо да върши това, само ще го развали.
МЪРЛЯ, -иш, мин. св. мърлйх, несв., прех. Диал. За мъжко животно — оплождам; мръкам (Н. Геров, РБЯ).
МЪРЛЯ СЕ несв., непрех. Диал. Оплождам се; мръкам се. — Природата си е наредила кога да се сее и жъне житото, кога да се мърлят овците и да се ягнат. Сг. Даскалов, ЕС, 113. Дойде време да се мърлят овцете — утре пускаме кочовето. БД I, 113. "Ами кога видя то
