МЪРЗЕЛУША 821 МЪРКАМ
свикне с ритъма на движението. Н. Хайтов, ПП, 127. А за осемчасовия работен ден те и не искаха да чуят — това,.., си било мързелуване, което, разбира се, пак щяло да стане за сметка на земеделските производители. Г. Караславов, ОХ III, 211.
МЪРЗЕЛ У Ш А ж. Разг. Пренебр. Мър-зеливка, ленивка, мързелана, мързеланка.
МЪРЗЕНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от мързи ме; мързел. С мързене няма да постигнеш нищо. А Това твое мързене солено ще ти излезе.
МЪРЗЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Омразен. Мързешен ми си да те гледам, убил те Господ да би те! Т. Панчев, РБЯд, 215. Щото си пое в савнало,/ това ми йе най-мързешно,/оти вика: „Ай станете!“ Т. Панчев, РБЯд, 215.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪРЗЕШКАТА нареч. Разг. Мързеливо, лениво; мързелански, мързеланската, мързе-ливски, мързеливската, мързелашката. Гледах как всичко вършите мързешката и безредно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 388.
МЪРЗЙ МЕ несв., непрех. Нямам желание да работя, да свърша, да извърша нещо, обхванал ме е мързел, изпитвам мързел. Ей холам, какви сте мързеливи, да ви вземе дяволът, мързи ви да си направите една лопата от една дъска и един върбов прав прът. Ц. Гинчев, ГК, 62. Пиели само дъждовна вода. Като завалял дъжд, лягали на гръб, отваряли си устата и гълтали капките, защото ги мързяло да ходят чак до кладенците. А. Каралийчев, ПСI, 54. Той [инспекторът] пък се загрижил за опасността от холера. Тя мина и замина отдавна, но той продължава да ни плаши с холерата, щото го мързи да измисли друго. Черемухин, СбХС, 287. Златен занаят имам, виждаш. Работя добре и не ме мързи. Д. Талев, ЖС,
373. Ванко застана срещу него и каза усмихнато: — Все работиш, чичо, есе се занимаваш с нещо. Не те мързи. М. Грубешлиева, ПИУ, 60. — Дошъл е Лило гайдаря,/ та ме вика да станем,/ да се пристанем; мене ме мързи да станем,/ камо ли да се пристанем! Нар. пес., СбНУ Х1Л, 401.
О Мързи ме хляб да ям. Разг. Изключително мързелив съм.
МЪРЗЛА ж. Диал. Мързеливка, ленивка, мързелана, мързеланка, мръзла; мързеливщи-на.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪРЗЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мързелив, ленив; мръзлив, мързян. Колкото някой и да обича да работи и да ся учи, но ако има дуигевна мърза, която е по-опасна, той пак може да бъде мързлив, защото тя му отузима дързостта. Кр. Пишурка, МК (по-бълг.), 203-204. Кой ке стане най-после, той йе мързлив. Т. Панчев, РБЯд, 212.
МЪРЗЛИВО нареч. Диал. Мързеливо, лениво, мързелашката, мързелански, мързеланската, мързеливски, мързеливската, мързешката; мързяно. Ако заработи некоя со мързева у понеделник, са неделя ке работи мързливо. Т. Панчев, РБЯд, 212.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
МЪРЗЛЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Мързеливец, ленивец, мръзльо, мързелан, мър-зеланко, мързеланковец; мързеливщина. Коа дошло време за копане, за прашене, отишол мързльо и от пуста мърза пак така беше се вратил дома. СбНУ XI, 130. Накарай мързля на работа, да тя научи на па-мят. Н. Геров, РБЯIII, 87.
МЪРЗОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Омраза. „Аз ща ви пренеса в Рашковото царство, брат му йе умрял и мързостта, която беше вдъхнала Лукана на народа срещу него, вече не съществува.“ Кр. Пишурка, МК (побълг.), 394. Затуй ела да с помирим/ отсег живем братски, / вражда, мързост да не дирим. Кр. Пишурка, К, 8.
МЪРЗОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Омразен. Душата му ся веч топи от смъртоносната отрова и горчиво разкаяние ся колебае в гръдите му за отвръленото му благополучие, за мързостните му грехове! Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), VIII.
МЪРЗЯ, -йш, мин. св. -йх, несв. Диал.
I. Прех. Мразя. Вий сички обичате Злоческа, а Сретка мързите. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 81.
2. Непрех. С предл. на. Завиждам. „Не йе никак за чудене, че левът мързи на слона за ягката му снага.“ Кр. Пишурка, К, 90.
МЪРЗЯН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мързелив, ленив; мързлив, мръзлив. Почваме пак да се гоним, ала играта ни е някак мързяна. Т. Влайков, Пр I, 132.
МЪРЗЯНО нареч. Диал. Мързеливо, лениво, мързешката, мързелански, мързеливски, мързеливската, мързеланската, мързелашката; мързливо. Возривачките, изнурени от умора и от мараня, ускорено дишат и бавно, мързяно някак, вдигат и слагат мотиките. Т. Влайков, Пр I, 30.
МЪРК, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Възче-рен; черникав, мрък, мръкй. По-добре оная мърката, че и без това е дърта! Турлака измъкна мъркушата, колкото тя и да риташе и блееше, притегли и нея към операционното място. Ст. Даскалов, СЛ, 302.
— Леле Боже, леле мили Боже,/ да кой че се, бре, юнак наймети/..,/ да си фана Я нови синове,/../ Голям тимар от мене че земе,/ че му дадем царство за година,/..,/ и че дадем това бело Скопйе,/ бело Скопйе со се роди мърки овни! Нар. пес., СбНУ XLIII, 229. Мърко брашно. Мърка сол.
МЪРКАМ, -аш, несв., непрех. 1. Обикн. за котка — издавам тихи, монотонни звуци,
