820 МЪРЗЕЛУВАНЕ
тази грешка:/ от мързеливеца създава туз богат,/ а рабдтливия — да мре от глад! Д. Подвързачов, Б, 49.
МЪРЗЕЛЙВИЧЪК •-
МЪРЗЕЛЙВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от мързелив (в 1 знач.). „Успала се е — мислеше си той,.. Мързели-вичка е... От работа не е пораснала толкова едра...“ И. Стоянов, ПД, 47. —Утре на кого ще работиш? — попита Момчилка,.. — Не знам — рече Панко,.. — Вече не ми се работи на чуждо. — Мързеливичък си ми ти, мързеливичък. Д. Ангелов, ЖС, 74-75. А мога да кажа, че Белчо и Дорчо съвсем не са само животни.. — Чакай, Белчо! Сто-о-ой! — Дорчо, който е доста мързеливичък, се спира първи. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 26.
МЪРЗЕЛЙВКА ж. Мързелива, ленива жена или девойка; ленивка, мързелана, мързеланка. Противоп. работливка. — Можеш ли ми каза, колко е часът? — Десет, десет, Лени!.. — Охо, приятелю! Още не знаеш каква мързеливка съм! — Нищо, нищо! Ако искаш, още си дремни. О. Василев, Т, 94. И другите девойки бяха такива мър-зеливки като нея.
МЪРЗЕЛЙВКО, -то, мн. -вци, м. Мързеливец, ленивец; мързелан, мързеланко, мързеланковец. Противоп. работливко, ра-ботливец. Сака да зарежем. Казва се в случай на някое рядко явление:., някой скъперник подарил за нещо пари, някой мързелив-ко извършил нещо бързо — всичко това уж би трябвало да се отбележи на някое нещо дървено с рязване., с нож. СбНУ XXV, 17. Бригадирът ни е голям мързеливко. А От мързеливковци не очаквай нищо добро.
МЪРЗЕЛЙВО нареч. 1. Като мързелив човек, с нежелание, неохота за работа, действие; лениво, мързешката, мързеливската, мързеливски, мързелански, мързеланската, мързелашката. Някои лежат под сенките покрай шосето, изтягат се мързеливо и се прозяват. Л. Стоянов, X, 125. Полковникът откри малките си, помътеНи очи,.. Бе сънувал нещо хубаво, та му се искаше да подремне мързеливо още минута. О. Василев, Т, 5. • Обр. Спряло се онова лятно слънце мързеливо на средата на небето и не слиза! Н. Хайтов, ДР, 216. В класните стаи часовете почваха отначало мързеливо и разсеяно, но сетне постепенно се съживяваха. К. Константинов, ППГ, 48.
2. С бавни, лениви движения; бавно, лениво, отпуснато, вяло. Противоп. бързо, енергично. Кънчо, мързеливо и без определена цел, закрачи назад. Т. Влайков, Мис., 1896, кн.5,
372. Вълко наистина се завърна скоро. — Добре дошъл, свато! — поздрави той спокойно, леко усмихнат и се ръкува мързеливо. Г. Караславов, СИ, 211. Войниците видяха подпоручика, повдигнаха се мързеливо и вяло отдадоха чест. Д. Кисьов, Щ, 192. Биволите мързеливо преживяха: К. Петка-нов, ОБ, 154. Дървята шъпнат, птички рой грамаден/ цвърчат си, крави млечни мързеливо/пристъпят. Ив. Вазов, Съч. П, 14.
МЪРЗЕЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на мързелив; мързел, леност. Противоп. работливост, трудолюбивост. Человек ся поправя от големството, от гнева, от лакомството и от мързеливостта. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 59. Испания,.., има остроумен народ, задържан много време в незнане и мързеливост от своите калугери. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 24. А последствията на тая немарливост и мързеливост е тая, че пътищата по Балканския полуостров са намират в такова положение, което е за оплаквание. С. 1872, бр. 39,310. Работливостта хвали човека, а мързеливостта го грози. А Що за мързеливост и небрежност! Да не се напрегнете малко и да пренесете багажа сами, ами да го оставите да се мокри на дъжда, докато ние дойдем!
МЪРЗЕЛЙВСКАТА нареч. Разг. Мързеливо, лениво; мързешката, мързеланска-та, мързелански, мързеливски, мързелашката. Откъм пътя се чува щапукане на боси крака. Двамата мъже се повдигат мързе-ливската на лакът и вперват очи нататък. Ст. 1959, бр. 698, 2.
МЪРЗЕЛЙВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е характерен за мързелив и мързеливец. На Кирил се стори подла мързеливската философия на баща. му. Но още по-недостой-но и подло му се видя, че той се опитваше да я прикрие зад благородното учение, което отрича експлоатацията на човек от човека. Т. Харманджиев, КВ, 178-179.
МЪРЗЕЛЙВСКИ Нареч. от прил. мързеливски; мързеливо, лениво, мързешката, мързелашката, мързеливската, мързелански, мързеланската.
МЪРЗЕЛЙВЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Пре-небр. Умал. от мързеливец; мързеланче, мързеланчо, мързеланко, мързеливко.
МЪРЗЕЛЙВЩИНА м. и ж. Диал. Мързелив човек (мъж или жена).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪРЗЕЛУВАМ, -аш, несв., непрех. Прекарвам времето си в безделие, мързел, леност; безделнича, лентяйствувам. След обед никой не мързелуваше. Разделени на чети според въоръжението си, „болярите“ излизаха на някоя близка полянка и там се учеха да стрелят с лък. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 150. Едва след часове.. — двете момчета се свряха под стълбите към горния кат. Да ги не види вратарят, че мързе-луват. В. Мутафчиева, ЛCB I, 487. Не виждам и пишещата ти машинка върху масата. Така — отделите се от къщи и започвате да мързелувате. Кл. Цачев, СШ, 124.
МЪРЗЕЛУВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мързелувам; безделничене, лен-тяйствуване. Изкачването беше трудно, докато скованият от мързелуване организъм
