МЪРЗЕЛАНСКИ 819 МЪРЗЕЛИВЕЦ
лан; мързелановски, мързеливски. От мър-зелан — мързеланска скопосия очаквай. А Мързеланска работа.
МЪРЗЕЛАНСКИ Разг. Нареч. от прил. 1#ързелЙнски; мързелийо, лениво, мързеливски, мързеланската, мързеливска-та, мързешката, мързелашката.
МЪРЗЕЛАНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Пре-небр. У мал. от мързел ан; малък мързел ан, мързеланко, мързеланчо, мързеливче, мър-зеливко. — Хи, хи, хи! — изкиска се пеперудата. — Добре ще си поживеят децата ми при това мързеланче. П. Бобев, ГЕ, 135.
МЪРЗЕЛАНЧО, -то, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Умал. от мързелан; малък мързе-лан, мързеланче, мързеланко, мързеливче, мързеливко.
МЪРЗЕЛАШКАТА нареч. Разг. Мързеливо, лениво; мързеланската, мързешката, мързелански, мързеливски, мързеливската.
А ти? — ще го попита [Гашков]. — Ти си каил да ме претрепят като куче, за да си се изтягаш мързелашката на миндера." Г. Кара-славов, Избр. съч. VI, 170. — Все мързелашката я карате.. Аз смятам, че не е зле да се по-размърдате и събранието да се проведе извън София. Д. Кисьов, Щ, 26.
МЪРЗЕЛЕЦ, мн. няма, м. Умал. от мързел (в 1 знач.). — Мързелец малко, признай си — престъпление няма... главното е да бъдеш честита с Трайчева. Ив. Вазов, Сьч. XXVI,
49,: .лд
МЪРЗЕЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не обича и не желае да работи, да върши някаква дейност; ленив. Противоп. работлив, работен, трудолюбив. Ей холан, какви сте мързеливи, да ви вземе дяволът, мързи ви да си направите една лопата от една дъска и един върбов прав прът. Ц. Гинчев, ГК, 62. На един прозорец насреща най-мър-зеливата комшийка, станала като никога в пет часа, пуха нещо с метлата. Елин Пелин, Съч. IV, 219. — Да знаеш какво говорят за тебе... — Какво!... — Какво друго — че си мързелив, готованин... П. Бобев, ГЕ,
25. Мързеливият человек напразно яде хляба. П. Берон, БРП, 40. // Който не обича много да се движи, който избягва да се движи, да прави някакви физически усилия, да изразходва енергия; ленив. Противоп. енергичен. — То, хазяйке, и ергените трябва да стават рано, ама на, аз нали съм си мързелив, спя до обед! — рече с тон на свой човек Тъкачев. Г. Караславов, ОХ I, 63. // За животно — който има бавни, тромави движения; ленив. По-глупав от Видра, той [Ханд-жар] винаги вървеше след нея, когато тя тичаше насам-нататък из тревата и душеше, и тъй като беше мързелив и тежък, никога не можеше да я достигне. И. Йовков, ЧКГ, 29. В неговите ръце и най-пуста-лата кранта ставаше хат, болният кон оздравяше, поне докато го продаде, а тежкият и мързелив ставаше бърз и припрян като хала. Й. Йовков, В АХ, 187.
2. Който изразява, показва мързел (в 1 знач.), леност; ленив. Една пролетна сутрин Босилко подрани.. Забърза, наближи първия селски плет, залая го куче. Сепна се, като от дрямка, помами кучето. То се отдалечи с мързелив лай в близкия двор. К. Петканов, ОБ, 10. На вратата се показа де-беланко с мързелива физиономия. А Вървеше с мързелива походка към училището.
3. Прен. Разг. Който предразполага към мързел (в 1 знач.), бездействие, леност; ленив. А навън едно мързеливо време, не ти е работа. Юли. Бяла жежка пепел настлала улиците. К. Константинов, НДД, 82.
4. Прен. Разг. Който се характеризира с мързел (в 1 знач.), бездействие, леност; ленив. Ана беше издърпала нощницата си чак до гушата,.., лежеше съвсем гола на одърчето и лениво жумеше; в нейния живот такива мързеливи утрини се брояха на пръсти. А. Гуляшки, ДМС, 207. Мързеливи години, никой не ще да работи. Ив. Вазов, Съч. XIX, 12.
5. Разг. За ястие, баница, сладкиш — който може да бъде приготвен много бързо и много лесно, без да се изискват специални знания, умения, време, усилия. Ей сега ще ви направя една мързелива баница. А Да ми кажеш рецептата за мързеливия щрудел.
6. Като същ. мързеливия<т> м., мн. мързеливите. Мързеливец; ленивец. И наистина, той се грижи за овощията в своята градина и те дават плодове, за които мързеливите му завиждат и мъмрят против него. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 30. Мързеливите вечер се разработват. П.Р. Славейков, БП I, 275. Ори и сей додето спи мързеливият. П.Р. Славейков, БП II, 12. Накарай мързеливия на работа, пророк да го направиш. П.Р. Славейков, БП I, 286. Накарай мързеливия на работа, за да те научи на ум. Погов.
МЪРЗЕЛИВЕЦ, мн. -вци, м. Мързелив, ленив човек; ленивец, мързелан, мързелан-ковец, мързеланко. Противоп. работливец, работливко. — Ела,.., да ядеш — викала го тя от къщи. А той едно си знаел: — О-ох! Тогава жена му вземала паницата, отивала под черницата и почвала да сипва чорбата направо в устата на мързеливеца. СбХ,
140. — Чие е сега блатото? — То е в нашата мера, но го използува държавата, а най-вече мързеливците от селото — не им се
?аботи на полето, ловят по цял ден риба.
I. Стефанова, РП, 40. Търси Лиса тук, търси там, най-сетне намери буренясало лозе, неорано и неокопано от години. — Охо — рече тя, познавам това лозе: то е на най-големия мързеливец в селото. СбХ,
37. — Заклел съм се, че докато съм директор, мързеливците и хайтиШе ще прогонвам! Всеки мързеливец ме обижда лично, никому не ще простя, докато съм директор и докато съм жив! Р. Михайлов, ПН, 142. За съжаление/ съдбата прави често
