МЪРЗА 818 МЪРЗЕЛАНСКИ
2. Само 3 л., ед. За време — заоблачавам се. Времето се мържди, ще вали. Н. Геров, РБЯ III, 86.
МЪРЗА, мн. няма, ж. Диал. Мързел (в 1 знач.); мързева, мързеж. Коа дотло време за копане, за прашене, отишол мързло и от пуста мърза пак така беше се вратил дома. СбНУ XI, 130. — Колкото някой и да обича да работи и да ся учи, но ако има душевна мърза, която йе по-опасна, той пак може да бъде мързлив, защото тя му отузи-ма дързостта. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 203-204. Се нашла една глупаа невеста, що си залеала една вечер вода и от мърза, али от будалщина незина не го затворила изворот со капакот. СбНУ XIV, 121. Оста я мързата, на ти я бързата. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 13. Който няма мърза, мила му е работата. Н. Геров, РБЯ III, 86.
МЪРЗЕВА, мн. няма, ж. Диал. Мързел (в 1 знач.); мърза, мързеж. Ако заработи някоя во мързева у понеделник, са недела ке работи мързеливо. СбБрМ, 132.
МЪРЗЕЖ, мн. няма, м. Диал. Мързел (в 1 знач.); мърза, мързева. Мързеж благо не руча, а ново никога не носи. Погов., СбНУ VIII, 236.
МЪРЗЕЛ м. 1. Само ед. Нежелание, неохота за работа, за дейност; леност, мързе-ливост. Когато на другата сутрин Мом-чилка дойде да донесе храна, Радой вече ореше на насрещната страна на котловин-ката, а Пенко продължаваше да спи... Недоволна от мързела му, Момчилка го събуди и започна да му се кара. Д. Ангелов, ЖС, 375. Едно време на ония, които от мързел или пиянство задлъжнявали и не си изплащали дълговете, удряли им на челото печат с нагорещено желязои и ги пущали, та всеки да ги познава. Й. Йовков, ЧКГ, 218. Едно селянче разправя: — На баща си се сопвах, ама сега го разбрах. Който работи, той ще яде. Пък в село му бях дотегнал с мързела си. Ст. Станчев, Н, 76-77. И мързелът болест ли е? — На туй питане трябва да отговаряме, че мързелът е понякогаж наистина болестен знак, ако не съща болест. Ч, 1875, бр. 4, 176. Мързелът е баща на злото. П. Берон, БРП, 40. // Състояние на бездействие, на отпуснатост; безделие, леност, мързеливост. Юлското слънце сил-но журеше и никому се не отиваше на работа. И дюкянджийте също бяха обхванати от мързел. Г. Белев, ПЕМ, 81 .Да работим! Мързелът е страшен,/ мръсен блуд с живота и с умът! Ив. Вазов, Съч. III, 210. Голям мързел беше през тази ваканция — нямаше какво да се върши.
2. Прен. Разг. Мързелив човек; мързеливец, мързелан, мързеланковец, мързеланко, ленивец. За себе си ще бъда кратък: наредиха ме продавач на закуски. Е, разбира се, отначало се побъхтах яката, за да не ме вземат за мързел. Сп. Йончев, РБ, 58. Питай мързел, да те ум научи. Ц. Гинчев, ГК, 217-218. Новата прислужница е голям мързел.
МЪРЗЕЛАН, мн. -и и -овци, м. Разг. Пренебр. Мързеливец, ленивец, мързеланковец, мързеланко, мързеливко. С практичния си ум Джупуна.не ги [анархистите] разбираше и не желаеше да ги разбере. Смяташе ги мързелани, пропаднали хора и болни мозъци. Ем. Станев, ИК I и II, 9. Няколко души стоеха на синорите на новите си ниви и гледаха ралата на Пандевци. Цялата низина бе заградена и завладяна от тях.. — ДадЪха, но и взеха най-хубавото място. — Кой ни е крив, като сме мързелановци? К. Петканов, СВ, 228-229. Голям мързелан си, нищо не похващаш да свършиш у дома.
МЪРЗЕЛАНА ж. Разг. Пренебр. Мър-зеливка, мързеланка, ленивка. На Тинка,..,
— каква отпусната, каква мързелана. Спи до девет часа и както лежи, Ще извика: Мамо, донес ми закуската тука! Й. Йовков, М, 63-64. За тебе ли беше тая мързелана, чедо!... Ти, дето конец на земята да видиш, също като баща си ще се наведещ да го вдигнеш. Д. Димов, ЖСМ, 60. Рано стана мързелана Гана — тъмно беше още под юргана.
А. Разцветников, ОНН, 56.
МЪРЗЕЛАНКА ж. Разг. Пренебр.
1. У мал. от мързелана; малка мързелана. Майка и дъщеря — мързелана и мързеланка
— никога не ще ги видиш някаква работа да вършат, само знаят по гости да ходят.
2. Мързеливка, мързелана, ленивка. По-добре не записвай в бригадата ни тия мързе-ланки, че само ще ни пречат на рабощагть
МЪРЗЕЛАНКО, -то, мн. -нци, и -вци, м. Разг. Пренебр. Мързеливко, мързеливец; мързеланковец. Всички го знаят, чел е мързеланко. Пак не си е написал домашното.
МЪРЗЕЛАНКОВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Мързеливец, ленивец; мързелан, мързеланко, мързеливко. Сюжетът на пиесата не е сложен: в семейството на музейния уредник Досю Ситняков се вмъква банда от изпечени мошеници, безделници и мързеланковци, за да откраднат току-що спечелената от него от Държавната лотария солидна сума. ОФ, 1963, бр. 5947, 4. А понякога осмиваше добродушно със закачливи куплетчета някои свои съученици, известни като мързеланковци, преписвани или самохвалковци. Г. Русафов, ИТБД, 275. Какво можеш да очакваш един мързеланковец да свърши?
МЪРЗЕЛАНОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Който се отнася до мързелан; мързелански, мързеливски. Знаем ги тия твои мързелановски хитрини, но помни, че далеч с тях няма да отидеш!
МЪРЗЕЛАНСКАТА нареч. Разг. Мързеливо, лениво; мързелашката, мързешката, мързелански, мързеливски, мързеливската.
МЪРЗЕЛАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Който се отнася до мързе-
