МЪРДАНЕ 817 МЪРЖДЯ
й устни. Ст. Чилингиров, ХНН, 177.
2. Сменям мястото си, премествам се, движа се от едно място на друго; мърдам. Така й думаха и така си беше редно — до годината от смъртта на мъжа си [жената] не трябва да се мърда от къщата му. Г. Кара-славов, С, 195. Той заповядал на селяните никой да не се мърда от мястото си, а с няколко свои хора отишъл по къщята и обрал всичко. Бълг., 1902, бр. 455, 2. Вчера се виждаше на Гаври, като че вапорът едвам се мърда,.., а сега му се вижда, че вапорът хвърчи. Лил., 1884, кн. 7, 15.
3. Диал. Влизам, мушкам се бързо някъде; совам се, топвам се (Н. Геров, РБЯ).
О Мърда ми дъската (чивията); Мърда ми едната дъска. Разг. Ненормален, побъркан, смахнат съм. Не ми мърда нещо. Разг. Нещо ми е напълно сигурно, осигурено, гарантирано ми е. — Знаеш ли какви заплати получават тия чиновници!.. — Два стотака не му мърдат всеки месец. Г. Мишев, ЕП, 95-96. То се знае, боят не ни мърда. Ако туриш смок на пътя — бой. Ако си се катерил по дърветата през деня и си скъсал ризата си — бой. Й. Радичков, ББ, 109. Не <си> мърдам <малкня> пръст<а>. Самост. или за нещо, за някого. Разг. Не полагам никакво усилие, старание да направя нещо, обикн. в полза на някого. На кого да се оплача? Тогава никой не си мърдаше пръста за такива като нас. А. Каралийчев, НЗ, 26. — За пиенето... стана въпрос... — Аха! Гледай къде придиря... А за смяната пръста си не мърда! Н. Антонов, ВОМ, 175. Няма къде (накъде) да мърдам; Къде ще мърдам. Разг. Въпреки желанието си не мога да се изплъзна от някакво задължение, не мога да не се подчиня, защото съм заставен от обстоятелствата. В ръцете й са. Няма накъде да мърдат. М. Радев, СР, 41. — Ако се свършат [парите], той пак ще даде. — Ще даде, знам, ама ти не бързай много, со сметка я карай, аз книга и молив ще взема, нема къде да мърдаш. Д. Талев, ГЧ, 38. Няма къде (накъде) да се мърда; Не може да се мърда. Разг. Не е възможно неподчинението, изплъзването от някакво задължение въпреки нежеланието да се извърши нещо, да се постъпи по определен начин. — Вие двамата му носите храна, писма и оръжие. Мене лично ми доложиха това. Така че няма накъде да се мърда, ще признаете истината. II. Михайлов, МП, 58.
МЪРДАНЕ ср. Огпгл. същ. от мърдам и от мърдам се. Всяко мърдане на ръката му [на фараона], всяко отваряне на устата му е могло да реши съдбата на цял народ. Стр. Кринчев, СбЗР, 372. Следеше всяка дума, що излизаше изпод перото му, като я повтаряше само с мърдане на устните. В. Геновска, СГ, 296. —Докато не оздравееш, няма мърдане оттук! К. Калчев, ЖП, 413. Беят, и той беше позачул за такова мърдане на раите. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 26.
О Няма мърдане. Разг. За подчертаване, че е невъзможно неподчинението, изплъзването от някакво задължение, въпреки нежеланието да се направи нещо, да се постъпи по определен начин. — Дипломатическите закони са като военните: няма мърдане, брате. П. Незнако-мов, ЖВ, 36. — ..А каже ли нещо народът, няма мърдане. Й. Попов, ББ, 25.
МЪРДАНИЦА ж. Диал. Мърдане.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪРДОГЪЗИЦА Диал. 1 .ж. Птица стърчиопашка; мърдулка.
2. м. и ж. Мръдльо, мръдла.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪРДУКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Мърдам, шавам. Той гледаше жътварите, които мърдукаха между кръстците и песните им вълнуваха кръвта му. А. Каралийчев, ЛС, 26. Човешкият живот е река. Смъртта е рибар, който ходи по брега и хвърля мрежа. Понякога този рибар, след като метне своята неумолима мрежа, сяда на брега и запушва. Обречените души мърдукат под водата и чакат — докато рибарят изпуши цигарата си. А. Каралийчев, С, 24.
МЪРДУЛКА ж. Диал. 1. Мърдогъзица (в 1 знач.).
2. Мърдалка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪРЕ частица Диал. Море. — Ново правиме, старо преправяме,.. Мъре, я, ако има железо и въглища, и аероплан ще направя, ами пусто да опустее, желязо много се не намира. Й. Радичков, СР, 107-108. Велика подаде през оградата цяла тава с картофена яхния,.. „Мъре аз няма какво да си вървя да обядвам, ами я ми дай и на мене лъжица!“ —рече Заяко и се намести между ковачите. Й. Радичков, СР, 136.
— Друга форма: м & р е.
МЪРЖДЕНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от мърждя и от мърждя се; мръщене, цупене, въсене, мусене, чумерене. „Никой не иска бой у Европа“.. — но ако съдбата е отредила да избухне тоя вулкан по причина на безграничното си и пословично даже мържде-не на някои народи против нас,.., то не на изток, а на запад ще са стоварат прокобените следствия. НБ, 1876, бр. 23,90.
МЪРЖДЯ, -иш, мин. св. мърждйх, несв., прех. Остар. и диал. Мръщя, въся (чело, вежди, лице). Георги не отговарял; той само мърждил челото си, хапал устната си и разговарял са сам със себе си, чегато са пригото-влял да каже нещо съвсем необикновено. Л. Каравелов, Съч. IV, 163. Жената ви,.., мържди челото си, въси веждите си, хапе устната си и отговаря полусърдито: "Ами че!... Да ста-неме резил на хората! Знан., 1875, бр. 6,93. МЪРЖДЯ СЕ несв., непрех. 1. Мръщя се, въся се. Влязла в лозето и се мържди на гроздето. Н. Геров, РБЯ III, 86.
