МЪРДАЛ ЙВ 816 МЪРДАМ
МЪРДАЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Подвижен, движещ се. Тя [Сахара] е безкрайно планинско равнище с мърдалив пясък. Ив. Богоров, КГ, 252.
МЪРДАЛКА ж. Диал. Нещо, което мърда като висулка; мърдулка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪРДАМ, -аш, несв., непрех. 1. Движа се леко, правя малки, незначителни движения; мърдам се. Кузо все мърдаше на мястото си — ту ще се почеше, ту ще посегне да откъсне тревичка. Д. Талев, И, 321. Откъм съдебната палата мърдаха в полусянката безформени, увити в черги фигури на старици, нощували в подземията. К. Константинов, ПНП, 34-35. — Човек без надежда е жив труп — гледа, мърда, но не живее човешки. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 458. На мястото .. стоеше само конят на Медара. И чудно цещр: конят не мърда, стои като закован. Й. Йовков, АМГ, 144. Той я [Лиса-на] ритнал — не шава. Ударил я — не мърда. — Умряла е—рекъл си и я отнеа>л в селото. Ран Босилек, Р, 72. Главата му виси на псалтира, но устните му не мърдат. Елин Пелин, Съч. II, 140. Голеците му вежди мърдаха нагоре и надолу. Й. Радичков, СР, 42. // С предл. с. Правя малки, незначителни движения с част от тялото си. Недалече от брега плува мрянка, търси си храна по дъното, мърда с мустачки. Ем. Станев, ЯГ, 13-14. Мама започна да вие и пляска ръце, аз я дръпнах за пояса и я помъкнах нагоре. Тя мърдаше с крака, махаше с ръце и крещеше. Кр. Григоров, Н, 189.
2. Прен. Прех. Движа леко, привеждам в слабо, незначително движение нещо, обикн. част от тялото си. Мълчи, само мър$а устни под големите мустаци и мига. Й. Йовков, Разк. I, 187. Той сваля капа,.., мърда дълго косматите си вежди. Елин Пелин, Съч. II, 9-10. Голчо показал на великанчето едно зайче. То мърдало ушички. Ран Босилек, Р, 119. — Чудя ти се аз на тебе, Ноне! Как четеш, без да си мърдаш устата? И. Петров, НЛ, 120. Крачетата и ръченцата му са тънки като клечки и малко посиняле. И нема някак живо да шаврука с тях, ами едвам ги мърда. Т. Влайков, Съч. II, 57. Един хладен вятър мърда листовете на дърветата. Ст. Попов, У, 1871, бр. 22, 342.
3. Сменям мястото си, премествам се, движа се от едно място на друго; мърдам се. Бяхме длъжни да не мърдаме от стаите си, но надзорът беше слаб.. и ние скоро се престрашихме и зехме да си ходим на госте. К. Величков, ПССъч. I, 69. Щраква електрическия ключ и вижда на масичката пепелника пълен с угарки. Разбира — Джаров не е мърдал от къщи. К. Кюлюмов, ПШ, 23.
— Ти, доколкото разбирам, не си мърдал оттук. — А, мърдах. Бях в Боерица и в Еделвайс. Ем. Манов, МПЛ, 238. Пустинникът Дамян поклати глава в знак на отрицание и замислено рече: — Нищо не желая повече от това, което имам, и оттук не мърдам. Й. Попов, БНО, 19. Нашите троица другари, увлечени от пороя, мърдаха напред към моста, тикани от задните талази на революционерите. Ив. Вазов, Съч. XXV, 190. Затваряш хорските коне на празни ясли и не мърдаш да видиш, какво има по яхъра и какво става. Н. Попфилипов, РЛ, 161. // Само пое. Разг. За подкана да се върви или да се върши нещо, обикн. по-бързо. Демир неохотно и някак насила се приближи. — Мърдай де, мърдай! — ядоса се председателят. А. Гуляшки, МТС, 197. —Докторе, ти специална покана ли чакаш? — запита той внезапно.. — Мърдай, докторе!
— обади се някой тихичко до мене. — С Ахтунг шега не бива! П. Вежинов, ЗНН, 9-10. —Я ти, байно, мърдай малко по-живо, че тъй както сме се заклатили, няма да стигнем и до довечера! — го прекъсна отзад конвоят. Кр. Велков, СБ, 74.11 Прен. Развивам се в някакво отношение, променям се. Крачеше мълчаливо край габровещ, уморен, отчаян до немай-къде и мислеше само за своите дела, които не мърдаха ни на йота. В. Мутафчиева, ЛСВ П, 326. Няма ги нашите шаяци, дето три поколения се обличат с една и съща дреха, дрехата обаче не мърда, самои малко поизбелее и се поизлиже от носенето. Й. Радичков, СР, 125.
4. Прен. Разг. Противя се някому за нещо, мъча се да избягна някакво задължение, да се измъкна, да не се подчиня някому или на нещо. Управителният съвет [на читалището] мърда, кръшка, па се съгласи. Чудомир, Избр. пр, 281-282. Все пак дъщеря на господаря е, трябва да бъде много по-предпазлив, докато се увери, че се е увлякла достатъчно и баща й не ще може да мърда. X. Русев, ПЗ, 173.
5. Прен. Разг. Ходя да мърсувам, развратнича, има\2 леко поведение; шавам, кръшкам. Жена му не може вече да мърда. Н. Геров, РБЯ Ш, 86.
6. Прех. Диал. Бързо слагам, мушвам нещо някъде; совам, шопвам (Н, Геров, РБЯ). мърдам се страд. от мърдам (във 2 и 6 знач.).
МЪРДА МИ СЕ несв., непрех. Иска ми се, имам желание да мърдам, да се движа. При-ятно ми е, че съм затънал в пясъка, и не ми се мърда оттук. К. Калчев, ДНГ, 38.
— И ти си стар, и ти си грохнал като мене. Ей на — кравката се щурна да пасе, да нахрани гладна душа, а теб [на вола] се не мърда. П. Церковски, Съч. III, 263.
МЪРДАМ СЕ несв., непрех. 1. Правя малки, незначителни движения; мърдам. Той съгледа, че не надалеко .. нещо като човек, увито в черно, се мърдаше. Ив. Вазов, Съч. VI, 66. Думите на Али ага направили силно впечатление на мазното Неново сърце, което отдавна вече престанало да са мърда. Л. Каравелов, Съч. VII, 45. Мама коленичи пред иконата и зашепна молитва. Аз само виждах как се мърдат трепетно тънките
