МЪНКАНЕ 815 МЪРДА
някаква песен. Елин Пелин, Съч. I, 23. И пак си пееше, но само той си мислеше, че пее — мънкаше нещо, без думи, неразбранд, като че около него бръмчеше бръмбар. И. Йовков, ЖС, 124. Не чете, ами мънка, мънкам се страд. Затова истините почнаха да се мънкат,.., затова почнахме да свикваме с гледката на беззаконието и престъплението. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 184.
МЪНКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мънкам и от мънкам се. Отначало жената отговаряше с мънкане, едва-едва отронваше по някоя дума. Б. Несторов, АР, 32.
— Добре, ще дойда. Но при едно условие: строго ще определим нашите искания. Да няма мънкания и колебания. Ст. Чилинги-ров, РК, 68. И текста на песента не са научили, та се чува едно генерално мънкане. Ж. Шемтов, ФП, 28.
МЪНКО, мн. -вци, м. Диал. Малко момче; мънчо.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪНЧ м. Диал. Мъж.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪНЧО, мн. -вци, м. Диал. Мънко.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
мъня ж. Диал. Мълния. Мънята да го умори, ако лъже. Н. Геров, РБЯ III, 96.
МЪР1, обикн. удвоено мър-мър или повторено м ъ р, м ъ р, междум. 1. За напо-добяване на мъркане на котка.
2. В сказ, функция. Разг. Мъркам.
МЪР2, обикн. удвоено мър-мър или повторено мър, мър, междум. Недобр. 1.3а на-подобяване на неясно, неразбрано, монотонно или сърдито говорене, мърморене. Дядо Сто-илко измери гневно с очи кмета и се изплю: — Мър-мър, сякаш на поп говори! И той бил кмет! А. Сграшимиров, ЕД, 57.
2. В сказ, функция. Разг. Мърморя. — Когато беше време да изхвърлим от общината това куче, вие си опъвахте броениците, цепехте се и си гледахте партийките, а сега
— мър, мър, мър!... Г. Караславов, С, 143.
МЪР3. Вж. хър-мър.
МЪРВА1 ж. Диал. 1. Мръвка; мръ-ва1. Не е лаял ни Генович / с своята дружина / за две пари, за комат хляб, / за мърва сланина. Л. Каравелов, Съч. I, 77. • Обр. Он от дете знае да работи — баща му не го е жалил,.. Не! От мърва дете одеше да работи. Е. Огнянова, H1II, 26.
2. Като нареч. За количество — малко, не много; мръвка, мръва^Аям ти жено, жива жалбо, / отщо ми болна лежиш? / Хай ти мъжо, стопанине, / мърва глава ме наболя-ва. Нар. пес., РБЯ III, 86.
МЪРВА2 ж. Диал. 1. Гореща пепел и жар; мръв, мръва2. Направя са от няколко яйца желтъка на огън или на мърва с ни-шаста или чисто брашно клейстер, като чириш. 3. Княжески, ПРШ (превод), 76.
2. Въглищен прах. Но вместо други паметник
— самин / той сред полето ниска порта дигна, / на свършване нацапа я с мърва, / окичи я со хлопки, с кикириди. П. П. Славейков, Оьбр. съч. I, 61. Въгларите просто са пропити от черен прах—мърва, и заради това ги наричат .. мърваци. В. Караманчев, 43,54.
МЪРВАКЛЪК м. Диал. Рударство.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪРВАРКА ж. Диал. Жена, която си стои все вкъщи, край огнището (Ст. Илчев и др., РРОДЦ). Свряла се е като мърварка в село: ни очи смее да дигне, ни свекърви да прекърши воля. П. Тодоров, Събр. пр II, 143.
МЪРВАЦИ мн., ед. мърва к м. 1. Хора, които се занимават с въглищарство, рударство и железодобив.
2. Жителите на областта Мървашко между р. Струма и Родопите. Въгларите просто са пропити от черен прах — мърва, и заради това ги наричат.. мърваци В. Караманчев, 43,54.
МЪРВАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до, който е свързан с мърваци. Мървашко население. Мървашки села. Мър-вашка терминология.
МЪРВЁЛКО, -то, мн. -вци, ср. Диал. Мръсен, нечист човек.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪРВИНКА ж. Диал. Умал. от мърва1 (в 1 знач.); мръвчица. Нищо така фатално не изменя характера на хората, не преобразява душата, както мигът, в който човек зърне себе си в оная мървинка, в която е цял олицетворен, която иде да наследи, да го замести като излишен вече. П. Росен, ВГТШ, 70.
МЪРВИЦА ж. Диал. Умал. от мърва1; мървичка.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
МЪРВИЧКА ж. Диал. Умал. от мърва1; мървица.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
МЪРДА ж. Простонар. Марда. Всеки продавач гледа да надвика съседа си, за да продаде изостанала мърда. Ст. Чилинги-ов, ХНН, 90. На баща ти, юдо, направих обро, на баща ти: след като го отървах от една беда, отървах го и от една мърда! Зех тебе и си изпатих. Ив. Вазов, Р, 24. „Все едно — викаше Димитър, — те ще ни обесят, барем да изчистим няколко от тия мърди.“ Г. Караславов, Избр. съч. X, 56. През целия път този човек намираше за какво да се заяжда с мен, да ме обвинява, че бързам като пърле пред майка си, или пък обратното, че се влача като последна мърда. Й. Попов, БР, 58.
