МЪНЙСТЕСТ 814 МЪНКАМ
чев, В, 92. Зад очилата сияеха мънистените му очета. Н. Антонов, ВОМ, 186. В градините и парковете синигерчетата сноват чевръсто от клон на клон. Кръглите им мънистени очички оглеждат внимателно всяка пукнатина. К, 1963, кн. 2, 14.
3. Прен. Рядко. Който наподобява наниз от мъниста; мънистест. Старшията .. взе едно бяло листче от снопчето в единия край на масата и с красив мънистен почерк .. спокойно написа на него имената им. Т. Хар-манджиев, КВ, 497-498.
— Други форми: манйстен и монйстен (остар.).
МЪНЙСТЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Мънистен (в 3 знач.). Липовият гъсталак се отърси от ситния мънистест насип на есенната роса. Т. Харманджиев, КВ, 58. В бележката бе написано с познатия красив мънистест почерк на владиката: „Отче поп Антоние, идете веднага да опеете мъртвеца!“ Т. Харманджиев, КЕД, 194.
МЪНИСТО, мн. -а, ср. Малко пробито топче от стъкло, кехлибар и др., което се нанизва заедно с други като него в огърлица, броеница или се прикачва за украшение. Стоян забеляза от леглото си как малката му щерка посягаше с треперливи движения на ръчичката си към герданче от пъстри стъклени мъниста. Д. Талев, ЖС, 95. Само мъниста и стари цонети дрънчат по ръцете и гърдите им. И. Йовков, Разк. II, 12. По багреницата бляскаха разноцветни стъкла и мъниста. Ст. Загорчинов, ДП, 271. Флорика стои сред двора, млада, босонога, накитена с гердани от шарени мъниста. Ц. Лачева, СА, 84. Той беше се научил да пише хубаво: като мъниста нижеше бук-виците. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 36.
— Други форми: манйсто и монйсто (остар.).
МЪНИСГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Мънистен. Ерген до девойка, девойка до ерген.. Мънистови, мерджанови, кехлибарени, монетни гердани на шии. Ив. Карановски, Разк. 1,12.
МЪНЙСТЦЕ, мн. -а, ср. Разг. У мал. от мънисто. Другите моми оплитат косите си с мънистца: синки, белки, червейки,.., а Радка — все с черек рубийчета. М. Георгиев, Избр. разк., 50.
МЪНЙЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Малко, дребно куче, куче от дребна порода; мъник. Целият град осъмна пълен с кучета. Най-различни кучета — големи, малки,.., палета и мъничета, мелези от вълча и овчарска порода. Ст. Стратиев, СВМ, 96. Когато Найден прехвърли зида в дома на Зографовите, мъничето, което лежеше под чардака, се разлая. В. Геновска, СГ, 470 Прен. Пренебр. За малък, дребен човек или за млад, малък на години човек или дете.
— Ти бозаеш още бе, какво ще знаеш? — изрева Калота, разярен от твърдоглавието му. — Толкова хора в битки побелели има тука, а ти, мъничето, ще знаеш! Н. Хайтов, Л, 99. Фигурата е все още гипсова, незавършена. Тайфа дечурлига се изсипва край новоизникналия чудак.. Едно мъниче лази по грубите като лопати нозе. Друго с пръстче в уста стърчи, загледано сунес в непроницаемото гипсово лице. Бл. Димитрова, Лав., 156.
МЪНИЧКО. Нареч. от мъничък. Кога доближи до долинката,.., той се позапря мъничко. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 26. Раз-силният открехна мъничко вратата. Д. Калфов, Избр. разк., 312. Но мъничко парички са ми нужни. Ст. Михайловски, СБ, 50. — Седни за мъничко — покани го Лиза.
В. Ченков, СНД, 95. Година след година гладът за работна земя отгризваше по мъничко от широкия горски пояс около селото. Ст. Даскалов, СЛ, 5.
— Други (диал.) форми: мънйчко, мъничко.
МЪНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил.
1. Умал. от малък. Сега .. тя отеднаж почувствува, че имаше някакъв мъничък дял в народната борба, че беше свързана с тая борба, макар и с една тъпичка нишка. Д. Талев, И, 214. Килията е мъничка — около два метра дължина и метър и половина широчина. Г. Караславов, Избр. съч. III, 174. — Добър вечер, Сивушке! — чу се и гласът на Орехчето, което беше толкова мъничко, че едва личеше на клончето. О. Василев, ДГ, 29. Помниш ли какво беше някога, когато бяхме мънички! Елин Пелин, Съч. III, 30. Градът живееше своя мъничък, делничен живот на местни грижи, на неизбежните клюки, на дребни радости и интриги. К. Константинов, ППГ, 311. Той остана сирак от мъничък. Майка му .. почина от тежката болест. Чудомир, Избр. пр, 27.
2. Като същ. мъничко ср. Малко дете, бебе или малкото на животно. Катя започна да се грижи за биволицата, от която очакваха мъничко. Н. Каралиева, Н, 1239.
— Други (диал.) форми: мънйчък, мънйчек, мънйчак, мънйчък.
МЪНКАМ, -аш, несв., непрех. и прех.
1. Говоря със запъване, произнасям думите неясно, неразбрано, обикн. поради уплаха, притеснение, неудобство. — Нищо... — мънкам виновно аз. — Просто... нали се досещаш... как да ти обясня... Др. Асенов, СВ,
7. — Ние не искаме... Ние молим... — забъркано почна да мънка отец Оливарес. Д. Димов, ОД, 256. Повечето от мобилизираните мънкаха, молеха се да ги освободят, защото били болни и недъгави. Г. Караславов, ОХ II, 169. Жена му го заразпитва защо толкова късно се връща, той мънка, че е имало бригадирско съвещание. Кр. Григоров, И, 77. Докато Кукушкин мънкаше безсмислените думи, пионерът го гледаше право в очите. М. Марчевски, П, 105.
2. Издавам неотчетливи, неопределени звукове, говоря или пея неясно, неизразително, монотонно. Дядката почна да мънка тихо
