МЪНА 813 МЪНИСТЕН
га. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36.
МЪНА, -еш, мин. св. мънах, прин. мин. страд, мънат, несв., прех. Отделям влакната на лен или коноп от паздера, обикн. с удряне, чукане. През това време трещи мелницата на стрина Пена, тя мъне нов сноп гръсти, ще вади кълчища. И. Вълчев, РЗ, 40. Болят Неда пръсти, да не мъне гръсти. Послов, мъна се страд.
МЪНА междум. Диал. Грубо. Махай се, бягай, марш.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
МЪНАЛКА ж. Дървен уред за очистване на коноп или лен от паздера; мелица, ме-ница, менец, мъначка, дързалка.
МЪНАЧКА ж. Мъналка; мелица, меница, менец, дързалка. В песента на планинското следпладне, някъде в далечината притраква мъначка. Отива си лятото. 3. Сребров, Избр. разк., 165. Мъначкшпе защракали дървени клюнове по дворищата, натрошили сухите конопени паздерки. О. Василев, ЖБ, 13.
МЪНДРЪСАМ, -аш, несв., прех. Диал. Друсам, клатя, люлея, мъндръсам се страд, и взаим.
МЪНДРЪСАМ СЕ несв., непрех. Диал. Друсам се, клатя се, люлея се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪНДРЪСАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мъндръсам и от мъндръсам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪНЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мъна и от мъна се. Изложени са кожуси с .. дълги ръкави,..; всевъзможни уреди и приспособления,.., като преси за слънчоглед, уреди за мънене на гръсти. Г. Белев, КР, 109. Този агрегат съдържа в себе си машина за чукане на лен, за мъненето на лен и машина за приготвяне на къдели. РД, 1950, бр. 337,1.
МЪНЗЪРКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Малък, мъничък. Дечурлигата изскачаха едно подир друго и викаха „дай!.“ Да дам бе, братленце мънзърко, ама откъде да взема, като нямам. А. Каралийчев, НЗ, 180-181.
МЪНЗЪРКО нареч. Диал. Малко, мъничко. За твойта кратуна да речеш, имаш право. Дебела един пръст. Малко й е биля. Дай само да я чукна тъй, мънзърко, за да видиш сам. Ст. Чилингиров, ПЖ, 55.
мъник, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг.
I. Малко, дребно куче, куче от дребна порода; мъниче. Може би първо кучето ще се спусне да захапе козаря.. А козарят вървеше леко по ливадата към лагера с кошницата и .. не обръщаше никакво внимание на мъника. И. Радичков, СР, 19. Шаро погледна мълчаливата, тътнеща картина, възприе я безпогрешно и чу как кръвта му вие. Предпазливо забърза на тромавите си силни крака. Мъниците .. дадоха знак за присъствието му. Д. Цончев, ОТ, 128-129.
2. Прен. Пренебр. Малък, дребен човек. Видях острието пред мене в ръката на най-дребния от тях.. Наведох се рязко,.., изправих се и ритнах мъника между бедрата. Д. Цончев, М, 107-108. — Я му извърти един през свинската мутра — посъветва го дребният войник. — Кротувай, мъник, ще му извъртя аз, когато дойде и моето време. М. Смилова, ДСВ, 264.
МЪНИ-МЪНИ и утроено мъни-мъни-мъни междум. Вик за мамене на патици. Почна баба Твърда жално-милно да ги мами:
— Мъни-мъни, патенца!... Мъни-мъни, сестрички!... О. Василев, УП, 38.
МЪНИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мъничък, мънинки. Тогава първият божек извади от торбата си една гъдулка и засвири на една жица, а другият, седналият, запя: „Заженил се цесаря /за девойка мънина, /.. — /на дванайсет години.“ А. Каралийчев, ПГ, 100-101. Настана на стан девица / мънина Дона, мънина. Нар. пес., СбВСгТ, 126. — Мъри, мо-ничънце [момиченце] мънино!/Що ми замину-аш дюкян? Нар. пес., СбНУ XXXVI, 40.
МЪНИНКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Умал. от малък; мъничък. — Хубаво сте сторили, хубаво... Ама момата ни май е още мъничка. — Мънинка ни е още — додаде и баба и отново се скипри. И. Петров, ЛСГ, 16. Добро ле, два се млади, добро ле, залибили, / добро ле, залибили, добро ле, от мънинки. Ив. Вазов, Съч. XXII, 178. От небото / до селото / пеперуди / от снежинки, / бели, луди / и мънинки — / си играят на дружинки. Елин Пелин, ПБ, 93. Мари момиченце / мънинко, / цвете-кокиченце / тъ-нинко! Ц. Церковски, Съч. I, 199.
2. Като същ. мънинко ср. Малко дете, бебе; мъничко. Една наша жена си роди мънинко на четирийсет и пет години! Ст. Даскалов, СЛ, 459.
— Друга форма: мънинки.
МЪНЙНКО нареч. Диал. Мъничко.
— Чакай, Пъшо, остави ме да си понатопля още мънинко ръцете. Студено ми е. А. Каралийчев, ЛС, 71. Влъка отишал,.., наял са убаве и рекал да си пийне малко винце,.. Пинал мънинко, всладило му са. Нар. прик., СбНУ XIX, 211.
— Друга форма: мънинко.
МЪНИСТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от мъниста, направен от мъниста. Нонка си избра жълти влечки и мънистен гердан. К. Петканов, ЗлЗ, 162. Девойките бяха окачили големи мънистени гердани и всякакви висулки по ушите. Н. Стефанова, РП, 113. Веднага се вижда откъде могилчани са взели юрнек за своята булчинска носия: атлазено калпаче за главата, мънистена препаска за кръста. Н. Хайтов, ПП, 120.
2. Прен. За очи — който е кръгъл и блести като мънисто. — Татко! — светнаха мънистените очи на Копринка, — разбрах ти баснята! Ти говориш за нас! А. Каралий-
