да не направиш нещо... — То аслъ, дето викат, мъмарците в тиха вода се въдят, ей! К. Константинов, ИРП, 173.
МЪМАРИЦА ж. Диал. Мамарец; мъма-рец, мърморец. Две-три жаби се гуркаха в зе-ленясалите му [на изворчето] води, по плиткото дъно шаваха мъмарици, червейчета, водни буболечки. Г. Караславов, С, 31.
МЪМКАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Диал. Мънкам, мгьмкам се страо.
— От А. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1885—1889.
МЪМКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мъмкам и от мъмкам се; мънкане.
МЪМЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мъмля и от мъмля се.
мъмля, -иш, мин. св. мъмлйх, несв., непрех. и прех. Диал. Говоря неясно, неразбрано; мънкам. — Каквото речеш, твоя милост — мъмли убитият духом Гунъо. Ал. Константинов, БГ, 97. Надута сган, непросветена, / халосано го [поета] слушаше / и равнодушно, и студено / намръщено му мъмлеше: / — Непръкнал се и невидял се, / хей, докога ще ни глушиш? П. Р. Славейков, Избр. пр I, 134. мъмля се страд.
МЪМРЕНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от мъмря и от мъмря се. Хоканията, мъмренията на Грозева .. нямали край. Ив. Вазов, Съч. XII, 167. Матьо не може да чуе какво му каза Щерев, но явно бе от недоволния израз на лицето му, че го смъмри. В отговор на това мъмрене Голям Ворован изви глава към Матьо. Д. Ангелов, ЖС, 307. Да не се страхуваше от бележките и мъмренията на свекървата, тя знаеше как да си гледа къщата. Г. Караславов, Тат., 231-232.
2. Най-лекото по степен официално, служебно наказание. Като видя заповедта за мъмрене на техника, съвсем се смая. Помоли ме да бъда снизходителна. Ст. Христозова, ДТСВ, 118. // В съчет. строго мъмрене
— следващо по строгост наказание от същия вид. Той дори намираше, че „строгото мъмрене за отлъчка“, с което директорът го наказваше, беше твърде малко наказание. Д. Кисьов, Щ, 475. За това бездушно отношение към болните работнички, Министерството на народното здраве я наказва със строго мъмрене и предупреждение. РД, 1950, бр. 180, X
МЪМРИЦА ж. Диал. Жена, която постоянно, непрекъснато мърмори, която от нищо не е доволна; мърморица, мърморана.
МЪМРИШКАТА нареч. Диал. С мърморене, мъмрене; мъмришком. То си отиде мъмришката: „Лош човек!“ Др. Цанков, ТМ (превод), 226.
МЪМРИШКОМ нареч. Диал. С мърморене, мъмрене; мъмришката. И като ми за-фърли отведнъж дългата си риза, отиде си мъмришком и затръшна вратата. Др. Цанков, ТМ (превод), 146.
МЪМРОСТИЯ ж. Диал. Мърморене, караница, разправия. Злата: — А че баща ти като ма е заловил пак, излезе ми из ума и сватба, и ... Анка: — Пак какво ли има, боже мой! Се у нас ли... тези мъмростии? Д. Войников, КЦ, 29.
МЪМРЯ, -иш и -еш, мин. св. мъмрих и мъмрах, несв. 1. Прех. Упреквам, укорявам някого. Той наричаше безумие такава една мисъл и строго мъмреше Огнянова .. за всяка опасна дума, пусната пред него. Ив. Вазов, Съч. XXII, 114. Когато мъмреше или съдеше за нещо синовете си, те .. стоеха пред нея с наведени глави и не възразяваха. Елин Пелин, Съч. III, 13. Хората отстрани взеха да мъмрят дяда Еленка за пиянството му и го уговаряха да остави кръчмите. Ил. Волен, НС, 35. И докато по-напред бягаше и се криеше от другарите си, сега сам ги търсеше, даваше команди, разпореждаше, мъмреше ги. Г. Караславов, Тат., 188. Той искаше да се покаже спокоен и разсъдлив началник, който леко мъмри своя подчинен, но не можа да се сдържи и закряска отново. П. Спасов, ХлХ, 118.
2. Прех. Налагам някому леко служебно или друго наказание под формата на укор, порицание за някакво провинение. Спасов ще бъде наказан, ще го мъмрят. М. Марчевски, П, 248. Какво всъщност му говори началникът, бай Пондю не разбра. Не разбра той и това, дали го уволняват или само го мъмрят. Г. Караславов, Избр. съч. II, 196.
3. Непрех. Говоря неясно, неразбрано; мърморя. В съседната стая бай Ганьо беше вече съблякъл антерията си и търсеше в нея нещо с голямо внимание, като мъмреше под носа си: „Пак се навъдил тоя пусти гад.“ Ал. Константинов, БГ, 53. Арестантът наведе глава и мълчаливо зацапа из калта. — Гледай какъв си опак човек! — мъмре след него стражарят. Елин Пелин, Съч. I, 215. Пеньо отива към вратника и си мъмри под носа: „Ех, пак ли, кръвопиецо? За добро не идеш ти [дядо Панко], знам те.“ Ил. Волен, ДД, 62. Вихром низ полето колата лети. / Нещо си коларя мъмри неприветно. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 25. мъмря се. I. Страд. от мъмря (в 1 знач.). Децата да не са мъмрят строго. Сг. Попов, У, 1871, бр. 20, 314. П. Възвр. от мъмря (в 1 знач.). — А сякаш главата ми е празна, няма за какво да мисля — сърдито се мъмреше той, — да не би пък на кооператорите да е потекло мед и масло! Н. Карал иева, Н, 164. мъмри се безл. Но да се правят бележкщда се мъмри, да се говори нямаше време. Й. Йовков, Разк. II, 136.
МЪМЪР, мн. няма, м. Диал. Мърморене, мъмрене, обики. като израз на недоволство. Стана мъмър между нас, това беше един протест. Ив. Вазов, Съч. VIII, 143. Глъчка, мъмър можеше да чуеш от него [майстор Рачо], но псувня и попръжня нико-
